Определение № 393 от 19.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Варна, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РА.ца Ц. Райкова като разгледа докладваното от РА.ца Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900442 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седА.ще и адрес на управление: гр.

София, *** 9, представлявана заедно от изпълнителните директори - Боян Филипов Стефов и Славейко Любомиров Славейков, действащи чрез юрисконсулт Ел. М., със съдебен адрес: *************************, срещу

ОТВЕТНИК: Н. Г. А., роден на 04.05.1995г., гражданин на Кралство Великобритания, с постоянен адрес: ***********************/ и ЛНЧ: ********** с разрешен срок на продължително пребиваващ в Република България до 29.08.2024г. и административен адрес в РБ: *************************.

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищeца е посочил следната банкова сметка:

IBAN:******************, BIC – STSABGSF, „БАНКА ДСК“ ЕАД.

С разпореждане № 3665 / 07.09.2021 г. съдът е констатирал, че предмет на спора е правоотношение, в което ответника по делото има качеството на потребител, поради което на основание чл. 113 от ГПК е преценил, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред.

Съдът намира, че е компетентен да разгледа спора съобразно правилото на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП, доколкото ищецът е юридическо лице със седА.ще в Република България.

След като извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително и цената на главния иск, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140 от ГПК, съдът намира, че следва да се 1 произнесе по предварителните въпроси /такива се поставят във връзка с международната компетентност на българския съд и приложимото право/ и по допускането на доказателствата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по делото не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл.40, ал.1 от ГПК, а за последствията от неизпълнението е бил изрично предупреден.

По предварителните въпроси:

По отношение на компетентността на българския съд:

В настоящото производство ответникът е гражданин на ОКВ, като към датата на подаване на исковата молба, както към настоящия момент /до 20.08.2024г./, същият е с разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Опитите, обаче, ответникът да бъде открит на регистрираните от него административни адреси в Република България, са неуспешни. Съдът е извършил и необходимите справки за установяване на най-тясна връзка на лицето с Република България, доколкото и самият факт на регистриран административен адрес, при остъствие на останА. факти, от които да се заключи местоживеене, не е достачно основание да обоснове компетентност на съда като израз на най-тясна връзка / в този смисъл и Определение No 308/ 28.02.2023г., постановено по ч.гр.д. 4055 / 2022г. на ВКС, IV състав/.

От изисканите справки се установява, че лицето не притежава недвижими имоти на територията на РБ или автомобили, регистрирани в РБ, няма избран личен лекар и не полага труд и не е самоосигуряващо се лице на територията на РБ. Установява се и от служебно извършена справка, че лицето няма регистрирано търговско дружество в РБ. От друга страна се установява, че в договора, лицето е посочило като постоянен адрес:

*********************. Видно от справката от ОД на МВР – Варна, след 28.10.2020г., когато лицето е напуснало територията на РБ, няма данни същото да е влизало отново.

Книжата по делото са връчени на посочения адрес в UK, което тълкувано с всички обстоятелства, установени от служебните справки, следва да се тълкува в насока, че найтесните връзки на ответника са с ОКВ, чиито гражданин е лицето.

Със свое разпореждане No 1597 /17.03.2023г. съдът погрешно е приел, че приложим в отношенията между страните е Регламент (ЕС) No 1215 / 2012г.

Съгласно чл. 67 ал. 1 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, предвиждащ, че и в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива съдебни производства, се прилагат следните актове или разпоредби: б. а/ - разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. Тъй като искът е предявен на 05.07.2021г., а краят на преходния период е 31.12.2020г., то Регламент (ЕС) № 1215/2012г. не намира приложение.

2

Това се отнася и за Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968 г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971 г. в Л., които също са престанА. да се прилагат по отношение на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия - по аргумент от споразумението за напускане на Съюза. Считано от 01.01.2021 г. законодателството на Съюза не се прилага по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия като последица от прекратяване на членството на страната в ЕС. Относно Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968 г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971 г. в Люксембург е нА.це и изрична нотификация от 01.02.2021 г. от правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия до Генералния секретар на Съвета на ЕС относно становището на напусналата Съюза държава членка за неприложимостта на тази конвенция към нея.

Не следва да намери приложение и Луганската Конвенция от 2007г., която цели ефективно да разшири действието на Регламент Брюксел I по отношение на Дания, Норвегия, Исландия и Швейцария. Посочената конвенция, която засяга въпроси относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е подписана от една страна от ЕС (представляващ всички държави-членки на ЕС с изключение на Дания), Дания (действаща от свое име) и три държави от Норвегия, Исландия и Швейцария. След Брекзит, обаче, и доколкото ОКВ не е държава –членка на ЕС след изтичане на преходния период, то и приложение не следва да намери Луганската конвенция. ОКВ е направила опит отново за присъединяване към Луганската конвенция, който понастоящем е блокиран от страна на ЕК, която блокира участието на ОКВ като страна по Конвенцията.

На следващо място - към настоящия момент между Република България и О К В не съществува и двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител.

По изложените съображения следва да се приложи КМЧП и конкретно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, според която международно компетентен е именно българския т съд, тъй като искът е предявен от юридическо лице, регистрирано в Република България, а специалната компетентност по чл. 16 от КМЧП, касаеща потребителски спорове не изключва приетото, тъй като въвежда още две хипотези, при които обаче ищецът е потребител. / в този смисъл Определение No 308/ 28.02.2023г., постановено по ч.гр.д. 4055 / 2022г. на ВКС, IV състав/. Незаконосъобразни са в този смисъл и указанията на съда, дадени с разпореждане No 1597 / 17.03.2023г., касаещи приложимостта на разпоредбата на чл.26 ал.2 от Регламен (ЕС) No 1215 / 2012г.

По отношение на приложимото право:

Съгласно чл. 95 ал. 2 от КМЧП договорът, сключен с потребител, се урежда от избраното от страните право. В настоящия случай не се установява евентуално сключено 3 след възникване на спора споразумение, с което страните да са направили избор на приложимото право, а в самия договор липсва изрична уговорка. За такава би могла да се счете изрично посоченото в договора, за което и ответникът е изразил съгласие, а именно: „ За неупоменатите в договора и Общите условия въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за кредитните институции, наредбите за прилагането му и други относими нормативни актове“ /последен абзац от договора/. Дори и да не се възприеме подобно тълкуване на цитираната уговорка,

Съгласно чл. 94 ал. 1 от КМЧП когато страните не са избрА. приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. В конкретния казус договорът е сключен в Република България, кредитът е предоставен на ответника от юридическо лице -банка, регистрирано в Република България за финансиране на обучението на ответника в българско висше учебно заведение, като изпълнението за предоставяне на сумите за таксите към учебното заведение е било по време, което обичайното местопребиваване на ответника е било в РБ. От обстоятелствата, при които се развива договорното правоотношение, може да се направи извод, че приложимо към спора е българското право като право на държавата, с която договорът има най-тясна връзка.

По доказателствата:

Съдът преценя като допустими и относими към предмета на спора представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, поради което приема, че те следва да бъдат допуснати до събиране. Допуснати до събиране следва да бъдат и приложените към уточнителна молба вх. No 15963 / 10.08.2021г. писмени доказателства, както и изисканите служебни справки на л. 35, л.55, л.61- 62, л.200л. 204, л.215 – л.216, л. 221 – л. 224, л. 230 – 231.

Искането на ищцовата страна за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза се явява основателно и относимо с оглед изясняване на спора по делото, поради което и следва да се допусне с поставените от ищеца в исковата молба и конкретизирани и допълнени от съда въпроси.

Предвид, че правоотношението е възникнало по Закона за кредитиране на студентите и докторантите, ищецът следва да бъде задължен да представи типовия договор, сключен между банката и министъра на образованието, на основание чл. 7 от ЗКСД, както и да заяви евентуално дА. е получил плащане по чл. 14 от ЗКСД, в случай, че в типовия договор са уговорени хипотези за гарантиране на средства.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото, на основание чл. 140 ГПК.

Предвид изложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД, като граждански спор.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.140, ал.3 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 11.12.2013г. е постигнато съгласие с кредитополучателя Н. Г. А. да му бъде предоставена сума в размер 78 233,20 лева, за заплащане на такси за обучение. Излага, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на гратисния период, който съгласно чл. 3 от Договора обхваща периода от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Сочи също така, че кредитът се усвоява на части, като сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда от банката на учебното заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, в срок не по-късно от последната дата на заплащане на таксата за обучение. Съгласно чл.5 от Договора е предвидено погасяване на кредита съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Твърди, че кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, като съгласно чл. 10.2 от ОУ лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитА.зира годишно. Кредитът е бил усвояван на етапи чрез преводи по сметка на Медицински Университет „Проф. Параскев Стоянов“, гр. Варна, в размер на дължимата такса за обучение за съответния учебен период, като последната дата на която е извършен превод е 13.02.2017г., въз основа на представено Уверение № 103-283/06.02.2017 г. Ищецът твърди, че единствено първата такса е била заплатена предварително от кредитополучателя, съгласно уговореното в чл. 4.2 от процесния договор, като на 11.12.2013г. му е възстановена от банката по разплащателна сметка. Сочи, че е изпълнил всички задължения по договора, докато ответникът не е погасил нито една от вноските по уговорения помежду им погасителен план.

Разпечатката съдържа 44 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e76d376c-0fe0-40b6-8758-55a920c645b2