Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 3535 от 10.08.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Частно гражданско дело 1567/2026
Вид
Разпореждане № 3535
Подписан
10.08.2026
В сила
20.08.2026
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3535 гр. Разград, 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД К. КОСЕВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330101567 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпило е заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670***, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по отношение на М. М. Р., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 9092-002446** от 07.11.2025 г., сключен с „Микро Кредит“ АД: главница в размер на 637.05 евро, дължима за периода от 21.12.2025 г. до 21.05.2027 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 210.47 евро възнаградителна лихва за периода от 21.12.2025 г. до 24.04.2026 г., мораторна лихва в размер на 24.48 евро, начислена за периода от 22.07.2026 г. до 13.07.2026 г., такса в размер на 1 127.52 евро, начислена на 21.05.2027 г., както и разноски по делото.

От заявлението и приложените документи към него е видно, че вземането произтича от Договор за заем MICROCREDIT № 9092-00244***, сключен на 07.11.2025 г. между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и М. М. Р., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 1300лв.

/664.68 евро, платима на 18 месечни погасителни вноски с краен срок на плащане 21.07.2027 г. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 40,87% и ГПР в размер на 48,90%, а общата сума за погасяване е 1755,54 лева.

От приетия Договор за допълнителни услуги към Договор за Microcredit № 9092-00244*** се установява, че на длъжника като клиент е предоставен пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващ следните допълнителни услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5 Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции. Уговорено е, че за услугите се дължи възнаграждение в размер на 2205.18 лева, вносими на 18 месечни вноски по 122,51 лева.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на 1 вземания” ЕАД се позовава подписано на 23.04.2026 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 2013184**, и „Микро Кредит" АД, ЕИК 202073***, по силата на който вземанията на „Микро КредиГ АД срещу М. М. Р., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9092-00244*** и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9092-00244*** и двата от дата 07.11.2025 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/9092-00244*** от дата 24.04.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

С разпореждане съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщаването да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да представи информация за извършените от длъжника плащания - по дата, размер и за погасяване на какви задължения по договора са послужили. Съгласно указанията е доказано заплащане на държавна такса и уточнено, че преди цесията от страна на длъжника са заплатени 54,04 лева (27,63евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението.

Извършеното плащане от 54,04 лева е отнесено към главницата.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,90%. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, 2 изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В случая, с уговарянето възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 2205.18 лв., за заемателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 3960.72 лв. Видно е, че посоченият в размер на 48,90 % ГПР не съответства на действително формирания - съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Предвид констатираната недействителност на Договор за заем MICROCREDIT 9092-00244***, сключен на 07.11.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 1300 лева с равностойност в евро 664.68 евро и същата съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в размер на 54,04 лева (27,63евро) евро е погасена до този размер, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде уважено за сумата 637.05 евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670***, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина срещу М. М. Р., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 9092-00244*** от 07.11.2025 г., сключен с „Микро 3

Кредит“ АД: главница в размер на 637.05 евро, дължима за периода от 21.12.2025 г. до 21.05.2027 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 10.83 евро заплатена държавна такса и 8.14 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670***, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу М. М. Р., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 9092-00244*** от 07.11.2025 г., сключен с „Микро Кредит“ АД:

210.47 евро възнаградителна лихва за периода от 21.12.2025 г. до 24.04.2026 г., мораторна лихва в размер на 24.48 евро, начислена за периода от

22.07.2026 г. до 13.07.2026 г., такса в размер на 1 127.52 евро, начислена на 21.05.2027 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4