Определение № 1792 от 22.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501100 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане №1070 от 26.05.2026 г. на РС – Айтос , постановено по частно гр.д.№315/2026 г. на същия съд , с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК .

Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд е приел , че не са представени доказателства , установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя.

Предпоставка за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК е неговата редовност от външна страна. Т.е. – заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства , които са от значение за възникването , съществуването и изискуемостта на вземането. Когато вземането произтича от договор се прилага договора. Заповедният съд следва да извърши преценка относно действителността на договора , в частност – да установи наличието на неравноправни клаузи. При наличие на общи условия към договора следва те да бъдат приложени. Изложени са основанията , на които според жалбоподателя трябва да отговаря заявлението. Според жалбоподателят законът не поставя изискването да бъде извършена проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителския договор – т.е. – дали е 1 налице материално правна легитимация. Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна на една от страните в облигационното правоотношение като това изменение става със сключването на нов договор с трето лице – цесионер без да е необходимо съгласието на длъжника. Този договор за цесия обаче не може да се счита нито като потребителски договор , нито като изменение на потребителския договор по смисъла на чл.410 ал.3 от ГПК за да бъде изискван и той. Договорът за цесия е неформален , не е предвидена форма за неговата действителност, страната прави извод , че не е задължително той да е в писмена форма. Поради това за да бъде редовно заявлението по чл.410 от ГПК то трябва да е редовно от външна страна да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона и добрите нрави , да не се основава на неравноправни клаузи в договор , сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това , длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411 ал.2 от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Производството е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище н адрес на управление: гр.

София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда „Лабиринт", ет. 2, офис 4, чрез юрк. Иван Николаев Недков за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу А. В. П. въз основа на договор за потребителски кредит., сключен между длъжника и "Микро Кредит АД.

Заявителят твърди ,че на 24.02.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу А. В. П., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9092-00229737 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9092-00229737 и двата от дата 01.07.2025 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и 2 принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК 201318404. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ П-МКР/9092-00229737 от дата 25.02.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

При разглеждане на заявлението районният съд е констатирал , че въпросният договор за цесия между„Макро Кредит “ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Не са били приложени никакви доказателства за това , че вземането от А. П. е било прехвърлено чрез цедиране на заявителя както и не са били приложени доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия. Поради това с разпореждане рег. рег. № 931 / 13.05.2026 съдът е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи договор за цесия ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „Макро Кредит „АД към длъжника. Не са представени и доказателства, че длъжникът е уведомен за извършената цесия и датата на уведомяването.

В отговор на разпореждането на съда е депозирана молба от заявителят, която по своята същност представлява становище на същия, че не следва да представи исканият договор за цесия по претендираното вземане. Твърди, че дадените указания са в резултат от разширително тълкуване на нормата на чл.

410, ал. 3 от ГПК, което е недопустимо и освен това нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е императивна и съдържа изчерпателно изброяване. Твърди, че не следва да бъде представен договор за цесия, понеже настоящото производство е заповедно, а не исково, не е състезателно и не е двустранно. Твърди, че законът не изисква представянето на доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора, а е предвидена законова възможност да се оспорят твърденията по заявлението от длъжника, чрез депозиране на възражение след получаване на заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се , че 3 уведомлението до длъжника не представлява приложение към договора сключен с потребител, изисквано от закона и не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия за процесното вземане.

Изложени са и други аргументи и е цитирана съдебна практика.

Първостепенният съд е посочил ,че в настоящия случай заявителят е предявил права, които по договор принадлежат на трето лице –„Файненшъл България“ ЕООД, с твърденията, че същите са му прехвърлени с договор за цесия, но не са представени каквито и да било доказателства за това. Не са представени и доказателства, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата е станало това. Затова предвид непредставянето от заявителят на посочените доказателства,съдът е преценил,че е лишен от възможността да извърши преценка дали заявителят е активно легитимиран да предяви претендираните срещу длъжника вземания в заповедното производство. Позовавайки се на задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4 / 18. 06. 2014 г. по тълк. дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземането/, съдът е посочил,че на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него / чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4 / 18. 06. 2014 г. по тълк. дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е определение № 50079 от 20. 02. 2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864 / 2022 г., III г.о., ГК.

Поради това – че не са били изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в дадения тридневен срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителя, съдът е счел , че не следва да издава Заповед за изпълнение на претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. чл.410 ал.3 от ГПК и поради това е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против М.Р. , като е прекратено производството по делото.

Жалбата от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е допустима 4

– депозирана е от надлежна страна в производството по чл.410 от ГПК – заявителя за издаване на заповед за изпълнение в законоустановения срок.

Внесена е и дължимата държавна такса. Страната има правен интерес от обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

В случая е налице заповедно производство по чл.410 от ГПК.Заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение от длъжник , вземането срещу който му е цедирано от кредитодателя на длъжника А. П. . В процесния случай съдът е преценил , че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК и е дал тридневен срок на заявителя тези изисквания да бъдат изпълнени. Заявителят е представил само документ за внесената държавна такса като вместо изпълнение по визираните от съда указания е изложил теоретични постановки относно характера на производството по чл.410 от ГПК. Изложените съображения , както и тези в частната жалба са принципно правилни, но не касаят пряко проблематиката в настоящия случай. Съдът е констатирал липсата на достатъчно данни в заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД във връзка с изискванията на чл.410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127 и 128 от ГПК , касаещи обстоятелствата във връзка с извършената цесия – както самия договор за цесия , така и уведомлението до длъжника за нейното извършване. Настоящата инстанция намира , че тези указания на първоинстанционния съд са правилно зададени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни. Последиците за заявителя от неизпълнението са достатъчно ясни , същите са визирани и в чл.411 от ГПК : - заповед за изпълнение не се издава когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност в дадения му тридневен срок от съобщението. В процесния случай заявителят не е изпълнил указанията на съда и законосъобразно – напълно в съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като не е издал заповед за изпълнение. При липсващите данни същият не е могъл да извърши надлежна преценка относно действителността на договора за потребителски кредит и за изпълнение на останалите изисквания за издаване на исканата заповед за изпълнение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви , въз основа на които е отказано издаването на заповед за изпълнение са правилни и в 5 съответствие с разпоредбите в закона като настоящата инстанция ги възприема изцяло на основание чл.272 от ГПК.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение с последиците по закон.

Мотивиран от горното и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. чл.410 от ГПК , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 4010/01.06.2026 г. по описа на РС-Айтос от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 , със седалище и адрес на управление – гр.София,Столична община ,район Люлин,бул.Д-р Петър Дертлиев“№ 25 ,офис-сграда Лабиринт ,ет. 2 ,оф.4,чрез юк Симеон Дишлиев против разпореждане № 1070 от 26.05.2026 г. , постановено от РС – Айтос по ч.гр.д.№590/2026 г. , с което изцяло е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.