Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3922 от 13.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1843/2023
Вид
Определение № 3922
Подписан
13.10.2023
В сила
13.10.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3922 гр. Варна, 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501843 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 07.07.2023г. на П. на Р. Б. срещу Решение №2263/22.06.2023г. по гр. дело №15413/2022г. на ВРС , 43-ти състав, в частта с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на З. К. Б., ЕГН**********, сумата 1500.00лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда №51/15.06.2021г. по НОХД №38/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с решение №41/23.03.2022г. по ВНОХД №291/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, изразяващи се в изпитани негативни емоции, страх, неудобство, стрес, унижение и притеснение, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски съобразно осъдителната част.

Подадена е също и въззивна жалба от 12.07.2023г. на З. К. Б., ЕГН**********, срещу Решение №2263/22.06.2023г. по гр. дело

№15413/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в частта с което е отхвърлен искът му з а осъждане на Прокуратура на Р. Б. да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт.1 НК, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда №51/15.06.2021г. по НОХД №38/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с решение №41/23.03.2022г. по ВНОХД №291/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, изразяващи се в изпитани негативни емоции, страх, 1 неудобство, стрес, унижение и притеснение, за разликата над 1500.00лв. до претендираните 5000.00лв.

Във въззивната жалба на П. на Р. Б. се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Не са събрани доказателства, че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди или ако е търпял, те да са резултат от повдигнатото му обвинение. Още повече, че З. Б. е бил многократно осъждан и в момента на привличането му за процесното деяние е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, тоест не е настъпила особена промяна в ежедневието му от новото обвинение. Евентуално счита присъденото от ВРС обезщетение за прекомерно по размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска в нея, евентуално за намаляване на обезщетението.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.

Във въззивната жалба на З. К. Б. се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. В противоречие с правната и житейската логика и без да посочи аргумени ВРС не е кредитирал двамата свидетели на ищеца, показанията на които са точни, ясни, последователни и допълващи се. А щом не ги е възприел ВРС е следвало да отхвърли иска изцяло, което не е направил. Отделно ВРС не е оценил достатъчно негативните емоции на ищеца по време на престоя му в изолатора на затвора. Въззивникът не споделя и логиката на ВРС, че защото е бил осъждан 27 пъти досега, то той не може да търпи негативни изживявания от ново му неоснователно обвинение в друго престъпление, още повече че ако бъде признат за виновен по него би бил осъден на лишаване от свобода към горна граница и при строг режим. Освен това като е прекарал около три месеца в изолатор, заключен денонощно, въпреки очаквано скорошно освобождаване, за ищеца е било възможно да възникнат суицидни мисли.

ВРС не е приложел правилно и критерия „справедливост“ в конкретния случай. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за пълно уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.

По редовността и допустимостта на жалбите : При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Молбата за изискване на затворническото досие на З. Б. не е обоснована с процесуални нарушения на ВРС, нито с твърдения за новонастъпили или новоузнати факти, поради което не са налице предпоставките на чл.266 от ГПК за уважаването й.

2

Други доказателствени искания не са отправени пред ВОС.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника З. Б. за изискване на затворническото му досие от Затвора-Варна.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3