Решение № 1388 от 26.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330119190 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86, вр. чл.

99 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от **** П. В. и Х. М., чрез пълномощник **** Е. Л., е предявил против И. М. К., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № **** г. на ПРС, *** гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г., парични суми, както следва: сумата от 600 лева- главница по договор за потребителски кредит № *** г., сключен между И. М. К. и „Стик Кредит“ АД, прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна лихва в размер на 18 лева за периода 25.05.2020 г.- 24.06.2020 г., обезщетение за забава в размер на 330, 81 лева за периода 24.06.2020 г.- 05.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- *** г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че между ответника и „Стик Кредит“ АД бил сключен договор за потребителски кредит № *** г., при следните параметри: заемна сума- 600 лева, на 1 вноска, за срок до 24.06.2020 г., фиксиран ГЛП- 40, 05 % и ГПР- 48, 63 %. Договорът за кредит бил действителен и отговарял на повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Договорът бил сключен по електронен път по реда на ЗПФУР, като на ответника била предоставена цялата преддоговорна информация. Отделно, заемът бил реален договор и се 1 считал за сключен с получаване на съответната сума. Ответникът не бил изпълнил задълженията си в срок по договора. Вземането по кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от *** г., като стария кредитор упълномощил новия да уведоми длъжника, а нямало пречка и това да стане с исковата молба, доколкото законът не предвиждал специален начин. И до момента задълженията по кредита не били изпълнени, като останали дължими следните суми: сумата от 600 лева- главница, договорна лихва в размер на 18 лева за периода 25.05.2020 г.- 24.06.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 330, 81 лева за периода 24.06.2020 г.- 05.08.2024 г. За събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № **** г. на ПРС, *** гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът подал възражение, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск. Моли за установяване на вземането по заповедта.

Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК пълномощникът на ответника е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на действителния размер на ГПР- нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. В тази връзка се цитира както съдебна практика на СЕС, така и на националните съдилища. Моли да не му се възлагат разноски. Моли за отхвърляне на иска, като на свой ред претендира разноски. В съдебно заседание страната също не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № **** г. на ПРС, *** гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 600 лева- главница по договор за потребителски кредит № *** г., сключен между И. М. К. и „Стик Кредит“ АД, прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна лихва в размер на 18 лева за периода 25.05.2020 г.- 24.06.2020 г., обезщетение за забава в размер на 330, 81 лева за периода 24.06.2020 г.- 05.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- *** г. до окончателното й погасяване, както и деловодните разноски, по съразмерност, доколкото заявлението е било отхвърлено в частта относно претенцията за неустойка от 1 178, 62 лева: държавна такса- 18, 98 лева и юрисконсултско възнаграждение- 22, 20 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е редовно връчена на длъжника, който чрез пълномощника си е подал възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № **** г., 2 сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 600 лева, при следните условия: срок- 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 0 % и годишен процент на разходите- 42, 58 %, при общ размер на всички плащания- 600 лева. Предвидена е още и неустойка при удължаване с още един лихвен период в размер на 180 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно с общи условия, СЕФ и погасителен план, както и разписка за усвоената по кредита сума.

С договор за прехвърляне и продажба на вземания от *** г. „Стик Кредит“ АД, е прехвърлил вземането си по договора за кредит на „АПС Бета България“ ЕООД, също представен по делото. Приети са още уведомлението за цесия и пълномощно.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представената от „***“ разписка, се установява, че в полза на лицето е преведена съответна парична сума. В документа заемателят е индивидуализиран с три имена, ЕГН, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Изрично в платежните документи е записано, че плащането е по договора за кредит, което е в пълно съответствие с постигнатата уговорка, защото именно в условията на договора е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „***“, като точно преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка дори не е необходимо документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която се установява превеждането на сумата според уговореното.

След като няма спор, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, той има и задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема. Вземането на кредита в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 16 ал. 1 от договора и в глава X чл. 38, хипотеза шеста от ОУ към договора за кредит, според който заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си на трето лице и без да се изисква съгласието на заемателя.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в ОУ към договора изрично е предвидена възможността дружеството да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. По смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато 3 той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. Според параграф 4.3 от договора за цесия ищецът е бил овластен от цедента да уведоми от името на последните всички длъжници по договорите за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но в случая това е без значение, защото то може да се извърши както с връчване на заповедта за изпълнение, така и с исковата молба, получени от лицето, което по този начин е узнало за цесията. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Няма спор по делото, че е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът пък е частен правоприемник на небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Първото релевирано в отговора основание за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на 4 общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42, 58 %, а възнаградителната лихва (фиксиран годишен лихвен процент)- 0 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.