Решение № 196 от 21.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пазарджик, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200444 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „СВИКОМ“ АД, ЕИК 122046115, гр.Пазарджик, представлявано от изпълнителните директори Д.Е.В. и К.Д.М. против наказателно постановление №15/16.02.2023 г. на директора на ОДБХ Пазарджик, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

С жалбата заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Конкретните твърдения са свързани с факта, че процесната дейност следвало да се съфинансира , а това не било сторено, като не било изплатено и определеното обезщетение за избитите животни.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище поддържа жалбата като настоява да се отмени обжалвания акт.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа, че постановлението е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди с присъждане на разноски.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Дружеството- жалбоподател е собственик на животновъден обект за 1 отглеждане на свине (свинекомплекс) с ветеринарен регистрационен №44450089, намиращ се в землището на с. Априлци, община Пазарджик. Ползвател на този обект е ЕТ „ Т.- В. П.“ – София ( удостоверение на л. 86).

След положителен резултат за африканска чума по свинете в животновъдния обект и със заповед № РД 11-1900/18 08.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ там било обявено огнище на болестта.

Със заповед № ПЗ-З-297/19.08.2021 г. на директора на ОДБХ Пазарджик било разпоредено да бъдат убити стопанисваните от дружествотожалбоподател животни /вкл. унищожаване на суровини и продукти от животински произход, фуражи, инвентар/. Убийствата на животните били констатирани с Протоколи за убиване на животни /унищожаване на суровини и продукти от животински произход, фуражи, инвентар/ с №№ 5А/24.08.2021, 6А/25.08.2021, 7А/26.08.2021, 8А/27.08.2021 г„ 9А/28.082021, № 10/29.08.2021 г. от специално определена Комисия със Заповед № ПЗ-3297/19.08.2С21 г. на Директора на ОБДХ Пазарджик. На дружеството било определено полагащото се обезщетение ( с акта на л. 84).

След евтаназията дружеството било длъжно да предприеме и редица нормативноустановени мероприятия за ликвидиране на огнище на болестта африканска чума по свинете. Част от тях са предвидени в разпоредбите на чл.3, ал.1 , точка 1-3 от Наредба №8 от 05.11.2020г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация при ограничаване и ликвидиране на болестите по животните, според която: „Чл.

3. (1) Собствениците или ползвателите на обекти по чл. 129, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в които е констатирано огнище на заразна болест по животните, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отменяне на определени актове в областта на здравеопазването на животните (OB, L 84/1 от 31.03.2016 г.) (Регламент (ЕС) 2016/429) са длъжни да: 1. предприемат мерки за предотвратяване разпространението на болестите; 2. почистят и приведат обектите в добро санитарно състояние с ниско ниво на проницаемост на членестоноги, вредни гризачи и хелминти и да осигуряват извършването на необходимите ДДДД мероприятия за ликвидиране на огнището; 3. изпълняват плана за контрол на критичните контролни точки по отношение на патогенните 2 микроорганизми, членестоногите, вредните гризачи и хелминтите, предписан от ръководителя на ДДДД по чл. 16, ал. 5, т. 2, който е част от плана за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдните обекти, съгласно чл. 132, ал. 1, т. 28 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;“( като част от мероприятията по ликвидиране на огнище на болестта африканска чума по свинете -АЧС, обявено със Заповед № РД 11-1900/18.08.2021г. на изпълнителният директор на БАБХ, във връзка с констатиран положителен резултат за тази болест).

За изпълнение на тези задължения били извършени редица проверки от инспектори от ОДБХ Пазарджик, резултатите от които били отразени в съставените констативни

КП

№

0005604/14.04.2022г.;

КП

№

0005614/18.05.2022г. и КП № 0005837/02.09.2022г. Всички констатации били, че обектът не е почистен и не са проведени никакви действия по девастация , дезинсекция, дератизация и дезинфекция( абревиатура ДДДД).

Последната проверка била извършена на 02.09.22г. от св.д-р Х. , който на място в обекта установил, че дружеството не е предприело и извършило никакви, дължими от него, действия по почистване на обекта и осигуряване извършването на ДДДД мероприятия за ликвидиране на огнището. При тези констатации той съставил КП 5837/02.09.22 ( л.22) , а след това и процесния акт, с който вменил на дружеството като собственик на процесния животновъден обект нарушение по чл. 471а от ЗВД, осъществено чрез неизпълнение на задълженията му по чл. 3, ал. 1 , точка 1-3 от Наредба №8 от 05.11.2020г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация при ограничаване и ликвидиране на болестите по животните.

Актът е съставен, както се сочи в него, в отсъствие на нарушителя и на осн. чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Същият е предявен на пълномощник (л.16, л.

11)със съдействие на органите на РУ Пазарджик, като е оформен отказ за подпис върху акта. Независимо, че е отказал да подпише акта, пълномощникът е получил екземпляр от него и е удостоверил, че същият е бил надлежно предявен, както е видно от разписка на л. 13.

Против акта обжалваното НП. било подадено възражение, след което издадено

Упреците против процесуалната изправност касаят ( вигж жалбата) 3 само НП,но такива се констатират и досежно акта, въз основа на който то е издадено.

Преди да се обсъдят следва да се отрази, че констативният и санкционният акт са издадени от териториално и материално компетентни органи ( чл. 472, ал.1 и 2 от ЗВД).

Спазена е и процедурата по съставянето им. Относно акта – същият, както се сочи и в него, е съставен на осн. чл. 40, ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. По делото не е представена покана, която да е била доведена по някакъв начин до знанието на представител на дружеството- нарушител ( връчена, съобщена).

Това не изпълнява условието по чл. 40, ал.2 от ЗОАНН, но пък осем дни след съставянето му, актът е бил надлежно предявен на пълномощник, който е удостоверил, че отказва да го подпише, но се е запознал със съдържанието му и е получил екземпляр ( л. 11,13,16, АУАН). С това правото на защита против административно-наказателното обвинение е напълно гарантирано, тъй като то се упражнява с оглед на фактите по него ( виж ТР 2/02 на ОСНК на ВКС, докл. Р. Ненков и ТР3/15г. на ОСНК на ВКС, докл. Г.Захарова).

Затова липсата на установено с доказателствени средства формално основание по чл. 40, ал.2 от ЗАНН и съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, не е засегнало правото му на защита и не съставлява съществено процесуално нарушение.

Процесуално нарушение обаче е допуснато, предвид съдържанието на акта, но то не го опорочава в степен , обуславяща собствената му и тази на издадения въз основа на него санкционен акт пълна процесуална негодност.

За да обезпечи правото на защита, е необходимо в акта ( също и в НП) да се съдържат достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението, което следва да е получило и съответната си правилна правна квалификация.

В случая е описано бездействие на дружеството по отношение на произтичащите от три норми негови задължения като собственик на животновъдния обект – чл. 3, ал.1,т.1; по чл. 3, ал.1 ,т.2 и по чл.3, ал.1 , т- 3 от Наредба 8/ 05.11.2020г. Всяка от тези точки въвежда самостоятелно задължение или няколко, както неизпълнението на всяко от тях е отделно нарушение, а не както са приели административните органи – едно нарушение за неизпълнение на всички задълженията по от трите точки на чл. 3, ал.1 .

4

Това тяхно решение обаче е в интерес на нарушителя и няма как да рефлектира негативно върху него, но то е от значене за годността на акта да повдигне валидно административно-наказателно обвинение. Защото : задължението по чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба8/05.11.2020 се състои в предприемане на мерки за предотвратяване разпространението на болестта, но - не се сочи какви са те, нито се препраща към документ или норма, които да ги съдържат. Така дори за Съда не става ясно какво точно не е изпълнено.

Аналогично е положението досежно вмененото неизпълнение на изискванията по т.2, доколкото не става ясно какви действия е следвало да се предприемат, а не са предприети и извършени за „привеждане обектите в добро санитарно състояние с ниско ниво на проницаемост на членестоноги, вредни гризачи и хелминти“. Въобще понятието „добро санитарно състояние“ не е изпълнено със съдържание от факти в АУАН, а то няма и легално определение по ЗВД ( виж § 1 ДР ЗВД). Същото се отнася и до понятието „ниско ниво на проницаемост „ – кое е ниско ниво и проницаемостта само с проникването ли се свързва?. Липсата на ясни обстоятелства всякога препятства упражняването на правото на защита и съдебния контрол.

Все пак, с оглед останалата част от съдържанието на чл.3, ал.1 т.2 от Наредба 8/05.11.2020, с акта са вменени като неизпълнени изисквания, които са напълно разбираеми – „почистването на обекта“ и „осигуряване на ДДДД мероприятия за ликвидиране на огнището на заразата“. Тези задължения на дружеството като собственик на обекта са останали неизпълнени от него и тези обстоятелства са съдържими и в акта, и в НП. Така се осъществява състава на две нарушения по чл. 471а, ал.2 вр. ал.1 от ЗВД, но доколкото е приписано само едно, не може да се влошава положението на жалбоподателя ( в производство, образувано по негова жалба) .

В този смисъл липсата на достатъчно ясни факти по неизпълнение на изискването по т.1 на чл. 3, ал.1 от Наредбата и по т.2 на същата норма, но в частта досежно „“привеждане обектите в добро санитарно състояние с ниско ниво на проницаемост на членестоноги, вредни гризачи и хелминти“ не засяга изцяло процесуалната изправност на акта, тъй като касае само някои от обвиненията.

Същото се отнася и до вмененото неизпълнение на изискването по т.3 на 5 чл.3, ал.1 от Наредба 8/05.11.2020, според което дружеството трябвало „да изпълни плана за контрол на критичните контролни точки по отношение на патогенните микроорганизми, членестоногите, вредните гризачи и хелминтите, предписан от ръководителя на ДДДД по чл. 16, ал. 5, т. 2, който е част от плана за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдните обекти, съгласно чл. 132, ал. 1, т. 28 от Закона за ветеринарномедицинската дейност“. Въобще не става ясно, дори и за Съда, кой е този план, кой е неговият автор – кой е ръководител на ДДДД и какви точно предписания има той, които дружеството следвало да изпълни.

Всички тези обстоятелства е следвало да намерят отражение в акта, за да стане разбираемо обвинението и в тази му част и за да може да се осъществи контрол върху него.

Единственото, което става ясно ( както се коментира горе) е приписаното неизпълнение на две задължения, произтичащи от т.2, предложения І и ІІІ на чл.3, ал.1 от Наредбата 8/05.11.2020 – почистването на обекта и осигуряване извършването на ДДДД-мероприятия доколкото “девастация" - та,

"дезинсекция"-та, "дератизация"-та и „дезинфекция" – та са легално дефинирани в самия закон понятия - §1, т. 16,17,18,21 ДР на ЗМД и представляват дейности по унищожаване на всякакви вредители,тоест ясна е целта им ( посочването на всички видове дейности и препарати за третиране е невъзможно, изискването е за постигане целта по унищожаването).

С НП е направен опит да се допълни пестеливото описание в акта, но това не санира коментираните горе пропуски в акта досежно фактическите обстоятелства по всяко обвинение. Тези пропуски все пак се отнасят само до част от приписаните на дружеството неизпълнения и затова не обуславят цялостна процесуална неизправност на акта.