Решение № 2296 от 27.05.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 27.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Христинка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

1919 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 47 с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на

Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба от К.Т.А., ЕГН **********, с адрес ***, за постановяване на мерки за защита срещу Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес *** – общежитието, ет. 5, ап. 1.

Молителката твърди, че Н.Н. е неин брат и през последните години осъществява тормоз над нея – изнудва я за пари и отправя закани за физическо насилие. Заявява, че неколкократно я е нападал, като я е блъскал и бутал. Преди няколко дни нападнал и детето ѝ, което е с увреждане, но успяла да го спре. Посочва, че ответникът е осъждан и злоупотребява с наркотични средства, под въздействието на които става неконтролируем и агресивен. Твърди, че е още по-опасен, когато няма нужните му средства за набавяне на дозата. В такива моменти бие и родителите им. Излага, че Н.Н. притежава пистолет, с който се хвали. Заявява, че тези действия на ответника продължават от около 15 години.

К.Т.А. твърди, че на

04.02.2019 г., към 13:00 часа, ответникът позвънил в дома ѝ, където тя била със сина си. След като му отворила вратата, видяла, че е в неадекватно състояние – започнал да крещи нечленоразделно и питал „Тук ли да викам или да влезем вътре?“. Молителката му отговорила, че не желае да разговаря с него нито да имат каквито и да било взаимоотношения, при което той започнал да нарежда нещо, като не се откроявали разбираеми думи, но станало ясно, че е нещо обидно.

Едновременно с това ѝ зашлевил силен шамар с длан през лицето. От удара ѝ завъртяла главата и ѝ причерняло. Когато успяла да фокусира, видяла, че е слязъл няколко стъпала надолу и успяла да затвори вратата. На същия ден, около 17:00 часа брат ѝ отново позвънил на вратата и с преправен глас заявил „Отворете! Полиция!“ Молителката позвънила на тел. 112, като през това време ответникът слязъл пред входа и започнал да пука гумите на лекия ѝ автомобил и да кърти огледалата. Развикали се и съседи, с които той се скарал.

Молителката излага, че в течение на целия месец януари ответникът многократно ѝ се обаждал по телефона, за да иска пари. При отказ започвал да я заплашва че ще я „подреди“, но досега щетите били основно по автомобила ѝ.

Сезира съда с искане за издаване на заповед за защита с посочени в молбата мерки по реда на чл. 5, ал.1, т. 1 и 3 ЗЗДН.

В съдебно заседание, молителката лично поддържа молбата, като моли да бъде задължен ответникът да се въздържа от домашно насилие, както и да му бъде забранено да доближава нея и жилището ѝ.

Ответникът Н.Т.Н. в съдебно заседание признава, че е извършил описаното в молбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверението за родствени връзки, приложено на л. 5 от делото, както и от служебно извършената справка в НБД „Население“, молителката К.А. и ответникът Н.Н. са брат и сестра.

Към молбата е представена декларация, с която молителката К.А. декларира, че на 04.02.2019 г. ответникът е осъществил спрямо нея актове на физическо насилие – зашлевил ѝ шамар по лицето, и психическо насилие – блъскал по вратата на дома ѝ и опитвал да проникне в него, крещял ѝ и я обиждал, нанесъл увреждания по лекия ѝ автомобил.

Горното се потвърждава и от самия ответник. Той признава изцяло обстоятелствата, изложени от молителката досежно действията, осъществени от него на процесната дата. Поради това и съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че на 04.02.2019 г. Н.Н. е извършил актовете, подробно описани в сезиралата съда молба.

Към писмените доказателства по делото е приобщено медицинско удостоверение, издадено от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, от което се установява, че К.А. е била прегледана от съдебен медик на 04.02.2019 г. При прегледа е констатирано зачервяване в областта на лявата буза, както и кръвонасядане по вътрешната лигавична повърхност. В удостоверението е отразено, че тези увреждания са причинени в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат от нанесен удар с ръка по лицето.

Представеното е молбата експертно решение на ТЕЛК не следва да бъде обсъждано като неотносимо към предмета на делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е предявена от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 6 ЗЗДН и чл. 8, т. 1 ЗЗДН, предвид установената родствена връзка между страните по делото. Същата е основана на твърдения за осъществени по отношение на молителката актове на домашно насилие и е депозирана в преклузивния срок по в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Поради изложеното молбата се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ответникът е извършил действия, осъществяващи форми на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Съдът кредитира представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. Нещо повече, при липса на други доказателства, същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – арг. от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В случая декларацията е подкрепена и от приложеното към молбата медицинско удостоверение. Нещо повече, ответникът изрично признава, че е осъществил описаните в молбата действия.

Поради изложеното съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка, а именно задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.А., както и да му се забрани да приближава нея и дома ѝ на по-малко от 200 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

Срокът на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде определен в границите, предвидени в ал. 2 от същата разпоредба, а именно – от три до осемнадесет месеца. Доколкото извършените от ответника действия спрямо молителката не са се ограничили до проява само на вербална агресия, като той ѝ е посегнал физически и е нанесъл увреждания на имуществото ѝ, съдът намира, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН спрямо Н.Н. следва да бъде наложена за срок от дванадесет месеца.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в минималния размер по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН – 200 лева, при определяне на който съдът изхожда от липсата на доказателства за имотното състояние на ответника.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 25 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес ***

– общежитието, ет. 5, ап. 1, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.Т.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Н.Т.Н.,

ЕГН **********, с адрес *** – общежитието, ет. 5, ап. 1, да приближава на по-малко от 200 метра К.Т.А., ЕГН **********, с адрес ***, както и нейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Хан Кубрат“ № 52а, ет. 5, ап. 26, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА от датата на издаване на заповедта за защита – 27.05.2019 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес *** – общежитието, ет. 5, ап. 1, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, глоба в размер на 200.00 лева

/двеста лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес *** – общежитието, ет. 5, ап. 1, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението ѝ.

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението ѝ, полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните и на

НАЧАЛНИКА на съответното РУП при ОДМВР – Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред

Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: