Решение № 7053 от 18.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2384/2024
- Вид
- Решение № 7053
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- Чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7053 гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100502384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20106899/30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 64568/2017 г. по описа на СРС, 44 състав, са частично уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу ответника В. П. Т., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, суми, както следва:
560,03 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г., до окончателното изплащане на вземането;
23 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
1
С решението исковете са отхвърлени за горницата над 560,03 лв. до 772,39 лв. и над 23 лв. до 32,19 лв., както и са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху всяка главница.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 448,22 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 25042549/30.11.2023 г. от ответника в първоинстанционното производство – В. П. Т..
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивникът счита, че начислените суми за топлинна енергия били недоказани. Оспорва размера на реално потребената топлинна енергия, твърди, че тръбите през банята не представляват щранг-лира. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2021954/20.02.2020 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците П.Г. Т. и наследниците на В.Х.Н., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, суми, както следва:
2
1544,77 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г., до окончателното изплащане на вземането;
296,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 22.08.2017 г. върху главницата за ТЕ;
64,37 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г., до окончателното изплащане на вземането;
14,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.
Установено е в хода на процеса, че наследник на В.Х.Н., ЕГН **********, е ответникът В. П. Т., ЕГН **********, срещу когото са насочени половината от всяка от претенциите на ищеца.
В хода на процеса е установено също, че П.Г. Т., **********, е починал през 1993 г., преди завеждане на процеса, поради което производството срещу него е прекратено като недопустимо с Определение от 20.02.2023 г. по гр.д. № 64568/2017 г. по описа на СРС, 44 състав.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Т. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява срещу изчисленията в отчетите на фирмата за дялово разпределение. Счита, че прогнозното начисляване на сметки противоречи на Правото на ЕС. Оспорва размера на начислената топлина енергия. Твърди, че тръбите в банята са част от сградната инсталация, а не са отоплително тяло. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са приети писмени доказателства и са изслушани заключения на съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи.
Установява се от представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) с рег. № 94, том № VII/1982 г. от 25.05.1981 г., че Главна дирекция за изграждане на София е продала на П.Г. Т. и на В.Х.Т. новопостроено жилище № 17, находящо се в жилищна сграда бл.
№ *******“ с площ 59,69 кв.м. Видно е от писмо с изх. № 44-700093/17.04.2012 г. от СО, район Връбница, че бл. *******“ е идентичен с бл******* в ж.к. „*******
По делото са представени удостоверения за наследници, от които се установява, че наследник на В.Х.Н. и П.Г. Т. е ответникът В. П. Т..
Не се спори, а и се установява от горепосочените писмени доказателства, че ответникът В. П. Т. е собственик на процесния недвижим имот.
От Договор № У№94/01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Техем Сървисис“ ЕООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за срок от три години, като е предвидено, че същият се прекратява по взаимно съгласие, при непреодолима сила, с тримесечно едностранно писмено предизвестие или при ликвидация или несъстоятелност на някоя от страните.
По делото са събрани още Протокол от 29.07.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на ж.к. *******, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и 4
Приложение към Протокол от 29.07.2002 г., от който се установява, че на общото събрание на 29.07.2002 г. са участвали етажните собственици, сред които В.Х.Н. за аб. № 196722 /процесния имот/, наследодател на В. П. Т., като участието е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик, включително този на В.Н..
Сред кориците на делото е и Декларация с нотариална заверка на подписа от 30.09.2002 г. от С.О.С., председател на домсъвета на етажната собственост на ж.к. *******, с която същият декларира, че подписите на етажните собственици във връзка с вземане на решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/ са положени пред него.
О т Договор № 4607/01.10.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. ******* и Б /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.
По делото са представени и Съобщение към Фактура № 0065038794 с дата на издаване 31.07.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 625,21 лв. при начислена сума за реално консумирана ТЕ за периода в размер на 625,21 лв., както и Съобщение към Фактура № 0075700542 с дата на издаване 31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 494,86 лв. при начислена сума за реално консумирана ТЕ за периода в размер на 494,86 лв., както и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 1609,14 лв. и за лихва в размер на 311,79 лв.
Представено е и съобщение към фактура, отнасящо се за периода 20132014 г., който е преди процесния.
Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за сума за доплащане в размер на 151,64 лв. и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за сума за доплащане в размер на 37,39 лв., както и един главен отчет за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и Протоколи от 14.04.2015 г., 05.05.2015 г. и от 12.05.2015 г., 5 видно от последните два от които е, че за процесния апартамент № 17 не е бил осигурен достъп за отчет на топломери и водомери за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014 г., в сила от 14.03.2014 г.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 3 броя топломери върху 3 радиатора, 1 щранг-лира, за която липсва техническа възможност за монтиране на измервателно устройство и чиято ТЕ се определя по изчислителен път, както и един водомер за отчитане на потреблението на топла вода. Посочено е от вещото лице, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. не е осигурен достъп до процесния имот за извършване на отчитане на измервателните уреди – топломери и водомер, поради което дяловото разпределение е било на база служебен отчет. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1120,05 лв.
Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми, възлиза на 1609,14 лв., от които 1544,77 лв. за главница за топлинна енергия и 64,37 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до 22.08.2017 г. е в размер на 311,79 лв., от които 296,96 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 14,83 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.