Протокол № 727 от 13.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 727 гр. Варна, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500046 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:11 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/

---------------------------------------------------------------------------------Въззивникът Ф. К. Ч., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“

АД, редовно призовани, представляват се от адв. И. Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№37049/24.04.2025г., подадена от Ф. К. Ч., ЕГН **********, срещу Решение №990/21.03.2025г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №2527/03.07.2025г. и Решение №318/29.01.2026г., постановени по г.д.№5848/2023г. по описа на ВРС, 50 състав, с което:

- прието за установено в отношенията между ищеца „Строителен и 1 технически флот“ АД, ЕИК 103328302, и ответника Ф. К. Ч., ЕГН **********, че „Строителен и технически флот“ АД е собственик на недвижим имот, находящ се в град Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, по КК на град Варна Бунгало с идентификатор *****, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот №***, целият с площ от 10 650 кв.м., на основание Разделителен протокол от 16.05.1994г., Нотариален акт №50, том V от 07.06.2000г. на СВ гр. Варна и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост на недвижим имот вх.peг.№28203, акт.№127, том LXXII, дело №17763/2009 г. на СВ - гр. Варна, и ответникът Ф. К. Ч., ЕГН ********** е осъден да предаде на ищеца „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, фактическата власт върху описания недвижим имот, на основание чл.108 ЗС;

- Ф. К. Ч., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, сумата от 6064,30 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижим имот, находящ се в град Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, по КК на град Варна - Бунгало с идентификатор *****, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот №***, целият с площ от 10 650 кв.м., собствен на „Строителен и технически флот“ АД, за периода от 20.10.2022г. до 10.05.2023г., на основание чл.59 ЗЗД. Решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 6 064,30 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.

- е отхвърлен предявеният насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Ф. К. Ч., ЕГН **********, против „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, за признаване за установено в отношенията между страните, че Ф. К. Ч. е титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, по КК на гр. Варна, представляващ:

Бунгало с идентификатор *****, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот № ***, целият с площ от 10 650 кв.м., на основание давностно владение, установено от пролетта - лятото на 2006г. до датата на завеждане на исковата молба от „Строителен и технически флот“ АД – 10.05.2023г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено. Изтъква се, че исковата претенция е недопустима, доколкото ищецът не притежава активна процесуална легитимация. В тази последователност се конкретизира, че считано от 17.11.2022г., членовете на Съветa на директорите на „Строителен и технически флот“ АД е намалял под посочения в закона минимум, поради което и същият не може да представлява и управлява акционерното дружество, а взетите от него решения се явяват нищожни. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд е възприел, че ответникът е установил фактическа власт върху процесното бунгало на основание сключен между страните договор за заем за послужване, поради което и ответникът се явява негов държател, а не владелец. Акцентира се обаче, че този договор е бил сключен от ответника Ч., в момент, в който същият е бил изпълнителен директор на акционерното дружество и е била 2 налице забраната да договаря в собствен интерес с представляваното от него дружество. С тези доводи се твърди, че посоченият договор е нищожен, не може да породи действие и не представлява валидно правно основание, въз основа на което ответникът е установил фактическа власт върху спорния имот.

Обобщава се, че от горното следва, че имотът се владее от ответника явно и несмущавано в продължение на повече от 10 години и презумпцията по чл.69 ЗС не е била оборена. Допълва се, че и разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели са установили това обстоятелство, а приложените писмени доказателства, отразяващи направените разходи за консумативи, за поддръжка на недвижимия имот, както и за негово ограждане, установяват, че ответникът го е владял необезпокоявано и без прекъсване, считано от 2006г. до настоящия момент.

Тези доводи се въвеждат и за обосноваване на основателността на предявения насрещен положителен установителен иск за собственост, като се допълва, че изискване за демонстриране на промяната в намерението за своене на вещта е приложимо само в хипотезата на съсобственост, но не и в настоящия случай.

Изтъква се, че претенцията на ищеца по чл.59 ЗЗД е останала недоказана, а вещите лица са посочили, че имотът не е годен за постоянно обитаване, поради липса на вода и ток. Оспорва се и заключението на тройната съдебнооценителна експертиза, чрез което е определен средният пазарен наем на процесното бунгало. Акцент се поставя върху невъзможността спорният обект да бъде отдаден под наем. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Строителен и технически флот“ АД, в който се оспорва жалбата и се моли решението да бъде потвърдено. Твърди се, че липсата на минимален състав на Съвета на директорите не води до липса на надлежна процесуална легитимация.

Акцентира се, че едва във въззивната жалба се излагат твърдения за нищожност на договора за заем за послужване, сключен между въззивника Ч. и „Строителен и технически флот“ АД, което възражение се оценява като преклудирано. Допълва се, че безспорно се е доказало, че ответникът е установил фактическа власт върху процесното бунгало на валидно правно основание, поради което и презумпцията по чл.69 ЗС се явява надлежно оборена. Относно претенцията по чл.59 ЗЗД се обобщава, че тройното експертно заключение е обективно и безпристрастно изготвено и от него се установява средната пазарна наемна цена за спорното бунгало. Относно насрещния иск за собственост се сочи, че правилно е бил отхвърлен, доколкото ответникът се явява държател на имота, а не негов владелец. С тези доводи се моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

АДВ. А.: Поддържам жалбата.

АДВ. Р.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора.

АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Не представям списък с разноски.

АДВ. Р.: Представям списък с разноски. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. А.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското 3 възнаграждение заплатено от насрещната страна.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната списък с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените в днешно съдебно заседание списък на разноските, договор за правна защита и съдействие.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. А.: След многобройните изменения, допълнения и подобрения на обжалваното съдебно решение се разбра какво иска да каже съдът. Въпреки това смятам, че решението, което първоинстанционният съд постанови е неправилно и несъответства на фактите по делото. Изложил съм всички доводи, които се отнасят към материалната и процесуална законосъобразност на решението във въззивната жалба, които поддържам изцяло.

Според мен най-същественият проблем в настоящото производство представлява приетата от съда съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана изцяло. Тази съдебно-техническа експертиза обаче не държи сметка за качествата на конкретната вещ. В случая става въпрос за едно бунгало, което се намира в имот, който е електрифициран, но за който не се заплащат разходите за електричество и вода. Принуден от тези обстоятелства доверителят ми е платил разходите за електричество, но не може да плати разходите за вода, тъй като те представляват огромен по съществото си разход за него и не са заплащани от години, поради което водоснабдяването на целия имот е прекратено. Вещите лица намират, че това не представлява проблем по отношение на пазарната цена на дължимото евентуално обезщетение за ползване. С този извод на вещите лица не мога да се съглася. Като се е съобразил него първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение поради причината, че го е взел за чиста монета, без да го анализира и без да го съпостави със заключението на единичната експертиза и с останалите доказателства по делото, което само по себе си представлява сериозно, съществено процесуално нарушение и е причина да се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Другият проблем, който касае установяването на фактическата власт, съм разисквал подробно, но ще обърна внимание и върху този факт, защото е 4 съществен и обуславящ изводите на съда. В отговора на исковата молба ответникът е твърдял, че доверителят ми е установил държание върху обекта, който е предмет на настоящия иск. Следва обаче да се анализира и отговори на въпроса дали първоначално установената фактическа власт, представлява държане или владение. С оглед обстоятелството, че първоначално действително е установено държане върху имота, съдът не е анализирал доказателствата, които сме ангажирали и които посочват от кой момент нататък това държане се превръща във владение. По делото са налице доказателства, че доверителят ми е променил държането във владение. Ясно и категорично се е противопоставил на желанието, намерението и искането на досегашния собственик да му предаде владението върху имота. По този факт са налице доказателства, които не са оспорени от ответника и които доказват категорично превръщането на държането във владение. Това владение е недобросъвестно и няма правно основание, но то е продължило повече от десет години, съобразно с представените доказателства и е със знанието и без противопоставянето на собственика.

По делото са налице безспорни доказателства, че доверителят ми се е държал като собственик. Първо, той е заплащал всички разходи във връзка с експлоатацията на тази вещ, както показват доказателствата, става въпрос за заплащане на разходите за електроенергия. Също така, той е осъществявал фактическата поддръжка, ремонт и държане на веща в състоянието годно за обичайното й ползване. В този смисъл са налице категорични доказателства от разпитаната по делото свидетелка посочена от ищеца. Тези доказателства е трябвало да бъдат съпоставени с показанията на разпитания свидетел, посочен от ответника. Съпоставката между двата вида показания ясно показва, че ответникът няма никаква представа за това къде и в какво състояние се намира неговият имот, нито пък е предприемал действия за преустановяване на фактическата власт. В този смисъл показанията на разпитания по делото свидетел, посочен от ответника, са много ясни и категорични и те показват недвусмислено, че е налице най-малкото безстопанствено отношение към веща. Защото свидетелят Г. не може да даде никакво обяснение за това какви вещи или сгради се намират в имота и освен това неговите показания всъщност представляват преразказ на събития, които друг му е разказал. От показанията на този свидетел става ясно, че ответното дружество е знаело къде, с кого и защо живее ищецът – моя доверител в този имот и че никога до завеждане на иска неговото владение не е било прекъсвано.