Решение № 1786 от 19.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. Варна, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110103596 по описа за 2023 година

С искова молба ищецът Х. М. Д. е предявила срещу ответника И. К. М. на основание чл.108 вр. чл.111 вр. чл.56 ЗС ревандикационен иск за признаване за установено между страните, че ищецът е вещен ползвател на ½ ид.ч. от следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № *** (петдесет), САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ИДЕНТИФИКАТОР ***(***по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008г., на ИД АГКК, последно изменение на кадастралната карта-05.10.2022г., с административен адрес на имота: ***), в сграда с идентификатор **(*** предназначениежилищна сграда- многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 1*** предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент- в жилищна или волна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта- 1 ( едно), със застроена площ 62.17 кв.м. ( шестдесет и два кв.м. и седемнадесет кв.см.), състоящ се от: входно антре, кухня, дневна, спалня, баня- тоалет и два балкона, ведно с прилежащото му избено помещение, без посочен номер по първичен документ за собнставеност, както и 1.7406 % ( едно цяло седем хиляди четиристотин и шест десетохилядни процента) идеални часто от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: на същия етаж: ***, ***; под обекта: ****; над обекта: няма на основание увредено й вещно право на ползване от *** ЕГН:********** обкективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот рег. №*** на нотариус Б***както и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да предаде владението на ½ ид.ч. от имота на ищеца. на основание чл.59 ЗЗД- иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500,00 лв.- представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от недвижим имот – АПАРТАМЕНТ

№ *** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с

ИДЕНТИФИКАТОР *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008г., на ИД АГКК, последно изменение на кадастралната карта-05.10.2022г., с административен адрес на имота: гр.Варна, р-н Приморски, ул***в сграда с идентификатор ***, предназначение-жилищна сграда- многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент- в жилищна или волна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта- 1 ( едно), със застроена площ 62.17 кв.м. ( шестдесет и два кв.м. и 1 седемнадесет кв.см.), състоящ се от: входно антре, кухня, дневна, спалня, баня- тоалет и два балкона, ведно с прилежащото му избено помещение, без посочен номер по първичен документ за собнставеност, както и 1.7406 % ( едно цяло седем хиляди четиристотин и шест десетохилядни процента) идеални часто от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: няма за периода 12.09.2022г.-21.03.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба ищецът поддържа, че страните са бивши съпрузи, които с договор за дарение, обективиран в горепосочения нотариален акт са дарили на дъщеря си *** апартамент 50, находящ се в гр.***като са запазили за себе си безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху имота. Сочи се, че ответника през есента на 2022 г. е разбил вратата на апартамента, настанил се в него и ограничил правото на ищеца да влезе и ползва имота. От този момент М. не предоставял достъп до имота на Д., за което последната сезирала ВРП. На 26.09.2022 г. със съдействието на полицията ищцата получила ключ от имота, а на 27.09.2022 г. прибрала част от личните си вещи в една от стаите на апартамента, която заключила. След тази дата отново й бил отказан достъп до имота, като единствено на 10.10.2022 г. със съдействие на полицията била допусната до имота, без да й бъде позволено от ответника да стане там, а катинара на стаята в която е складирала вещите си бил разбит.

С тези действия ответника я възпрепятства да ползва имота и ползва целия имот, с оглед на което предявява ревандикационен иск за предаване на владението. Доколкото е лишена от ползването на имота, иска присъждане на обезщетение в размер на наемната цена за ½ част за исковия период, в който само ответникът го е ползвал.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва претенцията. Поддържа се исковете са неоснователни. Сочи, че от 2011 г. ищцата живее във Виена, Австрия и в когато посещава България отсяда в процесния апартамент.

Сочи се, че ищцата притежава ключ от апартамента от 26.09.2022г., което признава в исковата молба, като не е вярно, че ответникът не я е допускал до имота. Твърди се, че ответникът не е възразил по оставането на ищцата в апартамента, в случаите в които тя твърди, че не е допускана, но тя самата е предпочела да отсяда на друго място. Счита, че ищцата няма право да заключва стая в имота, доколкото не е провеждано производство по разпределение на ползването на имота, което е причина и ответника да разбие катинара на стаята, заключена от ищеца. Доколкото поддържа, че не ползва целия апартамент, иска отхвърляне на предявените искове.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД

От фактическа страна:

С доклада по делото като безспорни са отделени следните факти: с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот рег. *** страните са дарили процесния имот на дъщеря си като са си запазили пожизнено и безвъзмездно заедно и поотделно право на ползване върху гореописания имот; ответникът е разбил поставен от ищеца катинар на една от стаите през 2022 г.

Видно от представена по делото разписка, подписана от ищцата и при липса на оспорване от нейна страна на авторството и съдържанието / л.97/ се установява, че ищцата е получила ключ от процесния имот на 24.09.2022г.

По делото е представен констативен протокол съставен от ищцата на 28.09.2022 г., в който е посочено, че на същата дата е влязла в процесния имот за да обособи част от жилището- една стая за лично ползване, в която да съхранява свои вещи, като стаята е заключена от нея в присъствието на свидетели. В протокола е посочено, че И. М. е отказал да го подпише, което се удостоверява с подписите на трима свидетели.

По делото са събрани доказателства чрез оглед- възпроизвеждане съдържание на аудио запис на обаждане на национален телефон 112 от страна на ищцата, от който се установява, че тя е подала сигнал на 12.10.2022 г. за това, че ответникът не я допуска в процесното жилище, като натиска вратата, за да не може тя да влезе в апартамента, като на място е изпратен екип на II РУ при ОД на МВР-Варна.

Във връзка с този случай, ищцата представя доказателства за подадени от нея 2 бр. жалби до РП-Варна, обединени в една прокурорска преписка, която съдът е изискал. Съдът 2 счита, че доказателствата, които може да ползва в настоящото производство са дадените от страните обяснения в хода на прокурорската проверка, доколкото те представляват частни документи, които се ползват с обвързващата съда сила по отношение на неизгодните за автора им изявления. Ищцата в подадените жалби и дадените обяснения, излага и наведените в настоящото производство твърдения.

Ответникът е дал сведение на 11.10.2022г., в което е изложил, че преди м.09.2022 г. е искал ключ от жилището от ищцата и дъщеря им, но такъв не му е предоставен. На 12.09.2022 г. с помощта на ключар сменил ключалката, като иска да живее с майка си в имота за една година, поради финансови съображения. Изложил, че на 24.09.2022г. е предал ключ на ищцата, на 29.09.2022 г. ищцата му дала договор за наем сключен с трето лице за имота, на 30.09.2022 г. предоставил достъп на ищцата до имота. Тя била с ключар и нейни познати,той ги помолил да напуснат, което те отказали да сторят и той повикал полиция, но Х. заключила една от стаите. На 12.10.2022 г. ответникът е дал сведение, че На 12.09.2022 г. и 10.10.2022 г. на ответника са съставени протоколи за предупреждение по реда на чл.65, ал.1 от ЗМВР да се въздържа от самоуправни действия в процесния имот. На 12.10.2022 г. са съставени протоколи за предупреждение да се въздържат от самоуправни действия на двете страни.

По делото са събрани гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на един свидетел – *** приятелка на ищцата/, който разказва, че се познава с ищцата повече от 20 години, ищцата е заминала да живее в Австрия през 2011 г. и се връща в България 3-4 пъти годишно и е отсядала в процесния имот. Разказва, че през 2022 г. Х. била в България за около 1 месеца и си тръгнала на 11.09., след което на 12.09.2022 г. и се обадила да и каже, че И. е разбил вратата на жилището и се е нанесъл в апартамента. Свидетелката разказва, че до м.09.2022 г. И. не е живял в апартамента. Сочи, че Х. успяла да се прибере в България до края на м.09.2022г. и се опитала около 26-29.09.2022г. да получи достъп до апартамента, но такъв й бил отказан от И., като на следващия ден със съдействието на полицията И. й предоставил ключ. Свидетелката била с ищцата, когато след получаване на ключа отишли в апартамента да за може Х. да заключи едната стая за себе си и сложили катинар на тази стая, а И. останал с майка си в другата стая. Сочи, че на следващия ден Х. опитала отново да получи достъп до имота, но при опит да отключи с дадения й ключ не успяла, тъй като от вътрешната страна на вратата имало оставен ключ. През м.10.2022 г. Х. отново се върнала с България и на два пъти опитала чрез съдействие на полиция да получи достъп до имота. За първия опит разква, че е била заедно с Х., като И. не я е допуснал, и след съдействие от полицията успяла да влезе в имота, но просто си взела вещи и поради създаване на конфликна ситуация не могла да остане. Разказва за втория опит, на следващия ден, на койтосъщо е присъствала, около 10.10.2022 г., като сочи, че И. блъскал отвътре вратата, така че Х. да не може да влезе. И. казал на Х., че крака й повече няма да стъпи в апартманета.

Свидетеляката сочи, че след това повече не е ходила с Х., но последната й разказвала, че всеки път като идва в България се опитва да влезе в апартамента, но не може защото в ключалката отвътре има оставен ключ.

По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че средният пазарен месечен наем за процесния апартамент с идент. ***е в размер на 485лв., като за периода 12.09.2022 г.-21.03.2023 г. е в размер на 3070 лв. за целия имот.

От правна страна:

По иска по чл.108 ЗС вр.чл.111 вр. чл. 56 ЗС

По иска по чл.108 ЗС – в тежест на ищеца е да установи, че е носител на вещно право на ползване за ½ ид.ч. от имота, че ответникът осъществяват фактическа власт върху целия имот, а в тежест на ответника е да установи, че има основание да осъществява фактическа власт върху целия имот.

Между страните няма спор и че двамата са притежатели на вещно право на ползване на процесния имот, което са запазили при извършване на дарение на процесния имот от тяхна страна в полза на дъщеря им.

Вещното право на ползване, съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС, включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и да се получават добивите от същата, без тя да се променя съществено. Има се предвид всякаква форма на правно и правно ползване – постоянно или временно, пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Ползвателят може да 3 упражнява правото на ползване чрез другиго, като му предостави ползването на имота на основание заем за послужване или наем. В този случай ползването се осъществява чрез трето лице. В конкретния случай се установява, че до м.09.2022 г. ищцата е упражнявала правото си да ползва имота лично, като от представен по делото договор за наем от 28.09.2022 г. се установява, че тя го е отдала под наем на трето лице, чрез което желае да упражнява правото си на ползване.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e76dc488-75a3-4446-b8e6-54ab159de24b