Определение № 702 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 702 гр. Перник, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500619 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение № 2026 от 23.06.2025 г. по гр. д. №4171 от 2024 г. Районен съд Перник е оставил без уважение молба с вх.рег. № 8795 от 11.04.2025 г. /с дата на пощ. клеймо 10.04.2025 г./, депозирана от ответника „Ай Тръст” ЕООД, чрез юрисконсулт С. С. за изменение на Решение с рег. № 238 от 13.03.2025 г., постановено по гр. дело №4171/2024 г. по описа на Районен съд Перник, в частта му за разноските.

Срещу определение № 2026 от 23.06.2025 г. по гр. д. №4171 от 2024 г. по описа на РСПерник е постъпила частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, с която се моли да бъде отменено посоченото определение и вместо него да бъде постановено да се измени Решение с рег. № 238 от 13.03.2025 г., постановено по гр. дело №4171/2024 г. по описа на Районен съд Перник в частта му за разноските, като бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния представител на насрещната страна в размер на 150 лв., който определят като справедлив с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото вместо присъдения му хонорар с обжалваното определение в размер на 540 лв. с ДДС. Посочва, че делото не представлявало фактическа и правна сложност и двата уважени установителен и осъдителен иск били взаимосвързани, като последица от уважаването на иска за прогласяване на нищожност на договора с правно основание чл. 26 ЗЗД било уважаването на осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на даденото. В този смисъл пълномощникът на ищеца бил извършил едни и същи процесуални действия и по двата предявени иска. Съдът не следвало да допуска злоупотреба с правото на адвоката да получи възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ и то да се превърне в източник на неоснователно обогатяване на адвоката.

Насрещната страна М. М. Г. чрез процесуалния си представител адв. Д. М. е депозирало отговор на частната жалба в законоустановения срок. Счита, че адвокатското му възнаграждение било правилно определено с оглед на правната и фактическа сложност на делото и размера на същото за оказаната безплатна правна помощ бил определен под минималния предвиден в НМРАВ. Моли да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Насрещната страна „Кредисимо“ ЕАД не заявява становище по искането.

1

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт ( чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК). Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.: 1/ срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем № *** е нищожен поради заобикаляне на закона /нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК/, съединен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем № *** е нищожен, поради противоречието му със закона /нормите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК/, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № ***, предвиждаща задължение за потребителя да сключи договор за поръчителство, е нищожна като неравноправна, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № *** е нищожна поради противоречие със закона, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № *** е нищожна поради заобикаляне на закона, 2/ кумулативно съединен с иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем № *** е нищожен поради накърняване на добрите нрави, кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 5,00 лв., предявен като частичен иск от общо 237.80 лв., представляваща платено без основание вземане.

С решение №238/13.03.2025 г. по гр.д. № 4171 по описа за 2024 г. на Районен съд-Перник съдът е уважил предявения главен искс и е прогласил Договор за потребителски кредит № ***, сключен между М. М. Г., ЕГН **********, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, за нищожен поради заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Със същото решение е прогласен Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2020 г., сключен между М. М. Г., ЕГН **********, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за нищожен поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. С постановеното решение е осъдено „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 6,00 лв. /шест лева/, представляваща частично вземане от платената без основание сума в размер на 237.80 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2020 г.

С решението съдът осъжда „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ представляваща разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Също така съдът осъжда „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ - представляваща разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъдено е „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично акционерно дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, чрез адв. Д. М. М., сумата 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца с включен ДДС, на осн. чл.

38 ЗАдв. Осъдено е „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на 2 управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично акционерно дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, чрез адв. Д. М. М., сумата 540,00 лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца с вкл. ДДС, на осн. чл. 38 ЗАдв.

Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното, цената и броят на исковете, приключване на делото в две открити съдебни заседания, като пълномощникът на ищеца е взел становище с писмени молби, и извършените процесуални действия по събиране на доказателствата, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на възнаграждението, дължимо от ответника „Ай тръст“ ЕООД, възлиза на 450,00 лв. Върху така определеното възнаграждение следва да бъде начислен ДДС, предвид представеното доказателство, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, поради което възнаграждението на адвокат М. възлиза на 540 лв., платими от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съдът съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС ). Трудът на адвоката по дела като настоящото, не се ограничава единствено до изготвяне на искова молба и депозирано становище по иска, както и че обстоятелството, че ищецът в кратък период от време е предявил множество еднотипни дела срещу ответници – кредитори, не следва да бъде взето предвид при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Най-напред, защото изготвянето на искова молба не е единствено техническо изготвяне, а е резултат от редица действия, извършени от адвоката преди изготвянето на исковата молба. В тази дейност се включват срещи с клиента (които неминуемо отнемат от работното време на адвоката), проучване на казуса, събиране на писмени доказателства (с оглед представянето им с исковата молба) и други. След образуване на делото, адвоката остава ангажиран с процесуалния живот на производството, като се явява в съдебни заседания, следи за спазване на процесуалните срокове, организира защитата на клиента си с оглед релевираните в писмения отговор възражения и извършва действия, насочени към изпълнение на дадени от съда указания. Поради това, извод, че дейността на адвоката се изразява единствено в техническото изготвяне на исковата молба, не може да бъде споделен. Броят на предявените от ищеца искове, респ. образуваните 3 множество дела, също е обстоятелство, ирелевантно при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение. Както се посочи и по-горе, практика на ВКС, обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/22 г., установява, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. И именно преценявайки всички тези обстоятелства и в синхрон с изложеното по-горе, настоящия съдебен състав намира, че възнаграждението на осъществилия безплатна адвокатска помощ адвокат, следва да бъде определено в размер на общо 480 лева с ДДС. Настоящият състав намира така определеното възнаграждение за справедливо и съобразено с релевантните факти по делото, като в тази връзка съобразява, че по основателност предявеният осъдителен иск с правно основание чл.