Определение № 15413 от 14.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15413 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20241100512137 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С. У. чрез законните й представители Л. Д. В. и С. Г. У. срещу разпореждане № 136375/26.09.2024 г., постановено по гр. д. №53209/2024 г. на СРС, ГО, 88 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №278021/30.08.2024 г., подадено от жалбоподателя срещу „Катар Еъруейс Груп Кю Си Ес Си“ чрез търговско представителство „Катар Еъруейс Груп /Кю Си Ес Си/“.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че районният съд неправилно е отхвърлил депозираното заявление, приемайки, че е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 411, ал. 2, т. 4, предл. 2 ГПК, тъй като дружеството длъжник нямало седалище на територията на Република България/. Твърди, че длъжникът чуждестранно юридическо лице чрез регистрираното си търговско представителство има място на дейност по смисъла на чл. 411, ал. 2 т. 5 ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Д. С. У. чрез законните й представители Л. Д. В. и С. Г. У. е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.

№278021/30.08.2024 г., срещу „Катар Еъруейс Груп Кю Си Ес Си“ АД, регистрирано в Катар с регистрационен номер 16070, със седалище и адрес на управление: Катар, Доха, п. к. 1968, чрез търговско представителство „Катар Еъруейс Груп /Кю Си Ес Си/, като последното е със седалище в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1, летище София, Терминал 2, офис 1Н20.

Претендира сумата от 600 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, представляваща обезщетение за закъснял полет QR228, опериран от превозвача Qatar Airways, Катар, осъществяващ търговска дейност на територията на Република България чрез търговско представителство „Катар Еъруейс Груп /Кю Си Ес Си/“, по направление София-Доха с разписание на 11.07.2024 г., с повече от 3 часа закъснение на основание чл. 7, параграф 1, буква „в“ във връзка с чл. 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) №261/2004 г на Европейския парламент на Съвета от 11.02.2004 г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението с мотив, че длъжникът по заявлението няма нито седалище, нито място на дейност на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК „Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

За наличието на отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК съдът следи служебно и при наличието на такава предпоставка следва да откаже да издаде заповед за изпълнение. Съгласно посочените разпоредби заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма седалище или място на дейност на територията на Република България. В настоящия случай заявителят е посочил като длъжник търговски представител за Република България на "Катар Еъруейс Груп Кю Си Ес Си“ АД, регистрирано в Катар, вписан в търговския регистър на БТПП. В чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите обаче е посочено, че чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, 2 които трябва да бъдат регистрирани в БТПП, а съгласно ал. 2 те не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. Стопанската дейност се извършва от самия търговец, а не от търговското представителство.

В този смисъл налице са предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, поради което частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Неотносимо е цитираното от жалбоподателя определение № 547 от 22.08.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1355/2013 г., II т. о., ТК което разглежда хипотезата на учредяване на клон в България, който за разлика от търговското представителство се създава именно с цел извършване на търговска дейност и оттам следва, че чуждестранното лице има място на дейност на територията, на която е учреден клонът, за разлика от търговските представителства, за които се отнася горецитираната разпоредба на чл. 24, ал.

2 ЗНИ.

При така възприетото настоящият състав намира обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №327557/16.10.2024 г. на Д. С. У. чрез законните й представители Л. Д. В. и С. Г. У. срещу разпореждане № 136375/26.09.2024 г., постановено по гр. д. №53209/2024 г. на СРС, ГО, 88 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №278021/30.08.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3