Определение № 21128 от 28.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21128 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505326 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279, вр. чл. 413 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 149145/28.04.2025 г. от Б. С., гражданин на Република Косово, роден на ********** г., чрез адв. К.Л.К., срещу Разпореждане рег.

№ 66386/24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 18735/2025 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е отхвърлено Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ГП Авиейшън“ ЕООД, ЕИК 205050977, за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, поради отменен полет IV721 от 19.03.2023 г. по направление летище Дюселдорф, Германия – летище Прищина, Косово, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 119,92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.06.2023 г. до 26.03.2025 г.

С частната жалба се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличие на първо място на неотстранени нередовности в срок, а на следващо място с констатациите за липса на международна компетентност на СРС. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване искането за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Софийският градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

1

Жалбата е подадена в посочения от СРС срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата ДТ, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по ч.гр.д. № 18735/2025 г. по описа на СРС, 26 състав е образувано по заявление по чл. 410 ГПК на Б. С., гражданин на Република Косово, роден на ********** г., чрез адв. К.Л.К. за издаване на заповед за изпълнение против „ГП Авиейшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Летище София“, бл. 3, ет. 3, за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, поради отменен полет IV721 от 19.03.2023 г. по направление летище Дюселдорф, Германия – летище Прищина, Косово, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 119,92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.06.2023 г. до 26.03.2025 г.

С разпореждане от 10.04.2025 г. съдът е оставил без движение заявлението по чл. 410 ГПК и е указал на заявителя в тридневен срок то получаване на разпореждането да представи самолетния билет или резервацията за полет, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок, заявлението ще бъде нередовно и подлежи на връщане, а производството на прекртяване.

С молба от 17.04.2025 г. заявителят е уточнил, че по подадено заявление по чл.

410 ГПК същият няма задължение да прилага доказателства, поради което и не е приложил такива.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, като е приел от една страна, че заявителят не е изпълнил в срок дадените му указания за отстраняване на нередовностите, а от друга страна, че не е международно компетентен да разглежда заявлението.

Настоящият въззивен състав не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд.

На първо място следва да се отбележи, че при подаване на заявление по чл. 410 ГПК за заявителя липсва задължение за представяне на доказателства, каквито в случая са били изисквани от районния съд, поради което и неправилно са били дадени указания в тази насока.

На следващо място следва да се посочи, че приложимият нормативен акт във връзка с дължимата проверка от съда относно международната му компетентност да разгледа гражданския спор е Регламент (ЕО) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, с който Регламент (ЕО) 44/2001 е 2 отменен. Това е така, тъй като претендираното със заявлението вземане е за обезщетение за закъснял (отменен) полет на основание чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕО) № 295/91.

Съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от регламента, същият се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага.

В чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е предвидено общо правило за компетентност, съгласно което ищецът има възможност да се обърне към юрисдикцията по местоживеене на ответника, като с идентично съдържание е и правилото на чл. 2, § 1 от отменения Регламент (ЕО) № 44/2001.

По въпроса за определяне на международната компетентност относимо е и възприетото в § 45 от Решение от 9.07.2009 г. по дело С-204/08 тълкуване, съгласно което В § 45 от това решение е посочено, че „ищецът запазва предвидената в член 2, параграф 1 от този регламент (Регламент (ЕО) № 44/2001) възможност да се обърне към юрисдикцията по местоживеенето на ответника, тоест в настоящия случай — съгласно член 60, параграф 1 от същия регламент — към юрисдикцията, в чийто район се намира седалището по устав, централното управление или основното място на стопанска дейност на авиокомпанията, което съответства на член 33 от Конвенцията от Монреал“. Даденото тълкуване e приложимо и в настоящият случай, макар и с оглед на отмяната на Регламент (ЕО) № 44/2001, доколкото съгласно чл. 80 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

В допълнение на това в точка 8.1 от тълкувателните насоки към Регламент (ЕО) № 261/2004, също е разяснено, че „съгласно член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ (Регламент (ЕС) № 1215/2012) пътниците си запазват възможността да предявят иска пред съдилищата по местоживеене на ответника (седалището на въздушния превозвач)“.

При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че лицето, което претендира заплащане на обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. може по свой избор да предяви съдебно претенциите си срещу авиопревозвача и пред съда по седалището му. В настоящото хипотеза заявлението е подадено срещу юридическо лице, 3 местоживеенето на което съгласно чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 е мястото, където се намира седалището му по устав, централното му управление или основното му място на стопанска дейност.

С оглед на изложеното и предвид уредената в регламента обща компетентност относно претенциите за обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004, настоящият състав на съда намира, че доколкото седалището на длъжника се намира в гр. София, то компетентен да разгледа подаденото заявление по чл. 410 ГПК е Софийски районен съд.

Поради несъвпадане крайните изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение - уважено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 66386/24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 18735/2025 г. по описа на СРС, 26 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на Б. С., гражданин на Република Косово, роден на ********** г., срещу „ГП Авиейшън“ ЕООД, ЕИК 205050977, за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, поради отменен полет IV721 от 19.03.2023 г. по направление летище Дюселдорф, Германия – летище Прищина, Косово, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 119,92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.06.2023 г. до 26.03.2025 г., както и за направените разноски по делото.

ВРЪЩА делото на СРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4