Определение № 153 от 20.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600091 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXII - чл.450, ал.3 от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от адвокат Н. Л., защитник на осъдения Г. Б. А. с ЕГН ********** против определение рег. № 77/12.02.2026 г., постановено по ЧНД № 877/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик с което е оставена без уважение молбата на осъдения А. за замяна на наложеното му наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“.

В частната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че липсват налице убедителни доказателства за трайна, дългосрочна и позитивна промяна в личността на осъдения, които да мотивират извод, че наложеното му наказание "Доживотен затвор" следва да се замени с "Лишаване от свобода". Според защитата са налице съществени процесуални нарушения с оглед на това, че обжалваното определението е немотивирано, а направените фактически и правни изводи са необосновани. Съдът е премълчал ключово обстоятелство, а именно установения нисък риск от едва 40 точки по скалата….., който е пряко относим към преценката за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с„лишаване от свобода“. Излагат се съображения, че отрицателното становище на началника на затвора не почива на събраните 1 доказателства, а прокурорът неправилно го третира като пътеводен ориентир, вместо да основе позицията си на доказателствения материал, според изискванията на НПК. Освен това според защитата становището на началника на затвора представлява процесуално изявление на страна, а не доказателствен източник, на който съдът може да се опира безкритично. В жалбата се твърди, че особено внимание следва да се отдели и на писмените доклади, изготвени от служители на затвора във връзка с настоящото производство, които са административно подчинени на началника на затвора. В същото време доводите на защитата не са анализирани изобщо, което създава впечатление за едностранно, а не състезателно производство. Излагат се съображения, че първостепенният съд не е изследвал подробно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наложеното му наказание, като безкритично се е доверил на манипулативното становище на началника на затвора, а не на наличните по делото доказателства, който сочат на трайна, продължителна, сигурна и дългосрочна промяна на осъдения. Иска се определението да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважени направеното от осъдения искане за замяна на наложеното му наказание, като се излагат подробни доводи за това.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в частната жалба оплаквания и материалите по делото, за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество ОСНОВАТЕЛНА.

С влязла в законна сила присъда Присъда № 46 от 21.10.1998 г., постановена по НОХД № 194/1998 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, осъденият Г. Б. А. е признат за виновен за това, че на 08.02.1998 г. в с. з., в съучастие с П.К.К., чрез използване на сила са извършили грабеж на лични вещи, собственост на Д.М., на стойност 579,496 лева, като грабежа е бил придружен с убийството на таксиметровия шофьор Д.М., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. I, чл. 198, чл. 330 от ПК е осъден на „Смърт чрез разстрел“.

С решение № 124 от 31.10.2000 година на Апелативен съд - Пловдив горната присъда е изменена като наказанието „Смърт чрез разстрел“ е 2 заменено с доживотен затвор.

С Решение № 197 от 18.06.2001 година на ВКС е оставено в сила решението на Апелативен съд - Пловдив.

С Определение от 18.05.2006 г, постановено по ЧНД № 942/2006 година по описа на Районен съд - Пазарджик на основание чл. 25-23 от НК, на осъд. А. е определено едно общо наказание Доживотен затвор по НОХД № 194 /1998 година на Окръжен съд - Пазарджик, НОХД № 869 /2005 година на Районен съд - Пазарджик и НОХД № 256/2005 година на Районен съд Пазарджик.

Начало на изпълнение на наказанието е започнало 11.09.1997 г. и така фактически към 25.09.2025 г. е изтърпял 27 години 1 месец и 14 дни.

Така посочената фактология относно осъжданията на Г. Б. А. не е спорна по делото и окръжният съд я е изнесъл в атакуваното определение подробно, фактологически коректно и в кореспонденция с писмените доказателства, от които тези факти се извличат.

Спорният въпрос по делото е налице ли са предпоставките за замяна на наказанието "Доживотен затвор" с наказание "Лишаване от свобода" за срок от 30 години. За да се отговори на този въпрос следва да се посочи, че е налице законодателна празнота, тъй като в действащите норми не е разписано при какви условия такава замяна е допустима, оправдана, правно защитима, гарантираща необходимия баланс между личния и обществения интерес, с изключение на посоченото в чл.38а, ал.3 от НК, формално изискване да са изтърпени от осъденото лице поне 20 години от наказанието "Доживотен затвор", което в случая безспорно е изпълнено, тъй като осъденият е търпял наказания повече от 27 г. Същевременно в съдебната практика трайно се е наложило становището, че в настоящето производство, освен изпълнението на формалното изискване за определен период на изтърпяване на наказанието " Доживотен затвор", се дължи преценка на всички данни, съдържащи се в досието на осъдения и анализ на цялостното му поведение през времето, през което се е намирал в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид заключенията на психологическите и психиатричните изследвания, оценката на риска, които съпътстват изпълнението на наказанието, изпълнението на плана на присъдата и всички други релевантни факти и обстоятелства /каквото впрочем е изискването на закона в производство по чл. 70 от НПК/.

3

От събраните по делото доказателства се установява, че началото на изтърпяване на наложеното на осъдения Г. Б. А. наказанието е от 11.08.1998 година. В условията на специален режим е поставен на 11.07.2001 година, а от 11.02.2008 година е бил на усилено строг режим. С влизане в сила на ЗИНЗС от 01.06.2009 година, режимът му е заменен на строг, считано от 01.06.2009 година. С протокол №5/03.08.2011 година на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС режимът му е изменен от строг на специален, поради грубо и системно нарушаване на режимните изисквания представляващи реална заплаха за сигурността в затвора. Със заповед РЖ-72/17.07.2017 година на началника на затвора гр.Пазарджик, режимът на изтърпяване на присъдата е заменен от „специален“ на „строг“, на основание положителни становища на заместник началник „РНОД“ и началник сектор „СДВР“. Със заповед №30 от 20.02.2019 година на началника на затвора, след проведена разпределителна комисия, лишеният от свобода Г. Б. А. е изведен от зоната с повишена сигурност на затвора и настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода.

Функционирането му в условията на изолация, депривация и принудително съжителстване е било променливо и неустойчиво в през различните времеви периоди. В зоната с повишена сигурност А. е наказван многократно. От 20.02.2019 г. при лишения от свобода за първи път е отчетена позитивна тенденция, което всъщност е довело до извеждането и настаняването му в общите помещения с останалите срочно пенитенциарно изолирани лица, където пребивава и към момента. Последно наложените му наказания със заповед № 1221/11.9.2020 г., заповед № 1538/10.11.2020 г., заповед № 1303/ 30.09.2022 г. , заповед № 337 / 15.3.2023 г., заповед № 731/22.6.2023 г., към момента на депозиране на молбата, инициирала настоящото производство са заличени, съгласно разпоредбата на чл.109 ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Лишеният от свобода е с изграден авторитет в затворническата общност, особено сред настанените в пето отделение, където е председател на отделението и участва активно в съвета на общността, като представлява секция „ Спорт“. През последните две години и половина е отчетено подобряване и сериозен прогрес в положителна насока в поведението на осъдения и стремеж да изпълнява плана на присъдата. През този период се е включвал в различни мероприятия турнир по тенис на маса (отборно), приложни изкуства - крафт ателие, литературен клуб, квалификационен курс по първа помощ, турнир по волейбол, коледен турнир по бридж - белот 2024 г., турнир по табла 2025 г., 4 тенис на маса ( отборно) 2025 г. Продължава да има постоянна трудова заетост в затворническа столова. Към служителите на затвора показвал уважително отношение. Съдействал и изпълнявал нарежданията. Същевременно осъденият е награждаван многократно по различни поводи. Ежемесечно изпращал различни суми пари по дарителски сметки на лица в нужда, демонстрирайки загриженост и съчувствие. Поддържал връзка с близките си, като бил посещаван от майка си. Виждал се рядко и със съпроцестника по делото, по което е осъден - П.К.К., който е освободен след заменена на наложената му присъда доживотен затвор с 30 години лишаване от свобода.

От приложената по делото експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, изготвена от психолог при Затвора – Пазарджик се установява, че при него е налице съществен напредък, като се стреми адекватно да отговори на заявените към него изисквания и възложени функции, както в поетите трудови ангажименти, така и спрямо корекционните мероприятия и дейности при пенитенциарното му третиране. Толерансът му към регламентирана среда и изисквания е в умерени нива. Имал е периоди на колебания и по неустойчиво дисциплинарно поведение, но като цяло в актуалната ситуация се отчита по самокритична нагласа и мотивация за приемлива и конструктивна себеизява. След извеждането му в общите помещения - от 20.02.2019 г. - е награждаван многократно, но и наказван общо 5 пъти, като последното му дисциплинарно нарушение е на 22.06.2023 г., като към момента тези наложени наказания са заличени. Според психолога направил изследването, оттчетлива позитивна промяна се наблюдава през последните две години и половина, т. е. през по - близкия времеви период. В заключение е дал становище, че с лицето е необходимо да продължат индивидуално - корекционните мероприятия в посока по - последователно затвърждаване на социалноприемливите нагласи и по-устойчиво следване и затвърждаване на положителните поведенчески тенденции. В индивидуално корекционен план се препоръчва поддържането на доверителен контакт.

Периодични срещи за проследяването на настроенията и нагласите му в последващите времеви периоди. Необходимо е да продължи да се работи по развитието на просоциални ценности и светоглед. Да се поддържа външното напътстване и корективност и да се оказва подкрепа в приемливите нагласи и намерения, като се насърчава поемането на лична отговорност за взети решения и действия. Психолога е дал препоръки към поддържане на 5 добронамерен и умерено твърд подход, следване на договореностите по плана на присъдата, ясно очертаване на изисквания и очаквания и на тази основа запазване на реалистичността в преценките и претенциите му, за да се следват реално възможните в позитивен план перспективи и постигане на по устойчиво конструктивно поведенческо функциониране в институционалната среда.

От приложения по делото последен текущ доклад за осъдения А., изготвен от ИФ Началник сектор „СДВР“ се установява, че поведението му през последните две години и половина се подобрява и се отчита сериозен прогрес. Работи се по изпълняване плана на присъдата. Работи се и по зоните имащи нужда от корекция в индивидуална форма. В заключение е направил извод, че корекциопната работа ще има за цел по-строго взискване и контрол на поведението, с оглед недопускане на нарушения и обвързаности, както и поддържане на мотивацията за позитивна промяна.