Решение № 263343 от 21.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 4543 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 40902 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4041/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от Л.А.М. срещу С.А.А. и Т.Н.Б. – А., за заплащане на сумата от 7 722, 58 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание пред периода от 01.11.2017 г. до 22.01.2019 г. на собствените на ищеца 3/4 ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот: източната част от сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, която част представлява самостоятелно жилище с отделен вход, състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 76, 33 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което сградата е изградена, съставляващо парцел VІІІ-157, кв.263 по плана на гр. София, м. „Левски – комплекс Ботевградски шосе“, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба – 27.10.2017 г., до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 725 лв. – адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното от СРС съдебно решене в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 4 680 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца Л.А.М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че съдът е изброил, но не е обсъдил събраните по делото доказателства. По делото е представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявения от него срещу ответниците ревантикационен иск спрямо спорния недвижим имот. С оглед на това счита, че е установено, че ответниците са имали фактическата власт върху притежаваните от него идеални части от процесния имот, както към 26.04.2017 г., така и към 09.10.2017 г. Също така по делото е представена връчена на 18.10.2017 г. нотариална покана от ответниците и констативен протокол от

10.10.2017 г., които установяват отказа на ответниците да освободят имота и обстоятелството, че те продължават да упражняват фактическата власт върху него към датата на тези документи. Тъй като в нотариалната покана е посочено влязлото в сила съдебно решение, счита, че в случая се касае за поведение на владеещи съсобственици, които в това си качество заявяват, че са му осигурили ползването на помещения от процесния имот, отговарящи на идеалните му части от него. Позовават се на съвместно ползване на обслужващите помещения. Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че считано от 2014 г. ответниците не ползват имота. Счита, че показанията на свидетеля Н.М.са изолирани и противоречат на събраните по делото писмени доказателства, включително и на влязлото в сила съдебно решение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявеният иск за сумата от 4 680 лв. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците С.А.А. и Т.Н.Б., с който я оспорва. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е обсъдил ангажираните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендират сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на 3/4 ид. ч. от следния недвижим имот:източна част от сграда, находяща се в гр. София, район „Подуяне“, ул. ********която част представлява самостоятелно жилище с отделен вход, състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 76, 33 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което сградата е изградена, съставляващо парцел VІІІ-157 от кв.263 по плана на гр. София, м.

„Левски – комплекс Ботевградско шосе“, целият с площ от 735 кв. м. по нотариален акт, а по скица – 781 кв. м., при съседи: парцел VІ-159, парцел VІ-158, парцел ІІІ-151, парцел І-156 и улица, а по скица № 9400-1742, издадена на 30.09.2014 г., съставляващо УПИ Х-157 от кв.263, м. „Левски, Ботевградско шосе – Рилска обител-юг“, целият с площ от 781 кв. м., при съседи: УПИ ІХ-159, УПИ VІІІ-158, УПИ VІІ-1500, УПИ V-151, УПИ ХІ-159 и ул. „Елтимир“. Останалата 1/4 ид. ч. от имота се притежава в режим на съпружеска имуществена общност от ответниците, които са я придобили с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане със запазване право на ползване № 153/31.07.2008 г., том ІІІ, рег. № 10132, дело № 533 от 2008 г. на нотариус В.В., с район на действие СРС, № 268. Правото на собственост на страните е установено с решение № ІІ-60-51/21.02.2012 г. на СРС, 60 състав, влязло в сила на 27.03.2012 г. С влязло в сила решение № 4939 от 13.06.2016 г., постановено по гр. д. № 17047/2014 г. на СРС, І ГО-21 състав, е установено, че ползват притежаваните от ищеца 3/4 ид. ч. от процесния недвижим имот без правно основание, поради което и на основание чл.108 ЗС са осъдени да му предадат владението върху тези идеални част. Въпреки отправените покани ответниците не са предали владението върху притежаваните от него ид. ч. С нотариална покана, връчена на ищеца на 18.10.2017 г., ответниците са заявили, че са в имота и че са му осигурили някакви помещения, които не са индивидуализирани. Липсата на намерение да освободят имота счита, це се установява от съставения на 19.10.2017 г. констативен протокол, в който процесуалният представител на ответниците е заявил, че те не са осъждани да предадат целия имот и че имат право на обитаване и владение на 1/4 ид. ч. от него по силата на горепосочения договор за издръжка и гледане. С влязлото в сила съдебно решение е прието, че от договора за издръжка и гледане, сключен с техните прехвърлители, ответниците не черпят право на обитаване, още повече право на владение и не разполагат с право да ползват имота нито еднолично, нито едновременно с останалите съсобственици.

Твърди, че след 01.11.2014 г. ответниците продължават без правно основание да не го допускат до процесния имот и да го лишават от ползването му.

По този начин са се обогатили за негова сметка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати сумата от 10 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на процесния недвижим имот за притежаваните от него идеални части за периода 01.11.2017 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Не оспорват наличието на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот при заявените от ищеца квоти. Твърдят, че не ползват недвижимия имот нито за живеене, нито по друг начин през исковия период и понастоящем. В близост до процесния притежават собствен недвижим имот, в който живеели. По тази причина не са се обогатили за сметка на ищеца. Съдебните решения, на които се позовава ищеца, се отнасят за различни периоди. Притежаваната от тях 1/4 ид. ч. от имота се ползвала от Н.Л.М.и В.С..М., които са си запазили вещното право на ползване върху притежаваната от тях идеална част. Ответниците ги посещавали почти всеки ден, с оглед здравословното състояние на ползвателите и по силата на сключения помежду им договор за издръжка и гледане. Ежедневните посещения обаче не съставляват обитаване на жилището. Поддържат, че правото на ползване може да се упражнява и чрез трети лица. Съгласно представения по делото констативен протокол те са предали на ищеца ключовете за входната врата, от вратата на къщата и от мазето. С оглед на това не е налице недопускане на ищеца до имота. Твърдят, че са разполагали с ключ от имота, който им бил предоставен от прехвърлителите преди сключване на договора за издръжка и гледане. Претендираното от ищеца обезщетение не е съобразено с обстоятелството, че спрямо имота има ограничено вещно право на ползване върху 1/4 ид. ч. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като им присъди сторените по делото разноски.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане със запазване право на ползване № 153, том ІІІ, рег. № 10132, дело № 533/2008 г. на 31.07.2008 г. Н.Л.М.е прехвърлил на С.А.А.

1/4 ид. ч. от процесния недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителят си е запазил лично за себе се и за съпругата си В.С..М. пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно вещното право на ползване.

С влязло в сила съдебно решение № ІІ-6-51/21.02.2012 г., постановено по гр. д. № 32900/2010 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, е допуснато извършване на съдебна делба на процесния недвижим имот, при следните делбени квоти: 3/4 ид. ч. за ищеца и 1/4 и ч. да ответниците, притежавана в режим на съпружеска имуществена общност.

С влязло в сила на 27.07.2017 г. решение № 4939 от

13.06.2016 г., постановено по гр. д. № 17047/2014 г. по описа на СГС, ГО, І-21 състав, е признато за установено между Л.А.М., С.А.А. и Т.Н.Б. – А., че Л.А.М. е собственик на 3/4 ид. ч. от процесния недвижим имот, като ответниците са осъдени за му предадат владението върху тях. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 13 098 лв., на основание чл.59 ЗЗД, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 01.11.2009 г. – 31.10.2014 г.

На 09.10.2017 г. е издаден изпълнителен лист за предаване владението върху имота, както и за дължимото обезщетение.

На 03.10.2017 г. ответниците са изпратили до ищеца нотариална покана във връзка с покана, получена на 03.07.2010 г. по отношение на спорния имот, с която го уведомяват за следното: осигурили са свободни помещения, отговарящи на притежаваните от ищеца идеални части от съсобствения недвижим имот, като обслужващите помещения ще ползват съвместно. По никакъв начин не възпрепятстват правата му на собственост и са го поканили на 19.10.2017 в 12.30 ч. в кантора на нотариус А.И., с посочен точен адрес, където да предадат ключове от входните врати на къщата. Във връзка с влязлото в сила решение по гр. д. № 5280/2016 г. по описа на САС, 2 състав, молят да им предостави банкова сметка, ***.

Съгласно констативен протокол от 19.10.2017 г., съставен от нотариус А.З.-И., в 12.30 ч. в нотариалната кантора са се явили ответниците и процесуалният им представител адв. Н.И., както и адв. В.К.И.-В.– процесуален представител на ищеца. Представителят на ответниците е предоставил 3 броя ключове от входната порта, от вратата на къщата и от мазето, като е заявил, че ще преведат присъданата сума в срок от два месеца, считано от 19.10.2017 г. Процесуалният представител на ищеца е посочила банкова сметка, ***.

Заявила, че не е образувано изпълнително производство. Тъй като ответниците нямат право на ползване, не може да се говори за съвместно ползване на общи помещения. Настоява се ответниците да освободят и да предадат имота изцяло, което би съставлявало изпълнение на влезлите в сила съдебни решения.

Процесуалнитя представител на ответниците е заявил, че не са осъдени да предадат целия имот, а притежаваните от ищеца 3/4 ид. ч. Вещните ползватели са изразили желание издръжката и гледането да се извършва лично.

На 07.12.2017 г. до ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 201784104100382 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, за предаване владението върху процесния недвижим имот по отношение притежаваните от ищеца идеални части.

Разпечатката съдържа 27 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e773d55a-a6d7-4653-9089-8a4a363ab261