Решение № 181 от 30.10.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 181 гр. Перник, 30.10.2023 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд

– Перник, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА при секретар Наталия

Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 134 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на А.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.Г. от АК – Б., против решение рег. № 1920з-113 от 19.04.2023 г., издадено от началника на Първо районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което е отнето разрешение ****, издадено на А.С.М. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие:

- ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с ****;

- ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с ****, и е постановено огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях да бъдат иззети с протокол и съхранявани съгласно ЗОБВВПИ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение – издадено е при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. По същество се излагат съображения за немотивираност на административния акт; за започване на административното производство по издаване на оспорваното решение без подаване на заявление от заинтересованото лице, съответно без издаване на акт, с който се обявява началото му; за издаване на оспорваното решение в противоречие с материалния закон, тъй като жалбоподателят не страда от психично заболяване и е клинично здрав, видно от представените по преписката доказателства, като същият притежава разрешение от много години.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А.Г. от АК – Б., която поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Иска отмяна на оспорения административен акт, подробни съображения излага в писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът – началник на Първо РУ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по повод жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.С.М. притежава разрешение ****, за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие: ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с **** и ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с ****, издадено на 20.05.2022 г. от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, със срок на валидност до 19.05.2027 г. (л. 22).

На 09.03.2023 г. в

ОДМВР – Перник е регистрирано сведение с вх. № 313000-3753 по описа на Дирекцията (л. 38), получено по пощата, с посочен подател В.Г.П.и посочен адрес в гр. С., съдържащо данни, че А.С.М., притежаващ законно ловно оръжие, е в опасно психическо и здравословно състояние, системно злоупотребяващ с алкохол и медикаменти, че неадекватното му поведение е предпоставка за сериозен инцидент, че лицето е уволнено за системна злоупотреба с алкохол и неявяване на работното място, както и че са извършвани многобройни хоспитализации на лицето в психиатричното отделение на МБАЛ „Рахила А.“***, и многобройни спешни повиквания на екипи на спешната помощ в село Д.М., община Т..

Установява се от докладна записка УРИ № 361р-2059 от 16.03.2023 г. (л. 37), и докладна записка УРИ № 361р-2650 от 05.04.2023 г. (л. 17) до директора на ОДМВР – Перник, че в изпълнение на резолюции от 10.03.2023 г. (л. 38) и от 21.03.2023 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 37), в РУ – Т., във връзка с данните в така получения сигнал е извършена проверка от мл. експерт Е. Е.– мл. ПИ – КОС.

Установява се от изложеното в цитираните докладни записки, относимо към настоящия спор, както следва:

На 13.03.2023 г., с писмо рег. № 361р-639 (л. 44, гръб), е изискана информация от Община Т.. В отговор, с писмо вх. № 361000/13.03.2023 г., е получен отговор от кмета на Община Т. (л. 44), с информация, че А.С.М. е работил на длъжност „кметски наместник“ на с. Д.М., с. Г.М., с. Ш., с. К.и с. ., за периода 18.07.2014 г. до 01.09.2019 г., когато е освободен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие.

Извършена е проверка на място в Спешен медицински център, гр. Т., в резултат на която е установено, че А.С.М. не фигурира в амбулаторните дневници за повиквания и за посещения на адрес от началото на 2022 г. до момента на проверката, като за предишни периоди документите не са налични, тъй като са предадени в архив на ЦСМП – Перник. В сведения от 15.03.2023 г. д-р П.К. и д-р М.а М. (л. 45 и л. 46) заявяват, че не са приемали лицето в спешния център, както и че не са му извършвани посещения на място.

На 21.03.2023 г., с писмо УРИ № 361000-717/21.03.2023 г. (л. 32) и с писмо УРИ № 361000-718/21.03.2023 г. (л. 33), е изискана информация съответно от МБАЛ „Рахила А.“*** – психиатрично отделение, и от ЦСМП към МБАЛ „Рахила А.“***, относно това воден ли е А.М. на отчет в психодиспансера и за какъв период от време, както и приемано ли е лицето за амбулаторни прегледи, по какви причини и за какъв период от време. В отговори с писмо вх. № 361000-786/30.03.2023 г. (л.

34, гръб) от изпълнителния директор на МБАЛ „Рахила А.“***, са предоставени данни, че лицето не се води на отчет в към психиатричното отделение с диспансерни функции, както и че същият е лекуван неколкократно в Психиатричното отделение на болницата, с последна хоспитализация през 2022 г. с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост“. Такава информация е изискана и от Градски психодиспансер ЦНЗ „Професор Николай Шипковенски“, гр. С. (писмо УРИ № 61600-1719, л. 34), като с писмо от 07.04.2023 г. (л. 48, гръб) е предоставена информация, че лицето не се води на диспансерно наблюдение, както и че същото няма регистрирани посещения в спешно звено на Центъра.

С писмо от

23.02.2023 г. (л. 26), от началника Първо РУ – Перник, е изискана информация относно здравния статус на А.С.М. при издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с копия на медицинските свидетелства.

Информацията е предоставена с писмо рег. № 1920р-5327/28.03.2023 г. (л. 27 и сл.), чрез прилагане на 7 броя копия на карти за предварителен медицински преглед, в които е отразено, че лицето е психично здрав.

На 23.03.2023 г. е извършена проверка по настоящ адрес на А.С.М. ***. В снето сведение от кметския наместник на селото Т. П. (л. 23) същата посочва, че през периода, в който заема длъжността, не са получавани сигнали срещу М..

Установява се от приложеното по делото копие на карта за предварителен медицински преглед (л.

28), въз основа на който документ, включително, е издадено процесното отнето разрешение за дейности с оръжия и боеприпаси, издадено от д-р Р.К. – психиатър в **** ЕООД, че към дата 04.05.2022 г., заключението на специалиста е, че А.С.М. е психично здрав, като удостоверено е, че лицето не се води на отчет.

С решение № 1920з-113 от 19.04.2023 г., предмет на настоящия съдебен контрол, директорът на ОДМВР – Перник, на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, разпорежда отнемане на разрешение ****, издадено на А.С.М. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие:

- ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с ****;

- ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с ****, и постановява на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ изземване на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, съответно съхраняването им съгласно ЗОБВВПИ.

Решението е връчено лично на А.С.М. на

19.04.2023 г. (разписка, инкорпорирана в обжалвания акт, л. 12).

За изясняване фактическата страна на спора и по искане на жалбоподателя, по делото, се допусна и изслуша съдебна психиатрична експертиза (л. 69-74), извършена от вещото лице д-р Д.А. – психиатър, началник на Психиатрично отделение към МБАЛ „Рахила А.“***. От приобщеното към доказателствения материал заключение се установяват следните относими към повдигнатия правен спор факти:

1. А.М. не се води на отчет към Психиатрично отделение с диспансерни функции – Перник. Лекуван е многократно доброволно в стационарни условия в Психиатрично отделение.

2. А.М. страда от психично заболяване с диагноза F10.2 „Психични поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол – синдром на зависимост. Към настоящия период в ремисия.

3. А.М. е лекуван в болнично заведение – психиатрично отделение на МБАЛ „Рахила А.“***, както следва: през 2011 г., в периода 05.06 до 16.06, с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, абстинентно състояние“; през 2014 г., в периода 21.02 до 07.03, с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, тежък абстинентен синдром, емоционално-волева промяна по алкохолен тип“; през 2017 г., в периода 20.01 до 30.01. и 22.08 до 28.08, с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост“; през 2018 г., в периода от 19.01.2018 г. до 23.01.2018 г., с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост; през 2019 г., в периода от 04.01 до 08.01 и от 08.04 до 16.04, с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост“; през 2022 г., в периода от 22.02.2022 г. до 28.02.2022 г, с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост“.

В частта на експертизата „Съдебно психиатрично обсъждане“, вещото лице приема въз основа на данните от наличната анамнеза, ретроградния анализ на психичното състояние и развитието на заболяването от медицинската документация, данните от делото и обективно установена находка в хода на изследването, че при А.М. се установява психично разстройство, дължащо се на употреба на алкохол с периоди на емоционално-волева неустойчивост ..., като на този терен се проявяват битови конфликти (1), на периоди лицето не работи, след „запой“ напуска работа, като водещи са проявите на обща лабилност (3), а относно перспективите, касаещи психичното състояние на лицето, независимо че към настоящия момент А.М. е в ремисия, възможно е разгръщане на пореден „запой“, като въпреки че е възможно стабилизиране на състоянието, винаги ще има риск от ново обостряне на алкохолната зависимост (4).

Експертът дава заключение, че при А.М. се установяват алкохолни злоупотреби, които преминават от етап на битово пиене, към етап на оформяне алкохолна зависимост. Установяват се единични епизоди със загуба на количествен и ситуативен контрол.

Първоначално се установяват данни, и лицето провежда лечение на абстинентна симптоматика. Впоследствие лечението в стационарна психиатрична обстановка е по повод на запои и оформена алкохолна зависимост със загуба на количествен и ситуативен контрол. А.М. проявява критичност към поведението и алкохолните си употреби и провежда доброволно лечение, с последно стационарно такова през м.

02.2022 г. Към настоящия момент се намира в състояние на ремисия. Анализът на данните дава основание да се приеме, че при освидетелстваното лице е налице психично разстройство, което е в ремисия (светъл период без актуални болестни симптоми), и което при различни екзогенни и др. фактори може да се обостри.

Възможно е в такива периоди лицето да изпадне „в запой“ и да промени поведението си.

При изграждане на фактическите си констатации съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.

Така събраният по делото доказателствен материал и изградените въз основа на него фактически констатации дават основание на съда за следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, поради което е допустима за разглеждане.