Решение № 7158 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7158 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №

20251110139117 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422 ГПК от /фирма/ против /фирма/ обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 53,61 евро (104,86 лева), представляваща непогасена част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 5002- 1361-20-451558, ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 19,48 евро (38,10 лева), представляваща лихва за период от 09.12.2021 г. до 09.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73964/2024 г. по описа на СРС, 124 състав.

Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало по застраховка „*****” на МПС, участвало в реализирано ПТП. Водачът на другото МПС бил със сключена задължителна застраховка “**********” с ответното дружество. В резултат от пътно-транспортното произшествие (ПТП) настъпили щети по застрахования при ищеца автомобил. По заведената щета ищецът определил обезщетение в размер на 1090,61 евро (2133,04 лева), което било изплатено на увреденото лице, като сторил и ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро (15 лева). Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер на 1044,66 евро (2043,18 лева). Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло 1 регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Между страните по делото не е спорно и видно от представените доказателства, по делото безспорно се установи сключването от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност на прекия причинител на вредите по чл.45 ЗЗД, за което са установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; сключване на договор за задължителна застраховка „**********” между ответното дружество и водача на участвалото в ПТП моторно превозно средство, действащ към датата на ПТП.

Спорно между страните е обстоятелството единствено относно размера на действително претърпениети вреди. Досежно размера на претърпените вреди е прието заключение на вещо лице, съгласно което стойността на вредите към датата на ПТП е 1077,85 евро (2108,09 лева).

От посочената сума следва да се приспадне сумата от 1044,66 евро (2043,18 лева), платена доброволно от ответника преди образуване на производството, при което незаплатени остават 33,19 евро (64,91 лева), към които следва да се включат и сторените ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро (15 лева).

Доколкото ищцовото дружество претендира сумата от 53,61 евро (104,86 лева), искът се явява частично основателен за сумата от 40,86 евро (79,91 лева) до който размер следва да бъде уважен, а в останалата част отхвърлен като неоснователен. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 40,86 евро (79,91 лева).

Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата **********/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.

84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/.

Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От представената по делото покана не може да бъде установена дата на получаване от ответника, но видно от 2 представеното по делото писмо от /фирма/ до /фирма/ относно уреждане на взаимни задължения по регресни претенции – прихващане м.04.2021 г., то към 20.04.2021 г. (дата на входящ номер) ответникът е бил поканен. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Доколкото в настоящия случай началната дата от която се претендира мораторна лихва за забава е 09.12.2021 г., то съдът намира, че към този момент, ответникът е бил в забава. За претендирания период от 09.12.2021 г. – 09.12.2024 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 14,84 евро (29,03 лева), за която сума и период искът следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 19,48 евро (38,10 лева) искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските по делото, направени от ищеца за държавна такса, депозит вещо лице и адвокатски хонорар, които съразмерно уважената част от иска в настоящото производство са в размер на 194,81 евро в настоящото и 29,22 евро в заповедното производство.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът оределя по реда на чл.78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 76,69 евро. Съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 18,25 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 установителни искове от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, против /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в /адрес/ че /фирма/ дължи на /фирма/, на основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗ сумата от 40,86 евро (79,91 лева), представляваща незаплатен остатък от регресна претенция по щета № 5002- 1361-20-451558 за претърпени вреди при ПТП, настъпило на 10.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 14,84 евро (29,03 лева), представляваща лихва за период от 09.12.2021 г. до 09.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73964/2024 г. по описа на СРС, 124 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над уважената до пълния размер от 53,61 евро (104,86 лева), както и иска за мораторна лихва над уважения размер до пълния предявен от 19,48 евро (38,10 лева).

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********, да заплати на /фирма/, ЕИК *********, на 3 основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 194,81 евро в настоящото и 29,22 евро в заповедното производство.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, да заплати на /фирма/, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 18,25 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4