Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 863 от 27.07.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1863/2022
Вид
Решение № 863
Подписан
27.07.2022
Състав
МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Перник, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20221720101863 по описа за 2022 година

Постъпила е молба по чл. 127, ал. 2 СК от Б. В. Л. срещу А. В. К. съдът да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права по отношение родените от съвместното съжителство с ответника малолетни деца – В.А.К. и Б.К. а на ответника да бъде определен режим за лични отношения с децата – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. събота до 18.00 ч в неделя и 15 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката, както и през ученическите ваканции да се разпределят между родителите; ответникът да заплаща издръжка на децата в размер на 200 лв. месечно за В.К. и 170 лв. месечно за Б.К. до 10-то число на текущия месец, считано от исковата молба до настъпване на обстоятелства водещи до прекратяване или изменение на това задължение, тъй като между родителите не може да се постигне съгласие относно тези въпроси. Предявяват се искове по чл. 149 СК за изплащане на издръжка за минал период – за една година назад по 200 лв. на месец за В.К. или 2400 лв. и по 170 лв. на месец за Б.К. или 2040 лв.

Ответникът А. В. К. оспорва изложените в молбата факти по подробно изложени съображения. Прави насрещно искане по чл. 127, ал. 2 СК съдът да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на децата и местоживеенето им се определи при него, алтернативно да се постанови споделено упражняване на родителските права, алтернативно при уважаване на първоначалното искане на ищцата да се определи посочен режим на лични отношения с децата.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна 1 следното:

Не се спори и се установява от представените по делото удостоверения за раждане, че Б. В. Л. и А. В. К. са родители на В.А.К., родена на ****** и на Б.А.К. роден на ***** Не е спорно, че родителите са разделени от есента на 2021 г.

Приложено е удостоверение от 27.04.2022 г., от което се установява, че А. В. К. работи в ******* и получава месечен нетен трудов доход около **** лева за период от м. април 2021 г. до м. март 2022 г.

Съгласно представено удостоверение от 27.0522 г. ищцата работи в ******** и получава брутна трудово възнаграждение между ******* за периода от м. май 2021 г. до м. април 2022 г.

Приложено е съдебно решение от 09.12.21г., постановено по гр.д. № 5735/21 г. по описа на РС-Перник, с което срещу ответника са наложени мерки за защита на ищцата за осъществено домашно насилие, под формата на емоционално и психическо такова, изразяващо се в закани.

Изготвен е социален доклад от м. юли 2022 г. от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Перник. Социалните работници са провели разговор с двамата родители, от които установили, че след раздялата им през м. 10.2021 г. децата живеят при своята майка, като бащата ги взимал при себе си в петък вечерта и връщал в неделния ден /всяка седмица/. По данни на бащата от месец април 2022г. той не е виждал децата си, тъй като майката ограничила контактите му. От своя страна пък майката твърди, че той не ги е търсил. Двете деца не искали да се виждат с него, защото при срещите им той говорил обидни неща за нея.

Родителите са консултирани да ползват социална услуга, но отказали.

В социалния доклад се дава информация, че потребностите на децата да адекватно задоволени от тяхната майка, която получавала помощ в грижите за тях от своята майка.

Родителите споделели, че в началото на 2022 г. детето В. имала „*****“, което наложило момичето да постъпи за лечение в болнично заведение, като разходите около лечението били поети от бащата. Посочва се, че режимът на отглеждане на двете деца от майката е съобразен с възрастта им. Те живеят в жилище, собственост на тяхната баба по майчина линия. Бащата живее в собствено жилище, което представлява гарсониера, в която предстои да се извърши ремонт.

Според социалните работници между двете деца и майка им има изградена силна емоционална и доверителна връзка. Бащата изразява своята обич, чрез думи. Връзката между децата и бащата не е наблюдавана, тъй като те заявяват, че към момента не искат да се срещат с него, защото когато се видят, ги разпитва за майка им и я обижда.

В първото заседание са разпитани свидетелите К.М.Е. и Н.П.Д. водени от ответника.

Свидетелката К.Е. пресъздава своите впечатления колко добър партньор и баща бил ответникът, като полагал грижи и се отнасял добре с ищцата. Споделя, че конфликтите помежду им възниквали когато ищцата употребявала алкохол. Разказва за това, че ищцата отказва да дава на ответника децата да ги вижда. Същевременно разказва случка, при която 2 ги оставила за 10 дни при него, с намерението да е за постоянно, тъй като била в този момент установила се в ****** Свидетелката разказва за новото жилище на ответника, за това, че в същото има всички необходими условия за отглеждане на деца и че предстои майка му да отиде също там.

Дават се вяра на показанията на свидетелката в частта относно това, че ищцата е възпрепятствала контактите на децата с ответника, доколкото това обстоятелство се потвърждават от останалите събрани доказателства. В останалата част показанията представляват оценъчни съждения на свидетеля, а не възпроизвеждат факти от обективната действителност. Споделеното за периода, в който децата са изоставени за 10 дни, също не намира опора в останалите събрани гласни и писмени доказателства.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н. Д., от които се установява, че ищцата е препятствала контактите на ответника с децата, както и че той е закупувал играчки и други неща за тях, тъй като са логични и последователни.

Разпитана е още свидетелката М.П., която дава сведения за това, че ответникът напуснал дъщеря й заради друга жена. Преди това вдигал скандали, напивал се и тормозил семейството си. В началото, след раздялата идвал да взима децата, но после те отказвали, тъй като той се напивал, карал се с тях и биел малкото момче. Свидетелката преразказва как внукът й и споделил, че той го ударил, защото приличал на майка си. Разказва как докато дъщеря й работи, на три смени, тя изцяло се грижи за децата, като ги води и взима от училище, на лекар и където е необходимо.

Съдът отчита съществуващата роднинска връзка между свидетелката и ищцата, преценява показанията ѝ като правдоподобни, поради което ги кредитира.

При изслушването си майката заявява своето непоколебимо желание да се грижи за децата. Бащата заявява, че иска да вижда децата, като родителските права да упражняват майката.

При изслушването си детето В.К. споделя, че скоро не се е виждала с баща си, а брат й не иска да го вижда. Казва, че когато се виждат той говори за майка й и я обижда. Детето заявява желание да живее при майка си, като се вижда с бащата си, когато е възможно.

Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката на детето, спорът относно тези въпроси се решава от съда.

При извършване на преценката относно въпросите за предоставяне упражняването на родителските права, съдът се основава на интересите на децата. За интересите на децата следва да се преценява въз основа на следните обстоятелства съдържащи се в чл. 59, ал. 4 СК - възпитателските качества на всеки от родителите; моралния лик на родителите; начина, 3 вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето; изразената готовност да се отглежда и възпитава детето; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по - голяма степен то е привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита; каква е социалната среда, в която предстои да живее детето, както и финансовите и материалните възможности на родителите. В § 1, т. 5 от ДР от ЗЗакрД се посочва, че „Най-добър интерес на детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промЯ. на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

От изслушването на двамата родители се достига до извода, че желаят родителските права да бъдат възложени на майката. В този смисъл съдът намира, че страните по делото не спорят относно упражняването на родителските права, като от всички събрани по делото доказателства се установява, че е в интерес на децата е тяхната майка да продължи да ги отглежда и да упражнява родителските права, като при нея следва да се определи и тяхното местоживеене.

Съдът съобрази също малката възраст на децата, техния пол, както и обстоятелството, че майката живее със своята майка, която може да помага с отглеждането им. Финансовите възможности на родителите са сходни. Бащата притежава собствено жилище, но същото е гарсониера, а ищцата не притежава жилище и живее в къщата на своята майка, състояща се от два етажа и двор, съгласно описанието, дадено от детето.

При преценката на възпитателските качества и моралния облик на родителите, отчете причините, довели до отказите на децата да се срещат с баща си. Той използва децата като източник на информация за майката, като същевременно я обижда пред тях, което създава изключително неприятни емоции у децата и провокира ответна реакция, явяваща се израз на проява на лоялност към майката, - те отказват да се виждат с него. Значимо обстоятелство за преценката за възпитателски качества на бащата е установения акт на домашно насилие спрямо майката и данните за извършено физическо насилие над детето Б., което е показател за неуравновесеност, липса на самоконтрол и стремеж към доминация. Това поведение на бащата е показател за дефицит на родителски и възпитателски качества. Същевременно майката трябва да съдейства за осъществяване на срещите между бащата и децата, а не да способства за задълбочаване на изолирането им. В интерес на децата ще бъде в случай на продължаващо такова поведение на бащата, родителят и децата да ползва предложените им от Дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги.

Предвид изложеното съдът намира, че майката е родителят, при когото следва да живеят малолетните деца и на нея следва да се предостави упражняването на родителските права, като на нейния адрес се определи и местоживеенето на децата.

По отношение на личните отношения:

4

Съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната и непротиворечива практика на ВС и ВКС. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физическите, психически и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и 5 предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Съдът е в правото да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието определено лице Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК ( не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо.