Решение № 1850 от 19.12.2022, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1850 гр. ***, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И. като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430101440 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба С. Б. Д. от гр.***, представлявана от процесуалния си представител адв. И. Р. от *** против Е. Г. *** и К. Г. А., двамата с адрес гр.***. В исковата молба се твърди, че през 2020г. ищцата закупила недвижим имот, а именно ап. №82, находящ се на 13 етаж в блок №118 в *** от неин роднина. До апартамента се стига след преминаване през масивна преграда с врата, заграждаща част от стълбищната площадка на 13 етаж и затваря обща част между ап.81 и ап.82.

Преди да закупи имота, същият бил собственост на вуйчо на ищцата и бил обитаван от нейната баба до 2016г, когато починала и от самата ищца. След закупуване на жилището, ищцата започнала ремонт, като строителните работници срещали трудности при работата си в резултат на поставената преграда и врата. Ищцата предложила на ответниците да премахнат преградата, но същите отказали. Твърди, че към момента между двата апартамента са оставени стари мебели, собственост на ответниците, които препятстват ищцата при влизане в жилището. При молба от нейна страна да ги премахнат, ответниците и предложили да смени жилището. Заявили, че разполагат с разрешение за поставяне на преграда от етажната собственост.

В края на 2021г. ищцата започнала ремонт за подмяна на входната врата и кабелите за комуникации. Поставените между двата апартамента мебели препятствали достъп до имота и създавали трудности за работниците, което 1 наложило изместването им с около един метър.

На 23.01.2022г около обяд, ответниците звънели на ищцата и крещели по повод оставени на земята след ремонта остатъци от кабели. Казали, че няма право да оставя каквото и да било в техния коридор и има право само да преминава. Нарекли я мизерница.

На 23.02.2022г. ответникът К. Г. започнал да размества мебелите в коридора и ги върнал до входната врата на апартамент 82, собственост на ищцата. Помолила го да не връща мебелите, тъй като не е приключила с ремонта и мебелите пречат на достъпа до жилището, но ответникът и отговорил, че ако премести мебелите щяла да си търси вход за имота от другата страна.

Ищцата твърди, че старите мебели са развъдник на хлебарки, което наложило да смени вратата си с друга с по-добро уплътнение. Наложило се да купува инсектициди. Принудена е да търпи струпаните пред вратата си обувки на ответниците, да заобикаля чантите с покупки или пликовете с отпадъци с дни. Докато учила, живеела сама в жилището и не е имала конфликти със съседи, но по неясни причини ответницата има негативно отношение към нея. Твърди, че вследствие на битовите проблеми, които и създават ответниците, тя има проблеми в професионален план – на работа не може да се съсредоточи. Постоянните разправии с ответниците и поставяните от тях стари вещи, които и препятстват достъпа до имота влияят върху нейната трудоспособност, тя получава разстройство на съня, намалени са социалните и контакти. Скандалите с ответниците и напрежението, което създават и причиняват главоболие и стрес. Изпитва и неудобство и срам, когато кани гости в жилището си, което намалява социалните и контакти.

Поставената врата препятства ползването на имота и, извършването на ремонтни дейности в имота си, срамува се, когато кани гости в дома си, чувства дискомфорт от поставените пред вратата и стари мебели и от постоянните разправии и скандали с ответниците.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да задължи ответниците да преустановят препятстване обикновеното ползване на ап.82, собственост на ищцата С. Б. Д., находящ се на адрес гр.*** *** бл.118, а именно да преустановят незаконосъобразните действия, представляващи обсебване на етажната площадка на ет.13 от жилищен блок 118 в ***, както и ответниците да бъдат осъдени да премахнат поставената от тях масивна преграда с врата, ограничаваща достъпа до етажната площадка и ползване на ап.82 и да премахнат натрупаните вещи и мебели в пространството на етажната площадка между ап.82 и поставената преграда.

Моли съда да осъди ответниците солидарно да и заплатят обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на непозволеното увреждане от препятстване обикновеното ползване на жилището и – ап.82, изразяващо се в понесени болки и страдания , намалена 2 трудоспособност, разстройство на съня, намалени социални контакти, както и повишено кръвно налягане, главоболие, стрес в резултат на затрудненото ползване на жилището и повече от обикновеното.

Претендира разноски.

Ответниците, представлявани от процесуалния си представител оспорват предявените искове. Навеждат доводи, че приживе предишния собственик е дал съгласие за изграждане на допълнителната врата пред двата апартамента. Твърди, че ищцата има осигурен свободен достъп до имота си и не създават пречка за ползването му. Твърди, че в исковата молба са описани два случая, като в първият са участвали двамата ответници, а във втория, само ответника К.А., а обезщетението се претендира солидарно от двамата.

Твърди, че както е предявена молбата, следва в двата случая да са участвали двамата ответника, за да се твърди солидарност. Изразява становище, че исковата молба следва да бъде оставена без движение като бъде указано на ищцата да заяви кой от двамата ответници каква част от вредата е нанесъл, за да може да се прецени основателността на претенцията спрямо всеки от двамата.

Отделно от това навеждат доводи, че не са прекрачвали прага на приличния тон в отношенията с ищцата и когато са правили забележки, това винаги е ставало при затворени врати. Оспорва твърденията за ежедневни разправии между страните, тъй като от няколко години не живеят на този адрес, а преди това там е живяла тяхната дъщеря. Навежда доводи, че разстройството на съня на ищцата, главоболие и стрес се дължат на други причини и нямат връзка с отношенията с ответниците.

По делото са представени писмени бележки от процесуалните представители на страните.

В хода на съдебното производство, след проведено заседание, ищцата е починала, като е оставила свои законни наследници родителите си В. Г. Б. и Б. С. Д.. По делото е приложено удостоверение за наследници от 28.09.2022г. на лист 271.

С определение №4003/04.10.2022г. с оглед разпоредбата на чл.227 ГПК, като ищци по делото са конституирани В. Г. Б. и Б. С. Д., в качеството им на наследници на С. Б. Д..

С нотариален акт № 33 том IX рег.№ 8194 дело №1060/2022г., приложен по делото на лист 317, на 15.09.2022г., с договор за дарение, В. Г.

Б. и Б. С. Д. са прехвърлили процесния имот, представляващ ап.№82, находящ се в гр.*** *** бл.118, на ет.13 на *** Б. Д. с ЕГН **********.

Съгласно разпоредбата на чл.226 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни; приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, а при определени условия да замести своя праводател, но във всички случаи постановеното решение има сила на присъдено нещо и спрямо него, с изключение на действието на вписването – 3 чл.114 ЗС и чл.78 ЗС. Т.е. в практиката на ВКС се приема, че правният спор следва да бъде разрешен, изхождайки от правата на страните при завеждане на исковата молба (Р.№807/01.12.2020г. по гр.д.1081/2009г., I г.о.) В мотивите на ТР №79/3012.1977г. по гр.д. №68/77г. на ОСГК на ВС, по прилагане на чл.121 ГПК (отм.) е прието, че прехвърлИ.т спорното право продължава да води делото относно това право, макар, че е престанал да бъде негов носител. В Решение №1935/12.08.1965г. по гр.д. №1053/65г. на I г.о. на ВС е прието, че прехвърлянето на правото на собственост от ищеца в полза на трето лице през течение на производството по иск за собственост е без значение за решаване на делото и затова по-късното му открИ.е не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. В Решение №2411/09.10.1965г. по гр.д. №4746/56г. на ВС, I г.о. е прието, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго и приобретателят не замести ищеца, делото следва своя ход между първоначалните страни и спорът се разрешава с оглед правата на страните към момента на предявяване на иска.

Цитираната съдебна практика – актуална и към момента, тъй като не е променяна, сочи, че макар и да е прехвърлено спорното право, страните в производството имат правен интерес от водене на делото, а изходът му следва да се определи с оглед правата на страните към момента на предявяване на иска, като в същото време, решението ще съставлява сила на присъдено нещо и спрямо приобретателя. Това прави претенциите допустими и същите следва да бъдат разгледани по същество.

От фактическа страна, съдът приема следното :

Не е спорно между страните и се установява от представения по делото нотариален акт № 189 том V рег.№4027 дело 459/2020г на *** И., че на 08.06.2020г. С. Б. Д. е закупила и е станала собственик на недвижим имот ап.82, находящ се на адрес гр.*** *** бл.118, ет.13, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***. Не е спорно и се установява от приложения на лист 17 акт, че с нот.акт №125 том III рег.

№3080 дело №424/2004г. на нотариус И. И.ов, ответницата Е. П. *** е закупила и е станала собственик на ап.№81, находящ се на адрес гр.*** бл.118 ет.13, представляващ самостоятелен обект с идентификатор

***. Идентификатора на имота, собственост на ответниците е отразен в приложената на лист 18 извадка от кадастралния регистър на недвижими имоти, както и от справката от Агенция по вписванията. При така представените писмени доказателства, съдът приема за установено, че двата апартамента се намират на една етажна площадка.

Не е спорно, че във връзка с възникнал между страните спор, ищцата С.

Б. сезирала Община *** да и бъдат предоставени преписи на планове и чертежи на ет.13 бл.118 в *** и заверени преписи на издадени разрешения за строеж, засягащи общи части от етажни площадки. В отговор ищцата е уведомена, че е бил съгласуван и одобрен проект „Въвеждане на мерки за 4 енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда“ в *** бл.118, както и че след извършена проверка в *** *** не са открити разрешения за строеж, засягащи ет.13 в бл.118 общи части от етажни площадки или ап.81, находящ се на 13 етаж.

Установява се, че на 08.03.2022г. ищцата С. Б. сезирала РП *** с жалба (лист 187) да бъде извършена проверка във връзка с данни за извършено престъпление от страна на Е. Г. *** и К. Г. А., като в резултат на проверката Е. *** и К. А. били предупредени по реда на чл.65 ЗМВР да не извършват самоуправни действия, да възстановят първоначалния вид и да не възпрепятстват достъпа до имот представляващ ап.82, както и да спазват законосъобразно поведение (лист 229 и сл.).

В хода на проверката, на 27.05.2022г. е изготвено становище (лист 236) от *** ***, в което *** констатирал, че при извършената на 21.04.2022г. проверка са установени нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност от страна на Е. П. А.. Констатирано било наличие на поставени в коридора маса и шкаф, като коридорът се явява част от евакуационния път, който е общ не само за двата апартамента, а е и част от етажната собственост, независимо от факта, че е преграден с врата от останалата част на етажа. В становището е отразено, че с поведението си Е. П. е нарушила разпоредбите на чл.34 ал.1 т.4 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за Правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Във връзка със спора, в РП *** била образувана и преписка по жалба на Е. П. А. (лист 138) относно самоуправни действия от страна на С. Б. Д., която приключила с постановление от 13.05.2022г. за отказ да се образува наказателно производство (лист132).

Съгласно чл.38 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са площадките и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. В случая такава представлява стълбищната площадка на етажа, където са находящи двата апартамента. Съгласно Решение № 1019/21.01.2010г. на ВКС по гр.д. №235/2008г., I г. о., ГК :