Решение № 369 от 23.05.2025, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 2242/2024
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 23.05.2025
- В сила
- 13.10.2025
- Състав
- ПАВЛИНКА АТАНАСОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 369 гр. Разград, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330102242 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД против ЗП „Д.О.“ гр. Разград с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 4 501,76 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и 650,46 лева лихва за периода от 30.08.2023 г. до 20.09.2024 г., съгласно издадени 2 броя фактури за потребени 957,493 куб. м. ВиК услуги в обект „************“ с адрес: гр.
Разград, поземлен имот с идентификатор ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1693/2024 г. по описа на Районен съд Разград. Претендира разноски за настоящото производство и тези, сторени по заповедното производство в размер на 103,04 лв.
Твърди, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператора „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград (ОУ), потребители на тези услуги са юридически или физически лица собственици, ползватели и притежатели на право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
На 16.07.2009 г. между ищеца и ЕТ „*********************“, по молба на последния, бил сключен договор за предоставяне на услугата доставяне на питейна вода за обект „************“ в гр. Разград. Към молбата бил приложен Договор за наем от 16.05.2009 г., сключен между Ц.М.Д. и Д.З.О., с предмет временно и възмездно ползване на поземлен имот, находящ се в гр. Разград, с идентификатор *** по КККР на гр.
Разград. Въз основа на това на името на ЗП „Д.О.“ имало открити две партиди, като по партида с номер 904196 не били отчитани потребени водни количества, водомерът бил неизползваем, а отчет се извършвал по партида с аб. № 904195.
В имота, ползван от ответника бил монтиран и общ водомер с аб. № 904236, по който се извършвал отчет по реда на чл. 22 и сл. от ОУ и разпределение съгласно чл. 25 и сл. от ОУ. След общия водомер бил присъединен и потребителя Ц.М.Д., собственик на имота с аб.
№ 904241.
Със заявление от 09.07.2019 г. Д.О. заявил, че считано от 2016 г. ЕТ „Обивет – Д.О.“ с ЕИК ********* е закрит и фактурите за ползвани от същия ВиК услуги следвало да бъдат издавани на ЗП „Д.О.“ ЕИК **********, БУЛСТАТ BG *********. Заявлението било прието от страна на ВиК оператора, макар и депозирано три години след промяната и служебно били прехвърлени откритите партиди с аб. №№ 904196 и 904195, както и партидата на 1 общия водомер с аб. № 904236.
Твърди, че индивидуалният водомер, по който се извършвали отчетите, изцяло отговарял на изискванията на Закона за измерванията, което било видно от Протокол № 919323 от 07.12.2021 г., както и общият водомер – видно от Протокол № 916015/13.06.2021 г., приложени към исковата молба.
В изпълнение на чл. 23 от ОУ, дружеството извършвало отчет на индивидуалните водомери и на общия водомер, като от извлечение от ел. карнета на общия водомер за периода месец юни 2023 г. – месец август 2023 г. се установявало наличие на разлика, отчетена между индивидуалните водомери и общия водомер, която съгласно чл. 25 от ОУ била разпределена между Ц.М.Д. и ЗП „Д.О.“. Във връзка с това били издадени: фактура № 1000366466 от 31.07.2023 г. за ползвани ВиК услуги в периода 22.06.2023 г. – 25.07.2023 г. – 21 куб. м. и разпределени от общия водомер 798,724 куб. м. и фактура № ********** от 31.08.2023 г., за ползвани ВиК услуги в периода 25.07.2023 г. – 22.08.2023 г. – 18 куб. м. и разпределени от общия водомер 119,769 куб. м.
Поради констатираната голяма разлика между индивидуалните водомери и общия такъв била извършена проверка по искане на собствениците на обекта, при което се установил теч след водомера. Същият бил отстранен и при последващи отчети не се установявала разлика в големи размери между индивидуални и общ водомер. Всички последващи фактури били заплащани от потребителя, поради което ищецът счита, че е налице неговото признаване на задължението, тъй като ползвани след това ВиК услуги били изцяло доставени и потребени, респективно – заплатени.
В срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не било постъпило плащане по издадените по-горе фактури, нито възражение срещу дължимата сума за ползвани ВиК услуги в срока по чл. 34 от ОУ. Съгласно чл. 40, ал. 1. т. 1 от ОУ на потребителя била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № РД-08-12#7/10.01.2024 г., като същата била получена лично от ответника на 16.01.2024 г. Поради неизпълнение на задължението в указания срок, било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Заповедта е връчена на ответника на 30.09.2024 г., който в едномесечния срок е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумите, а съдът е указал на заявителя с Разпореждане № 3319 от 30.10.2024 г. по образуваното ч. гр. д. 1693/2024 г. по описа на Районен съд Разград, че в едномесечен срок от уведомяването следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като моли изцяло за отхвърлянето им.
Твърди, че през м. юни 2023 г. било установено голямо количество вода, минала през общия водомер в стопанството му, но не и през неговия водомер или водомера на другия абонат. Обяснено му било, че най-вероятно има авария, защото общият водомер отчитал потребление, въпреки че неговият не се въртял. В продължение на 3 дни звънял във „водното“, но без резултат, докато накрая чрез лични познанства стигнал до човека, отговарящ за авариите в неговия район, намерил и аварийната група, която веднага се отзовала и констатирали, че действително има авария, но трябвало човек с апаратура, за да установи къде точно е. След още три дни чакане, съответният служител посочил аварията на 5-6 метра от шахтата, но за отстраняването й трябвало ответникът да се справя сам, което и сторил. На следващото отчитане обаче ситуацията се повторила, авариен екип този път не дошъл и ответникът отново със собствена техника разкопал цялата тръба до неговия водомер, като установил нова авария, която отново сам отстранил. Тъй като тръбата останала незаровена, след около 7-8 дни установил нова авария на около 11 метра от общия водомер, която отново сам отстранил.
След толкова много аварии и никаква заинтересованост от аварийните екипи, се срещнал с управителя на предприятието, на когото обяснил какво се случва, а той му дал съвет да се инсталира редуцил вентил на общия водомер. Ответникът незабавно закупил такъв, както и нова тръба, тъй като старата имала повече аварийни скоби, отколкото здрава част. Оказало се обаче, че за монтирането на клапана и новата тръба задължително трябвало да дойде екип на водното, който да махне пломбата на водомера, което се случило след около 26-27 дни, през което време ответникът отстранил още две аварии.
Твърди, че в двете процесни фактури в частта им разпределение от общ водомер, ставало въпрос за вода, изтекла при аварии, а не потребена от ответника, както се твърди в 2 исковата молба.
Възразява, че шахтата, водомера и водопроводното отклонение са вътрешна мрежа, защото били изградени в общински имот. Счита, че с отказа си да отстрани посочените погоре аварии и прехвърлянето на тази отговорност на ответника, ищецът е нарушил чл. 5, т. 8 от ОУ. С тези мотиви моли за отхвърляне изцяло на иска.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложения договор за наем от 16.05.2009 г. е видно, че ответникът е наемател на поземлен имот, находящ се в гр. Разград с идентификатор *** по КККР на гр.
Разград, заедно с построените в имота селскостопански сгради. На 16.07.2009 г. с договор за предоставяне на услугата доставяне на питейна вода, сключен между „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД и ЕТ „Обивет – Д.О.“ е уговорено между страните предоставяне на услугата доставяне на питейна вода от оператора на потребителя за обект „************“ на адрес Разград-юг. В същия били регламентирани правата и задълженията на страните, между които и задължението на ответника да опазва от повреди водопроводни мрежи, съоръжения и инсталации – публична държавна или общинска собственост, изградени в имота му.
Със заявление от 09.07.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че ЕТ е закрит и фактурите следва да се издават на ЗП „Д.О.“, за което е предоставил съответните данни.
С протоколи от 13.08.2021 г. и 07.12.2021 г. са удостоверени извършени действия от страна на ВиК оператора по отношение на общия и индивидуалния водомер на потребителя, като е установено, че и двата водомера отговарят на метрологичните изисквания.
Представена е справка от електронен карнет, от която се установява отчета по индивидуалния водомер на абоната ЗП „Д.О.“ на датите 25.07.2023 г. и 25.08.2023 г., съответно – 21 куб. м. и 18 куб. м. отчетено потребление на вода. Приложена е и справка, видно от която на 25.07.2023 г. от общия водомер към индивидуалния е разпределена разлика от 798,724 куб. м., а на 22.08.2023 г. е разпределена разлика от 119,769 куб. м. потребена и неотчетена през индивидуалния водомер вода. Съответни количества вода са разпределени и към индивидуалния водомер на другия потребител в имота – Ц.Д..
Въз основа на горните отчетени данни са издадени фактури от 31.07.2023 г. за 4 513,89 лв. и от 31.08.2023 г. за 751,33 лв., дължими в 30-дневен срок след датата на фактуриране, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. На ответника е изпратена и покана за доброволно плащане от 08.01.2024 г., получена лично от него на 16.01.2024 г., с която му е предоставен 15-дневен срок за заплащане на горните суми.
Липсват доказателства собствениците на общия водомер и в частност ответникът, да са отправяли писмено искане до ищеца за наличие на повреда или теч на вода. Единствено по твърдения на ответника, но неотречени от ищеца, негови служители със съответна техника установили мястото на повредата във вътрешната водопроводна мрежа. Липсва обаче съставен протокол за същата, а повредата била отстранена от потребителя, видно от представените с отговора на исковата молба фактури за ВиК услуги и вложени материали.
След отстраняване на процесната авария не са отчитани такива количества вода. Не са представени и доказателства от ответника за плащане по издадените фактури.
За установяване на спорния по делото въпрос за мястото на възникване на аварията и респективно – за отговорността на страните за нейното отстраняване, е прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че през северната част на имоти с идентификатори ***, *** и *** по КККР на гр. Разград преминава довеждащ водопровод, който започва от водостопанско съоръжение на територията на землище Гецово, преминава през описаните имоти и продължава до водостопанско съоръжение в югозападниата част на урбанизираната територия на гр. Разград. Видно от заключението, в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Разград, публична общинска собственост, се намира водомерната шахта с монтирания общ водомер, а в имот с идентификатор ***, ползван от ответника, се намира шахтата с индивидуалния водомер на същия. Вещото лице сочи, че на довеждащ водопровод с ф546 е монтирано водопроводно отклонение ф63 с приблизителна дължина 2.60 м., в южния край на което била построена водомерна шахта с разположен в нея общ водомер. Водопроводното отклонение и водомерната шахта с общия водомер се намирали в границите на имот с идентификатор ***, публична общинска собственост, в земеделска територия. Основният водопровод, от който се водоснабдявал имотът, ползван от ответника, се квалифицирал като „довеждащ“, като общият водомер бил монтиран във 3 водомерна шахта, разположена в имот с идентификатор ***, извън урбанизираната територия (извън строителните граници) на гр. Разград. В архива на Община Разград обаче, не била налична информация за водопроводни отклонения и водопроводни шахти в имоти с идентификатори *** и ***, както и за учредени сервитутни права за преминаване на водопровода през имотите, в които се намирал. Видно от заключението на вещото лице, отстраняването на аварии и поддръжката на водопроводите се извършвала от собствениците им. Водопроводът, довеждащ вода до общия водомер се поддържал от оператора на водоснабдителната мрежа, а вътрешната водопроводна мрежа, изградена след общия водомер – от собствениците, които захранвал.
Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7706aba-93dd-492e-aea9-376be1efde67