Определение № 27021 от 01.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27021 гр. София, 01.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110150978 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК

Въззивникът В. З. Г. е сезирал съда с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса във връзка с подадената от него въззивна жалба с вх. № 177404/30.05.2024 г. срещу решение № 8141 от 02.05.2024 г., постановено по гр. дело № 50978/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 79 състав, като е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, въззивникът е удостоверил с подписа си, че получава месечен доход от пенсия в общ размер от 990 лв., от който: 120 лв. месечно служат за задоволяване на разходи, свързани със здравословното му състояние, притежава 1/2 идеална част от жилище в гр. София, с площ от 65 кв. м., не притежава МПС и парични влогове на негово име и не реализира дивиденти от участие в търговски дружества, позовавайки се на решение на ТЕЛК от 23.07.2021 г., което не представя.

С оглед конкретните декларирани обстоятелства съдът намира, че в случая са налице формалните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Въззивникът няма сключен брак, получава постоянен месечен доход, живее в собствено жилище, което означава, че не се налага да прави допълнителни разходи за жилищни нужди, но в същото време декларира наличието и на други обстоятелства, които налагат направата на такива, поради което внасянето на държавна такса за въззивно обжалване макар и в размер на 55,69 лв. би създало финансови затруднения за него, още повече, че следва да се държи сметка не само за конкретния разход, но също така и за евентуално дължими такива в рамките на въззивното производство. Институтът на освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и разноски в производството е нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита, поради което искането на въззивника следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК въззивника В. З. Г., ЕГН ********** от задължението за внасяне на държавна такса за подадената от него въззивна жалба с вх. № 177404/30.05.2024 г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от въззивна жалба с вх. № 177404/30.05.2024 г. на 1 насрещните страни за становище в двуседмичен срок от съобщението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2