Определение № 44 от 02.02.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. К., 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500387 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата Д. М. Н. чрез процесуален представител- адв. Д.М., като представляващ Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. Така депозираната жалба е насочена против Определение № 1304/28.10.2025 г., постановено по гр.д. № 414/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което е отказано на жалбодателката да й бъде върната сумата от 9 лева, като платена без основание. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, иска се неговата отмяна, както и да бъде върната на Н. сумата от 9.00 лв., като платена без основание. Излагат се съображения, че съгласно чл.50, ал.5 от ГПК връчването на ответниците - кредитни и финансови институции, следва да се извършва само по реда на чл.38, ал.2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес. В тази връзка се твърди, че съдът без да изпълни своите задължения да извърши връчване по ел.път, е събрал от ищцата държавната такса от 9 лева за изготвяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея на хартиен носител.

В законово установения срок е подаден чрез процесуален представител отговор на частната жалба от ответника „И.А.М.“ АД. В отговора същата е намерена за недопустима, с довод, че ако жалбодателката е имала възражение против незаконосъобразно разпореждане на съда за заплащане на суми за 1 преписи, тя е трябвало да оспори това разпореждане през 2023 г., а не да прави това две години след влизане в сила на съдебното решение по делото.

В законово установения срок е подаден чрез процесуален представител отговор на частната жалба и от ответника „Ф.Б.“ ЕООД. В отговора същата е намерена за недопустима, с довод, че ако жалбодателката е имала възражение против незаконосъобразно разпореждане на съда за заплащане на суми за преписи, тя е трябвало да оспори това разпореждане през 2023 г., а не да прави това две години след влизане в сила на съдебното решение по делото.

Въззивният Окръжен съд - К., след като обсъди доводите на жалбоподателката и взе предвид данните по делото, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния Районен съд- К. е депозирана молба с вх.№ 8947/04.08.2025г., с която ищцата в производството по гр.д.№414/2023 г. Д. М.

Н., е поискала от решаващия съд връщане на внесените от нея за изготвяне на преписи от съдебни книжа суми, като недължимо платени, с доводи, че ответниците по делото са ЮЛ, попадащи в обхвата на чл.50, ал.5 и чл.102з, ал.3 от ГПК, поради което били задължени да получават книжата по делото само по реда на чл.38, ал.2 от ГПК, и ищцата не следвало да заплаща разноски за възпроизвеждане на депозираните от нея документи по делото на хартиен носител. От прочита на приложеното към молбата платежно нареждане от 03.05.2023 г., се установява, че процесуалният представител към онзи момент на ищцата Н. - адв. З., е заплатил по сметка на РС-К. сумата от 9.00 лв. за „… дт копия по гр.д. № 414/2023 г.“.

С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 1304/28.10.2025 г., РС-К. е оставил без уважение така депозираната молба с вх.№ 8947/04.08.2025г. Съдът е изложил мотиви, че връчването по чл. 50, ал. 5 във вр. с чл. 38, ал. 2 от ГПК не е абсолютно по своя характер и същото става само и единствено, ако страната е посочила електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП, чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, или чрез ССЕВ. В случая ответниците по делото не били посочили електронен адрес за връчване по чл. 50, ал. 5, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ГПК, поради което 2 всички съдебни книжа са им били връчвани по седалището и адреса на управление, посочени в ТРРЮЛНЦ. Съдът е посочил и, че ако ищецът е считал, че сумата е събрана незаконосъобразно, е следвало да не я внася, а да обжалва връщането на исковата молба пред ОС-К.. Приел е, че молбата е неоснователна и поради това, че искането било за изменение на решението в частта му за разноските за посочената сума, което било преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 248 от ГПК.

По делото е постановено и влязло в сила Решение № 399/30.09.2023 г., с което предявените от ищцата Д. М. Н. против ответниците "И.А.М.” АД и "Ф.Б." ЕООД обективно съединени искове, са уважени изцяло. С така постановеното решение, в изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, решаващият съд е осъдил всеки от ответниците да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер от по 54.50 лв., съставляваща сбор от заплатената държавна такса в размер на 50 лв. за предявените срещу всеки от ответниците искове, както и от сумата 2 Х 4.50 лв.= 9.00 лв.- такса за възпроизвеждане на преписи от исковата молба за връчване на всеки от ответниците.

Казано в заключение, настоящата инстанция намира сезиращата я частна жалба за неоснователна, по следните съображения: За да се търси връщане на платена без основание сума по смисъла на относимата правна норма по ЗЗД, следва страната търсеща връщането да установи факта на своето обедняване до размера на претендираната сума. В настоящото производство обедняване на страната определено не е налице. От цитираното в предходния абзац влязло в сила решение, е видно, че на ищцата е присъдена търсената в това производство сума от 9.00 лв., съставляваща такса за възпроизвеждане на преписи от исковата молба за връчване на ответната страна. Обратното- уважаването на депозираната от нея молба би довело за ищцата Н. до незаконосъобразно неоснователно обогатяване.

При достигането до тези правни изводи, въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Определението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от разпоредбата на ал.4 на чл.274 от ГПК.

Така мотивиран, Окръжен съд – К.

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 12480/12.11.2025 г., подадена чрез процесуален представител от Д. М. Н. и насочена против Определени № 1304/28.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 414/2023 г. по описа на Районен съд- К..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. К., 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500387 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата Д. М. Н. чрез процесуален представител- адв. Д.М., като представляващ Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. Така депозираната жалба е насочена против Определение № 1304/28.10.2025 г., постановено по гр.д. № 414/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което е отказано на жалбодателката да й бъде върната сумата от 9 лева, като платена без основание. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, иска се неговата отмяна, както и да бъде върната на Н. сумата от 9.00 лв., като платена без основание. Излагат се съображения, че съгласно чл.50, ал.5 от ГПК връчването на ответниците - кредитни и финансови институции, следва да се извършва само по реда на чл.38, ал.2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес. В тази връзка се твърди, че съдът без да изпълни своите задължения да извърши връчване по ел.път, е събрал от ищцата държавната такса от 9 лева за изготвяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея на хартиен носител.

В законово установения срок е подаден чрез процесуален представител отговор на частната жалба от ответника „И.А.М.“ АД. В отговора същата е намерена за недопустима, с довод, че ако жалбодателката е имала възражение против незаконосъобразно разпореждане на съда за заплащане на суми за 1 преписи, тя е трябвало да оспори това разпореждане през 2023 г., а не да прави това две години след влизане в сила на съдебното решение по делото.

В законово установения срок е подаден чрез процесуален представител отговор на частната жалба и от ответника „Ф.Б.“ ЕООД. В отговора същата е намерена за недопустима, с довод, че ако жалбодателката е имала възражение против незаконосъобразно разпореждане на съда за заплащане на суми за преписи, тя е трябвало да оспори това разпореждане през 2023 г., а не да прави това две години след влизане в сила на съдебното решение по делото.

Въззивният Окръжен съд - К., след като обсъди доводите на жалбоподателката и взе предвид данните по делото, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния Районен съд- К. е депозирана молба с вх.№ 8947/04.08.2025г., с която ищцата в производството по гр.д.№414/2023 г. Д. М.

Н., е поискала от решаващия съд връщане на внесените от нея за изготвяне на преписи от съдебни книжа суми, като недължимо платени, с доводи, че ответниците по делото са ЮЛ, попадащи в обхвата на чл.50, ал.5 и чл.102з, ал.3 от ГПК, поради което били задължени да получават книжата по делото само по реда на чл.38, ал.2 от ГПК, и ищцата не следвало да заплаща разноски за възпроизвеждане на депозираните от нея документи по делото на хартиен носител. От прочита на приложеното към молбата платежно нареждане от 03.05.2023 г., се установява, че процесуалният представител към онзи момент на ищцата Н. - адв. З., е заплатил по сметка на РС-К. сумата от 9.00 лв. за „… дт копия по гр.д. № 414/2023 г.“.

С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 1304/28.10.2025 г., РС-К. е оставил без уважение така депозираната молба с вх.№ 8947/04.08.2025г. Съдът е изложил мотиви, че връчването по чл. 50, ал. 5 във вр. с чл. 38, ал. 2 от ГПК не е абсолютно по своя характер и същото става само и единствено, ако страната е посочила електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП, чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, или чрез ССЕВ. В случая ответниците по делото не били посочили електронен адрес за връчване по чл. 50, ал. 5, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ГПК, поради което 2 всички съдебни книжа са им били връчвани по седалището и адреса на управление, посочени в ТРРЮЛНЦ. Съдът е посочил и, че ако ищецът е считал, че сумата е събрана незаконосъобразно, е следвало да не я внася, а да обжалва връщането на исковата молба пред ОС-К.. Приел е, че молбата е неоснователна и поради това, че искането било за изменение на решението в частта му за разноските за посочената сума, което било преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 248 от ГПК.

По делото е постановено и влязло в сила Решение № 399/30.09.2023 г., с което предявените от ищцата Д. М. Н. против ответниците "И.А.М.” АД и "Ф.Б." ЕООД обективно съединени искове, са уважени изцяло. С така постановеното решение, в изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, решаващият съд е осъдил всеки от ответниците да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер от по 54.50 лв., съставляваща сбор от заплатената държавна такса в размер на 50 лв. за предявените срещу всеки от ответниците искове, както и от сумата 2 Х 4.50 лв.= 9.00 лв.- такса за възпроизвеждане на преписи от исковата молба за връчване на всеки от ответниците.

Казано в заключение, настоящата инстанция намира сезиращата я частна жалба за неоснователна, по следните съображения: За да се търси връщане на платена без основание сума по смисъла на относимата правна норма по ЗЗД, следва страната търсеща връщането да установи факта на своето обедняване до размера на претендираната сума. В настоящото производство обедняване на страната определено не е налице. От цитираното в предходния абзац влязло в сила решение, е видно, че на ищцата е присъдена търсената в това производство сума от 9.00 лв., съставляваща такса за възпроизвеждане на преписи от исковата молба за връчване на ответната страна. Обратното- уважаването на депозираната от нея молба би довело за ищцата Н. до незаконосъобразно неоснователно обогатяване.