Решение № 146 от 18.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. С., 18.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20221800900092 по описа за 2022 година

Ищцата Ц. Ц. С., ЕГН **********, гр.Б., бул.„Цар Освободител“, бл. 16, вх. Г, ап. 41, чрез пълномощника й адвокат Б. К. от САК е предявила иск срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.„Джеймс Ваучер“ № 87, с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал.

1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за плащане на следните суми:

- 45 000,00лв. (четиридесет и пет хиляди) лева, предявен като частичен от 60 000 лева представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания, в резултат на травматични увреждания, претърпени от Ц. Ц. С. вследствие на ПТП, възникнало на 17.12.2021г. в гр.Б. между застрахован при ответника л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, управляван от И. П. Л. л.а. и движещата се по пешеходна пътека Ц. С., ведно с лихвата за забава, считано от 24.12.2021 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

В исковата молба се твърди, че на 17.12.2021 г., около 18:15 часа в гр. Б. в района на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ал. Стамболийски“ водачът на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, И. П. Л., нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на движещата се по пешеходна пътека Ц. С. и я блъснал. Вследствие на удара пострадала пешеходката - ищцата Ц. С..

Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано ДП 346/ 2021 г. по описа на РУ - Б., което към настоящия момент не е приключило.

Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно 1 движение по пътищата. Твърди се, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между деянието на И. Л. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на Ц. Ц. С..

Твърди се, че за увреждащия л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”, з.п. ВG/02/121003479105/ 09.12.2021 г. със срок на валидност една година, считано от 09.12.2021 г. до 08.12.2022 г. с ответника ЗД „Б.“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.“ АД и представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от 14,02.2022 г. е заведена шета с № 2210004209. по която застрахователят не е изплатил обезщетение. За това за ищцата бил налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.

В резултат на процесното ПТП Ц. Ц. С. е получила счупване на пубиса /срамната кост/.

След инцидента на 17.12.2021 г. пострадалата била откарана от екип на ЦСМП - Б. в болницата в гр. Б., където е констатирана фрактура на лява пубисна кост. С оглед особеностите на травмата било приложено консервативно лечение и постелен режим. На 28.01.2022г. била прегледана от ортопед-травматолог поради оплаквания от болка в изправено положение и силно затруднена походка с помощни средства. От направения преглед били установени рентгенови и клинични данни, потвърждаващи наличието на фрактура на лява пубична кост /горно и долно рамо/. Поставена й била диагнозата Счупване на пубиса /срамна кост/ и предписан постелен режим, антикоагулант и дихателна гимнастика.

В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, ищцата търпяла силни болки и много страдания, като не се чувствала добре физически и емоционално. Тя следвало дълго време да спазва режим на покой и да не се натоварва физически, поради което била неспособна да се грижи сама за себе си и да се самообслужва и се нуждаела от чужда помощ за задоволяване на своите ежедневни нужди. Преди процесното ПТП ищцата била в много добро за възрастта си здравословно състояние. Била активна и енергична жена, често излизала на разходки, движила се самостоятелно и се грижила сама за себе си. След инцидента обаче всяко движение на таза и краката били свързани със силни болки и дискомфорт. Движела се с накуцваща походка и с помощта на бастун, поради което значително по-рядко излизала от вкъщи. И към настоящия момент ищцата не била възстановена от получената фрактура и оплакванията й от болки и дискомфорт в увредените области продължавали. Освен болките ищцата изживяла и силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.

Ето защо, ищцата счита, че причинените й неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, да й 2 заплати обезщетение в размер на 45 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендира се и законна лихва върху сумата, считано от 24.12.2021 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.367. ал.1 от ГПК съшият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

Ответникът счита предявената искова неотговаряща на принципа на справедливостта. претенция прекомерно завишена и

Сочи, че от представената медицинска документация се установява, че на 17.12.2021г. ищцата Ц. С. е била прегледана от екип на СМП - филиал Б., при който преглед е било изказано съмнение за счупване на лявата срамна кост на таза. Твърди, че липсват представени документи за извършени образни изследвания и заключение от специалист (ортопед-травматолог) и че не е известно какво лечение е било приложено. Сочи още, че в представения амбулаторен лист №226 от 28.01.2022г. и разчитане на рентгеново изследване на таза и тазобедренитге стави с отразена консултация от ортопед-травматолог е установено счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост и изразени дегенеративни изменения на лявата тазобедрена става и че след оказаната първа помощ от СМП Б. ищцата е била консултирана и в УМБАЛСМ „С.“ С., за което обаче нямало представени медицински документи. При тази консултация на ищцата е било предложено лечение - постелен режим, антикуагулант, дихателна гимнастика и препоръчително образно изследване КАТ (скенер) на таз.

Ответникът твърди, съгласно данните от представената медицинска документация описващи травмата на ищцата - счупване на двете рамена на лявата срамна (пубис) кост на таза, причинила трайно ограничение на движенията на левия долен крайник, с период на нетрудоспособност за физически труд около 2-3 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес, че на пострадалата е причинена средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129 от НК.

Сочи, че не са представени медицински документи за това как е протекъл (или протича) възстановителния период или за настъпили усложнения.

С оглед на представената медицинска документация от ищцата счита, че адекватна сума за обезщетяване на вредите, ако искът бъде доказан по основание и без да се отчита съпричиняване е около 15 000 лева.

Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата като твърди, че е пресичала пътното платно, предназначено за движение на МПС, на необозначено за целта 3 място или дори да е пресичала на пешеходна пътека, не се е съобразила с опасност, която е можела да възприеме и така се е поставил в превишен риск с безучастното си към собствената безопасност поведение. Не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДП, като се е поставила в превишен риск спрямо нормалния. Не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за нея и на която опасност е можела да реагира, но не го е сторила.

Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Сузуки”, с рег. № СО 1930 ВС - И. Л.. Оспорва твърдението, че е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Твърди, че се касае се за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Оспорва констатациите в приложения по делото Констативен протокол за ПТП, относно причините за ПТП и по точно, че то се дължи и на нарушение от страна на водача на леки автомобил. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.

Твърди, че представения Констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.

Ответникът оспорва и претенцията за лихва, така както е заявена от ищцата, като неоснователна. Твърди, че застрахователното дружество дължи лихва съгласно правилата по чл. 497 КЗ.

Прави и евентуално възражение по чл.78 ал.5 ТПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищцата, чрез пълномощника адв.

К. и в срока по чл. 372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, е която поддържа първоначалната и направените е нея доказателствени искания. Счита за неоснователни и недоказани всички направени е отговора на исковата молба от ответника оспорвания и възражения, както и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

С оглед обстоятелството, че в писмения отговор, ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, моли съдът да отдели това обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Прави възражение за недължимост на юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение, респ. за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Препис от допълнителната искова молба и доказателствата са връчени на ответника и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК от същия не е постъпил допълнителен писмен отговор.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

4

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №215 на 17.12.2021г. л.а.

„Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, управляван от И. П. Л. се движи в гр.Б. бул.“Цар Освободител“ с посока ул.“П.Евтимий“ и на кръстовището с ул.“Ал.Стамболийски“ отнема предимство на пешеходец върху пешеходна пътека и я удря.

По делото се разпита свидетеля И. П. Л..

„През декември 2021г. участвах в ПТП с възрастна пешеходка. Беше на 17.12.2021г., след 6 часа, някъде между 6 - 6,30 ч, тъмно и валеше. Това става на едно кръстовище в Б., на пешеходна пътека. Насрещно движещият се автомобил висок клас джип с високи фарове просто ме заслепи и много късно я видях жената и я бутнах, ударих я, това е. Спряхме там, дойде едно момче, изправи се жената. Тя пресичаше отдясно наляво спрямо моята посока, там има една пътна лента в моята посока. От тротоара до мястото на удара тя измина може би към 1,5 м, не мога да ви кажа с какъв ход се е движила, защото я видях в последния момент. Аз карах на къси светлини с около 30 км/ч., не беше повече, то е населено място, кръстовище. Насрещният автомобил е бил на около десетина метра от пешеходната пътека, когато ме заслепи. Аз натиснах спирачките преди да ударя жената, колата вече спираше, когато ударих жената, но поне 30-40 см поместих жената. Жената падна точно пред автомобила на около 30-40 см, тя след като спря автомобилът само падна, не е отхвръкнала, да има летежна фаза, колата вече спираше, не съм я ударил със сила.