Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4425 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50065/2025
Вид
Решение № 4425
Подписан
09.03.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.7, ал. 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл.7 т. 1, буква "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 4425 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110150065 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, във вр.чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ТравелРефънд АпС срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“, дружество регистрирано в Унгария, действащи на тeриторията на Р.България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ - клон България за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2185/2025 г. по описа на РС - Монтана.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ за вземане за главница и разноски, по което били образувано ч.гр.д.№ 2185/2025 г. по описа на РС – Монтана.

Тъй като издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, което е сторено с настоящата искова молба. Ищецът твърди още, че между лицето к.с. и ответното дружество бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил да превози горепосоченото лице с полет W64364 от 21.10.2022 г. по направление Болоня – София.

Поддържа, че на 21.10.2022 г. пътникът се е представил на гишето за регистрация на летището в Болоня, преди излитане на горепосочения полет съгласно потвърдената 1 резервация, но самолетът не излетял по предварително договореното разписание, като полетът пристигнал в крайната си дестинация София с над четири часа закъснение от първоначалното разписание. С оглед предходното и предвид разстоянието на полета от летище Болоня до летище София, което е под 1500 километра, се обуславят доводи за наличие на предпоставките за обезщетение е в размер на 250 евро съгласно чл.7, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004, с левова равностойност: 488,96 лева. Ищецът поддържа, че с договор за цесия от 07.03.2023 г. пътникът к.с. прехвърля всички свои права във връзка с получаването на обезщетение от закъснението на процесния полет на заявителя ТравелРефънд АпС., за което обстоятелство длъжникът бил надлежно уведомен. На 30.03.2023 г. до „Уиз Еър Унгария Црт.” била изпратена извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за сумата от 500 EUR с оглед отмяната на процесния полет W64364 /претенцията обхваща обезщетението и за двамата пътници по направената резервация/, но в предоставения срок за изпълнение обезщетението не било заплатено, поради което ответникът изпаднал и в забава. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 488,96 лева, представляваща главница за обезщетение за закъснял повече от три часа полет W64364 от 21.10.2022 г. по направление Болоня – София, ведно със законна лихва за период от 21.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 150,95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2023 г. до 20.08.2025 г. Претендира и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който не оспорва изложените в исковата молба твърдения относно наличието на договор за въздушен превоз с пътника к.с. за редовен полет W64364 от летище Болоня до летище София на 21.10.2022 г. Сочи, че процесния полет е бил променен, поради национална стачка на служителите на Управление на въздушното движение в Италия. С оглед предходното полетът е изпълнен успешно на следващия ден – 22.10.2022 г. Поддържа се становище, че в случая са били налице „извънредни обстоятелства“ по смисъла на Регламент (ЕО) №261/2004, които изключват отговорността на превозвача. По изложените в отговора подробни доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да възникне право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже, че между праводателя му и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за ответника да 2 изпълни полет от Болоня до София, както и размера на обезщетението, т.е. че е налице забавяне на полета продължило повече от три часа, както и разстояние под 1500 км.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото, обявен за окончателен в първото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз между пътника и ответното дружество, закъснението и разстоянието на процесния полет.

Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Същият поддържа, че такова обстоятелство в случая е лошите национална стачка на служителите на Управление въздушно движение.

Според нормата на чл.5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree 3

Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната продължителност, както и че е положил дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици. Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани и от други превозвачи.

В хода на производството ответното дружество не проведе пълно и главно доказване наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяна на полета по маршрут Болоня-София както и да е положил необходимата грижа.

Представените към писмения отговор документи не обосновават обратен извод.

Напротив, видно от приложените по делото статии е, че същите са публикувани на 19.10.2022 и 20.10.2022 г., т.е. дати, предхождащи процесната дата 21.10.2022 г.

Предходното обуславя извод, че за планираната от служители в сектора на въздушния транспорт стачка е имало информация два дни преди датата на процесния полет, поради което същата не може да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“.

С оглед предходното, налице са всички предпоставки от фактическия състав на чл.7, § 1, б. "а" от Регламента, поради което предявеният иск за сумата в размер на 488,96 лева /250 евро/, представляваща обезщетение за закъснение на полет, е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:

Правото на парично обезщетение по Регламента се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт /в този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07, където Съда на ЕС изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде 4 превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява/. В случая неудобството за пътника е причинено пряко и непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна, а не деликтна. Следователно в случая е неприложима правната разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД, съгласно която длъжникът изпада в забава и без покана, доколкото тя касае единствено непозволените увреждания.

По делото е представено доказателство за отправена до ответното дружество покана, на която е даден референтен номер от 30.03.2023 г. Видно още от поканата е, че на ответното дружество е предоставен срок за плащане до 27.04.2023 г., т.е. от 28.04.2023 г. същото е изпаднало в забава. Изчислено при предпоставките на чл.162 ГПК и с помощта на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет страница с адрес www.calculator.bg съдът изчисли размера на дължимото обезщетение за забава за периода от 28.04.2023 г. до 20.08.2025 г. в размер на 153,82 лева. В случая ищецът претендира сумата от 150,95 лева, поради което и този иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.