Решение № 18534 от 15.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18534 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110106820 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника Х. В. В. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е сторил, поради което претендира от него сумите, както следва: 2 482,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 421,46 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г., 11,15 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., 2,55 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.10.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 56773/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. В. В., чрез назначения по реда на чл. 47, 1 ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. А., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. Оспорва предоставянето на услуга по процесните общи условия, както и ползването на същата. Оспорва доказателствената сила на представените от ищеца документи, тъй като не се ползват с обвързваща го доказателствена сила. Оспорва начина на извършване на услугата дялово разпределение. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.04.1994 г. (л. 14-15 от делото) се установява, че Мандалина В.а В.а и Х. В. В. са придобили собствеността върху апартамент № 7, находящ се в ..., заедно с принадлежащото зимнично помещение № 7 и 5,070 % идеални части от общите части на сградата, като видно от отбелязването в т. 5 собствеността се прехвърля без да е необходима нотариална форма, поради което съдът приема, че въз основа на тази придобивна сделка посочените лица се легитимират като собственици на имота, предмет на същата. Нещо повече, извод в тази насока следва и въз основа на данните, удостоверени в представеното постановление от 14.05.2015 г. за налагане на възбрана на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 на КЧСИ, вписано в Служба по вписванията – гр. София на 18.05.2015 г., по отношение на собствения на Мандалина В.а В.а и Х. В. В. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 7, находящ се в ..., ет. 3, който по описание на административния адрес изцяло съответства на процесния имот, за който се отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение. По делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната 2 сделка от 22.04.1994 г. купувачите по нея да са били в брак, поради което съдът приема, че апартаментът, предмет на същата, е придобит от тях при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Наред с това не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът приема, че включително и в рамките на исковия период ответникът Х. В. В. се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. Ето защо, съобразявайки действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, в качеството му на негов съсобственик именно ответникът В. следва да отговаря за разходите за потребената в апартамента топлинна енергия съобразно обема на участието си в съсобствеността – 1/2.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 7 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.09.2002 г., списък към него и договор № 449/30.09.2002 г. (л. 17-20 от делото), данните, отразени в представените изравнителни сметки и протоколи за отчет (л. 75-79 от делото), както и изводите в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - ....

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното 3 дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 3 броя панелни радиатора и 1 брой щранг лира, тези за битово гореща вода са начислявани на база съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването поради липсата на водомер. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.

6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към горната Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 193 куб. м. и този на етажната собственост – 4 024 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.