Решение № 69 от 22.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110202378 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. М. У.-П. от гр.Каварна срещу Електронен фиш серия К № 6920086 на ОД на МВР- Добрич, с който на основание чл.

189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва издадения електронен фиш като незаконосъобразен, поради нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото й на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба в подкрепа на жалбата, в която привежда подробни аргументи за наличие на нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Изтъква следните доводи: в ел. фиш не е отразена възможността за подаване на писмено възражение, с оглед анулиране на фиша; не е указан реда и срока за неговото обжалване; посочената в ЕФ скорост не съответства на тази в разпечатката на хартиен носител; приложеният Протокол за използване на АТСС не съдържа всички изискуеми реквизити; мястото на извършване на нарушението не е надлежно конкретизирано; неясно е в какво качество е санкционирана 1 жалбоподателката. Моли за цялостна отмяна на издадения електронен фиш.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, както и че при издаването на ЕФ не са допуснати процесуални нарушения или такива на материалния закон.

Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 23.01.2023г., лек автомобил марка „Киа Спортидж“ с рег.№ ТХ 4554 АТ се движел по главен път I-№ 9, в рамките на с.Горун, общ.Шабла, обл.Варна, като в 09,24 часа преминал покрай спирката за обществен превоз. Разрешената скорост на движение в тази пътна отсечка била до 30 км/ч., като въведеното ограничение на скоростта било обозначено с пътен знак „В-26“. Процесният автомобил обаче се движел със скорост от 63 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –ARH CAM S1, насочено в посока към гр.Шабла. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на жалбоподателката.

Счетено било, че е нарушено общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. в рамките на населеното място. Поради това на В. У.-П. бил издаден Електронен фиш серия К №6920086 за налагане на глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120c c b f съдът приема за безспорно установено, че на 23.01.2023г., в 09,2 4 часа процесният автомобил се е движел по посочената в ЕФ пътна отсечка, в рамките на с.Горун, общ.Шабла, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че използваното техническо средство, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно от служебно изискания от съда Протокол от 2 проверка №44-СГ-ИСИС/21.04.2022г.). Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 66 км/ч. (видно и от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 63 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост.

Съдът констатира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателката. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно- на собственика и л и н а този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Собственикът от своя страна има право в 14дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателката /видно от приложената като л.34 от делото справка за регистрацията на превозното средство/, на ко ято правилно е издаден процесния електронен фиш и която е имала възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставила управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявала лично автомобила. У.-П. обаче не се е възползвала от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставила управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Съдът констатира обаче, че наказващият орган не е установил правилно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и не е издирил надлежно приложимите правни норми. Както беше посочено, в ЕФ се приема, че ограничението на скоростта на мястото на извършване на нарушението е въведено с общото правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП, според който в рамките на населено място на водачите на ППС е забранено да превишават скоростта от 50 км/ч. От служебно изисканата от съда справка от Областно пътно управление-Добрич обаче се установява, че в този пътен участък, до автобусната спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, скоростта на движение е ограничена до 30 км/ч. посредством пътен знак В 26. В ЕФ се приема, че е налице превишение от 13 км/ч., докато в действителност разрешената максимална скорост е надвишена с 33 км/ч. Следователно описанието на нарушението в издадения ЕФ не съответства на действителната фактическа обстановка. Неправилното установяване на фактите, при които е извършено нарушението, е довело и до неточност при правната му квалификация. Счетено е, че е нарушена нормата 3 на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в действителност с описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДП, тъй като в процесната пътна отсечка стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак. Неправилно е издирена и относимата санкционна разпоредба. Наказанието е наложено на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч. Доколкото обаче действителното превишение е от 33 км/ч., жалбоподателката е следвало да бъде санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч., като е следвало да й се наложи наказание глоба в размер на 400 лева.

Според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

При тази нормативна уредба съдът може да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП. Липсва процесуален способ за преодоляване на неправилното посочване на факти в обстоятелствената част на наказателното постановление (ел.фиш).

Следователно ненадлежното описване в наказателното постановление или ел. ф и ш н а обстоятелствата, при които е извършено деянието, се явява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя основателността на подадената жалба. Районният съд също така не разполага с правомощието да влоши положението на санкционираното лице като приложи по-тежка санкция, а следва единствено да отмени НП. (Решение № 1387 от 2.11.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1725/2021 г. ). Макар и налагането на глоба в по-малък размер да е по-благоприятно за санкционираното лице, не може да се игнорира обстоятелството, че на жалбоподателката е наложена санкция, която е незаконосъобразна, тъй като не е предвидена за действително извършеното от нея нарушение.

Следва да се обобщи, че районният съд не разполага с правомощие да преквалифицира изпълнителното деяние, като едновременно с това приеме 4 различна фактическа обстановка от описаната в ЕФ. Поради това не съществува възможност съдът да приеме, че жалбоподателката все пак е извършила административно нарушение, а именно-такова по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и да й наложи санкция по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Единствената процесуална възможност е отмяната на обжалвания ел. фиш, поради неправилно установяване на фактическата обстановка и едновременно с това -прилагане на санкционна норма, която не е относима към извършеното нарушение.

Предвид всичко изложено съдът приема, че въпреки безспорно установеното нарушение, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваният ел.фиш- да бъде отменен изцяло.

За изчерпателност следва да се отбележи, че не се констатира наличие на претендираните от жалбоподателката процесуални нарушения. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво качество е санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш, като същата не включва изискване за вписване на данни за лицето, което го е издало, дата на издаването или връчването му, орган, пред който може да се обжалва и др.под. Поради това съдът намира възраженията на жалбоподателката в тази насока за неоснователни. Законовите изисквания към съдържанието на ел. фиш в случая са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити.