Решение № 155 от 03.08.2023, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Ловеч, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20224310200529 по описа за 2022 година С наказателно постановление № 536/31.05.2022 год. на П.Г.П. , Изпълняващ длъжността Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл. 266,ал.1,пр.4, във връзка с чл.213, ал.1, пр.4, т.1 от Закона за горите глоба в размер на 300 /триста/ лева и на основание чл.266,ал.1,пр.4, във връзка с чл.213, ал.1,пр.4, т.2 от Закона за горите глоба в размер на 300 /триста/ лева на А. М. М., ЕГН: ********** за това, че на 23.08.2021 г. в 21:00 часа , в землището на с.Л., община У., в м.“Н.“, на земен път с географски координати 42.950903 – северна ширина/N/ и 24.384044 –източна дължина/Е/, транспортира с товарен автомобил „ГАЗ -53“ с рег.№ ** **** ** 5 пр.мз дърва от бук сурови, без да са маркирани с КГМ и без превозен билет, доказващ законния произход на дървесината, което представлява нарушение на чл.213,ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от Закона за горите. Със същото НП са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 5 пр.мз.дърва от бук сурови, с пазарна стойност 450 лв.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А.

М. М., който го обжалва чрез адв.Хр.Н. в срок, като незаконосъобразно и необосновано, тъй като дадената правна квалификация на нарушението в АУАН е различна от тази, посочена в НП, мястото на нарушението е описано неясно и непълно, не е ясно въз основа на съставения АУАН или въз основа 1 на постановление за прекратяване на наказателното производство от РПЛовеч е издадено, издадено е в нарушение на чл.33, ал.2 и чл.34, ал.3 от ЗАНН, като излага подробни съображения за това. Счита, че в НП липсва описание на всички релевантни към нарушението факти и обстоятелства, което препятства определяне на тежестта на нарушението съгласно чл.27 от ЗАНН и обективна преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.Н., който поддържа жалбата по изложените в същата съображения за незаконосъобразност на НП и моли да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски съгласно приложеното пълномощно.

За ответника - Регионална дирекция по горите – Ловеч, редовно призован се явява юриск.Й., който излага, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и моли да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева. Представена е писмена защита.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, от заключението на в.л. К.К. по назначената съдебно геодезична експертиза, както и от становището на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 23.08.2021 г. бил съставен Акт № 051835 за установяване на административно нарушение от свид.С. С., в присъствието на св. И. Н. и З. З., срещу А. М. М., за това, че на 23.08.2021 г. в 21:00 часа , в землището на с.Л., община У., в м.“Н.“, на земен път с географски координати 42.950903 – северна ширина/N/ и 24.384044 –източна дължина/Е/, транспортира с товарен автомобил „ГАЗ -53“ с рег.№ ** **** ** 5 пр.мз дърва от бук сурови, без да са маркирани с КГМ и без превозен билет, доказващ законния произход на дървесината, което представлява нарушение на чл.213,ал.1, т.1 и т.2 . По съставения акт жалбоподателят е вписал че няма възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица с оглед представените към преписката писмени доказателства.

Съдът намира, че за основателни възраженията относно описание на 2 нарушението и мястото на извършването му и приема, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, т.5 от ЗАНН и е издадено при неизяснена фактическа обстановка.

В АУАН и НП не се съдържат твърдения и не са налице доказателства от къде е добита транспортираната дървесина и дали същата е незаконно добита. Въпросите дали дървесината е законно добита, от кой имот и дали е извозвана от сечище до временния склад или от временен склад не са обсъдени от АНО преди налагане на санкцията, а са от значение за спора, тъй като има отношение към това дали изобщо е приложим ЗГ, с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ. Още повече, че в случая от заключението по назначената от съда геодезична експертиза се установява, че посочените в НП географски координати попадат в имот с идентификатор *** по КККР на с.Л., който представлява застроен имот в м.Н., собственост на Съю Делиев и непосредствено до него се намира имот с идентификатор *** по КККР на с.Л., който представлява местен път, собственост на Община У..

В хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, когато се установи, че деянието за което е образувано административнонаказателно производство има признаци на престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Според съда, конкретния случай е именно такъв – административнонаказателното производство е било образувано със съставяне на АУАН № 051835/23.08.2021 г., който наред с други документи е бил изпратен от наказващия орган - РДГ Ловеч на Районна прокуратура гр.Ловеч за преценка наличие на престъпление/л.16/, без обаче наказващият орган да изпълни императивно вменените му с нормата на чл.33,ал.2 от ЗАНН задължения да прекрати административнонаказателното производство.

Поради това, че административнонаказателното производство не е било прекратено от наказващия орган, то негово задължение е било да издаде наказателно постановление до изтичането на шестмесечния срок от съставянето на акта, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Този срок е давностен, в какъвто смисъл е и ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. В случая АУАН е бил съставен на 23.08.2021 г., а наказателното постановление е издадено на 3

31.05.2022 г., т.е. много след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Обстоятелството, че АУАН е бил изпратен на

Районна прокуратура гр.Ловеч за преценка имало ли е извършено престъпление по смисъла на НК, не е такова, което прекъсва давността, именно поради императивния характер на нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН.

Същата ясно и категорично разпорежда, че при данни за извършено престъпление, административнонаказателното производство се прекратява.

Въпреки, че в писмото, с което АУАН е бил изпратен на РП Ловеч не е посочено наказващият орган да е установил данни за извършено престъпление и същия е изпратен по съображения за „преценка за наличието на престъпление”, недопустимо е било административнонаказателното производство да продължава, докато чака органите на досъдебното производство да се произнесат, тъй като това води и до нарушаване на правилото ne bis in idem /ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по т.д.№ 3/2015 г./ Идеята, който законодателят е въвел с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН е именно да се избегне едновременното търсене на административна и наказателна отговорност за едно и също деяние, без значение е дали се е стигнало до налагане на наказание. Дос.производство е било образувано за извършено престъпление по чл.235, ал.2 от НК, т.е. за същото деяние, за което е образувано и административнонаказателното производство и при същата фактическа обстановка. Следва да се има предвид, че дори и да не се е стигнало до реализиране на наказателната отговорност на конкретно лице по образуваното досъдебно производство, то по прекратеното вече административнонаказателно производство е нямало пречка да бъде реализирана тази му отговорност при положение, че наказващият орган счита, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от ЗГ, но е следвало да се позове на постановлението на РП-Ловеч за прекратяване на наказателното производство, каквато възможност му дава закона в чл.36, ал.2 от ЗАНН. При един такъв развой на случая е нямало пречки да бъде издадено законосъобразно НП, поне що се отнася до срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, но въз основа на постановлението на прокурора, а не въз основа на АУАН. Не се споделя възражението на юриск.Т., че при положение, че към административнонаказателната преписка е приложено въпросното постановление на РП за прекратяване на наказателното производство, то наказващият орган го е съобразил и е реализирал

4 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя въз основа на него и от получаването му тече срока по чл.34 от ЗАНН. Видно от обжалваното НП, наказващият орган ясно е записал, че издава НП въз основа на АУАН с № 051835/23.08.2021 г., констативен протокол №152652/23.08.2021 г. и постановление за прекратяване на наказателното производство изх.№3974/21 от 12.04.2022 г. на РП-Ловеч, каквото смесване е недопустимо. Следва да се има предвид, че възможностите пред наказващия орган да издаде НП са следните: въз основа на редовно съставен АУАН, с който се поставя началото на административнонаказателното производство, което е правилото по чл.36, ал.1 от ЗАНН; при образувано административнонаказателно производство и наличие на признаци на престъпление да прекрати производството съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН и да изпрати материалите на съответния прокурор, респ.да изчака произнасянето на прокурора и едва след това да извърши преценка за извършено административно нарушение и да издаде НП въз основа постановлението на прокурора или в случаите, в които не е имало въобще административнонаказателно производство, но образува такова въз основа на прекратено наказателно производство от съда или прокурора, отказ да се образува наказателно производство, когато съответният акт му е препратен за преценка. Поради изложеното съдът не споделя изложеното в писмената защита от ответника смесване на хипотезите за образуване и приключване на административнонаказателното производство и приема, че подобно интерпретиране на фактите и тълкуване на законовите разпоредби е недопустимо.

Не се споделя от настоящия състав и съображението, изложено в писмо от 27.07.2022 г. на РДГ-Ловеч/л.36/, че РДГ-Ловеч не е уведомявана от РПЛовеч за това, че по случая е образувано дос.производство за престъпление по чл.235 от

НК с изрични указания за прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл.54, ал.1, т.9, във връзка с чл.33, ал.2 от ЗАНН и че срещу А. М. е възбудено наказателно преследване. Прокурорът няма задължение да уведомява наказващия орган дали по пр.преписка има образувано дос.производство, същият уведомява подателя на сигнала, в случая РДГ за резултата от извършената проверка по преписката, като изпраща постановление за прекратяване на наказателното производство или постановление за отказ да се образува наказателно 5 производство. Съгласно цитираната в писмото разпоредба на чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН задължение на наказващия орган е в случаите по чл.33, ал.2 от ЗАНН да прекрати администартивнонаказателното производство с мотивирана резолюция. Следва да се отбележи, че тази рапоредба е приета с изменението на ЗАНН в ДВ бр.109 от 2020 г. и в сила от 23.12.2021 г. и към момента на образуване на процесното административнонаказателно производство и изпращането му в РП-Ловеч не е била действаща.Действала е обаче разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, в която не е било указано с какъв акт следва да бъде постановено прекратяването, но по аналогия с разпоредбата на чл.54/в старата й редакция/ това може да стане с резолюция от страна на наказващия орган. Независимо как ще бъде наименован този акт, с който се прекратява административнонаказателното производство, то той следва да е изрично постановен. Цитираното в писмената защита ТР №112/16.12.1982 г. по н.д.№96/82 г. на ОСНК, касае само хипотезата на образувано административнонаказателно производство в случаите по чл.36, ал.2 от ЗАНН, когато първо се е развило наказателно производство, в хода на което е установено, че деянието не е престъпление, а нарушение, а не тези случаи при които има започнато административнонаказателно производство и наказващият орган не е спазил чл.33, ал.2 от ЗАНН. Поради тези съображения настоящия съдебен състав намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.2 и чл.34,ал.3 от ЗАНН. В този смисъл са Решение по к.а.н.д.