Определение № 131 от 27.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 27.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20265001000146 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 729, ал.3 ТЗ.

Постъпила е частна жалба от НАП с адрес гр. София, ул. Княз Дондуков № 52, представлявана от С.Х. – директор на Дирекция „Държавни вземания“ против определение № 260056 от 20.02.2026г., постановено по т.д. № 137/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която съдът е одобрил предложената окончателна сметка за разпределение, без да внесе корекции като предвиди сума за удовлетворяване вземанията на НАП в размер на 4316.06 лв. за осигурителни вноски, дължими за периода м.01.2021г. – м.08.2021г., за 2022г., м.01.2023г. – м.02.2023г. и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1 т.7 ТЗ. Твърденията са, че посоченото вземане е дължимо от дружеството в несъстоятелност, не е включено в нито една сметка за разпределение и не е платено на кредитора. Оспорва като погрешни изводите на Апелативен съд Пловдив в постановеното определение № 39 от 29.01.2026г. по в.ч.т.д. № 9/2026г., възприети и от съда по несъстоятелността на „Престиж - 3“ ООД в оспорения съдебен акт, че вземането в размер на 4316.06 лв. е погасено с разпределената в полза на НАП сума от 145 674.88 лв.. Твърди, че този извод е обоснован с неправилен прочит на приложената от НАП справка за размера на остатъците по вземания срещу „Престиж - 3“ ООД и разпределение на платената на 21.10.2025г. сума в размер на 145 674.88 лв. по т.6. Като сочи, че от справката не се установява 1 сумата от 4316.06 лв., представляваща публично вземане за задължителни осигурителни вноски да е погасена с плащане, настоява съда да отмени оспореното определение в частта, с която е оставено без уважение депозираното възражение срещу сметката, с която не е включена сума в размер на 4316.06 лв. за удовлетворяване на публични вземания за осигурителни вноски, дължими за периода м.01.2021г. – м.08.2021г., за 2022г. и за м.01.2023г. – м.02.2023г., като промени изготвената сметка и от сумата, предвидена за удовлетворяване на вземания с ред за това по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ се разпредели сумата от 4316.06 лв., равностойна на 2206.77 евро за удовлетворяване на публични вземания за задължителни осигурителни вноски с ред на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ.

Постъпилата частна жалба е обявена в ТРРЮЛНЦ на 13.03.2026г. и в предвидения за това срок не са постъпили отговори от насрещните страни.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. № 260426 на 10.03.2026г., като е изпратена по пощата с клеймо на изпращане 02.03.2026г., а акта, който е подложен на проверка с нея е обявен в ТРРЮЛНЦ на 23.02.2026г. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. чл. 729, ал.2 ТЗ, налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството - кредитор, който е подал възражение в срока по чл. 728 ТЗ и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол - чл. 729, ал.3 ТЗ. Всичко констатираното до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Искането на НАП да бъде постановено спиране изпълнението на обжалвания съдебен акт е неоснователно, тъй като същия не подлежи на незабавно изпълнение, а съгласно чл. 729, ал.4 ТЗ одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика т.е. на изпълнение подлежи одобрена със стабилен съдебен акт сметка.

С обжалваният съдебен акт е одобрена изготвената от синдика на „Престиж - 3“ ООД - в несъстоятелност окончателна сметка за разпределение на осребреното имущество на длъжника, след като от съда са внесени съответни промени и е оставено без уважение възражение № 262541 от 2

26.11.2025г. на НАП в частта, с която се иска да бъдат включени с поредност на удовлетворяване по чл. 277, ал.1, т.7 ТЗ вземане в размер на 4316.06 лв., равностойно на 2206.77 евро, представляващо публично вземане за задължителни осигурителни вноски за периода м.01.2021г. – м.08.2021г., за 2022г. и за периода м.01.2023г. – м. 02.2023г. и вземане в размер на 5297.40 лв., равностойно на 2708.52 евро за удовлетворяване на публични вземания за ДОО, ЗО и УПФ във връзка с подадени от синдика декларации – образец № 6 за периода 01.03.2023г. – 30.06.2025г..

Съдът по несъстоятелността е приел за неоснователно възражението на НАП, касаещо невключване в изготвената от синдика окончателна сметка за разпределение сумата от 4316.06 лв., представляваща публични вземания за задължителни осигурителни вноски за посочените периоди като се е позовал на задължителните указания, дадени от Апелативен съд Пловдив с определение № 39 от 29.01.2026г. постановено по в.ч.т.д. № 9/2026г.. С последно посочения акт е отменено определение № 260390 от 05.12.2025г., с което е одобрена окончателна сметка за разпределение на осребреното имущество на „Престиж – 3“ ООД /в несъстоятелност/ и делото е върнато за съобразяване на приетото, че сумата от 4316.06 лв. е вече включена в частичната сметка за разпределение и е изплатена на НАП, поради което няма основание да бъде включена и в окончателната сметка и съответно втори път платена на кредитора.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че приложената в производството по несъстоятелност справка от НАП, всъщност съдържа информация, освен за начина на разпределение на сумата в размер на 145 674.88 лв., така и за размера на остатъците по вземанията срещу дружеството, която информация, според кредитора НАП е неотносима.

Следва да се има предвид, че оспорения съдебен акт е постановен след зачитане дадените задължителни указания от Апелативен съд Пловдив и оспорването на тези указания, каквото всъщност представлява основното и единствено оплакване на жалбоподателя, не могат да бъдат предмет на повторна проверка. Няма представени други данни и доказателства, извън коментираната от предходния състав на Апелативен съд справка, които да бъдат предмет на проверка и съобразяване от настоящия състав.

Дори и изложеното да не бъде прието, за което нормативно признати 3 основания липсват, то ще се посочи, че прочита на приложената справка, съставена с приложението на чл. 722, ал.3 ГПК не дава основание да се приеме твърдението на жалбоподателя. Вярно е, че в заглавната й част е посочено, че е извършено разпределение на постъпилата сума от 145 674.88 лв. по т.6, но това не изключва погасяване на вземания от следващ ред, за което се съдържат данни в справката.

Въз основа на изложеното съдът счита, че оспореният съдебен акт като съобразен с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260056 от 20.02.2026г., постановено по т.д. № 137/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която съдът е одобрил предложената окончателна сметка за разпределение, като е оставил без уважение възражение № 262541 от 26.11.2025г. на НАП да внесе корекции като предвиди сума за удовлетворяване вземанията на НАП в размер на 4316.06 лв. за осигурителни вноски, дължими за периода м.01.2021г. – м.08.2021г., за 2022г., м.01.2023г. – м.02.2023г. и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1 т.7 ТЗ..

Препис от определението да се изпрати за обявяване в ТРРЮЛНЦ.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в, ал.1 ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4