Решение № 1139 от 04.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20215330120375 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК ******7, чрез адв. А.К. против В. ЯН. ХР., ЕГН ********** от гр. *****в, ул.

******* за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 057, 39 лева, от които – главница в размер на 760 лв., възнаградителна лихва в размер на 257, 50 лв., лихва за забава в размер на 9, 89 лв., както и разноски в размер на 30 лв., представляващи неизплатено задължение по сключения между страните договор за потребителски кредит/заем № 200025/12.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4969 от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 8645/2021 г. на РСПловдив.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит/заем № 200025/12.12.2019 г. за сумата от 760 лв., платима при равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 56, 83 лева, при срок на кредита 18 месеца, ГПР – 48, 08 % и годишен лихвен процент – 40, 00 %, като общото задължение възлиза на 1 022, 94 лв., като крайният срок за погасяване на кредита е 12.06.2021 г. Твърди се, че ответницата не е заплатила нито една от погасителните вноски, поради което на 21.04.2021 г. е уведомена за настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на падежирали погасителни вноски.

В срока по 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения в 1 последната адрес – на основание чл. 45, ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е била намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание, проведено на 30.03.2022 г. Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за разглеждане на делото.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените по настоящото дело писмени доказателствени средства.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на правния спор, в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени сторените както в настоящото съдебно производство разноски, така и присъдените в заповедното производство със Заповед № *******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8645/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХII граждански състав, – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № ******г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в размер на 335 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 310 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В. Я. Х., ЕГН ********** от гр. ******** ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на 2 управление гр. ********, е носител на паричните притезания, а именно: сумата от 1 057, 39 лева, от които – главница в размер на 760 лв., възнаградителна лихва в размер на 257, 50 лв., дължима за периода 12.01.2020 г. – 21.04.2021 г., лихва за забава в размер на 9, 89 лв., дължима за периода 21.04.2021 г. – 25.05.2021 г., както и разноски в размер на 30 лв., представляващи неизплатено задължение по сключения между страните договор за потребителски кредит/заем № ******* г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4969 от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 8645/2021 г. на РСПловдив.

ОСЪЖДА В. Я. Х. да заплати на “Рива Кредит” ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 8645/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХII граждански състав, и сумата от 335 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 20375/2021 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК, в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________

3