Определение № 237 от 04.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 04.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20263001000191 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца А. Н. М., представлявана от адвокат Д. К., срещу определение № 77/09.04.2026 година, постановено по търг. дело № 1/2026 година на ТОС, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.

В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение доколкото не са налице предпоставкитеза спиране на делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК. По делото са налице много и обективни доказателства, за да може съда да се произнесе по релевантния за спора въпрос. Прави се конкретно позоваване на писмени доказателства – констативен протокол за

ПТП, медицинска документация, разходнооправдателни документи и други. Отделно от това страните са направили доказателствени искания (за допускането на експертизи), които също ще допринесат за установяване на обективната истина. Оспорва се позоваването на чл. 300 ГПК, която според жалбоподателя, не създава общо и безусловно правило, че при всяко висящо наказателно производство гражданският процес следва да се спре. С преустановяване действията по движение на делото за неопределен срок се нарушава целта на предявената пряка претенция срещу застрахователя. Акцентира се, че образуваното наказателно производство може да се прекрати, което не би обвързало 1 гражданския съд, а единствено би забавило произнасянето по претенцията.

Претендира се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора, в който се оспорва жалбата като неоснователна.

Въззивната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидените срокове за обжалване, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол и при интерес от провеждане на обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен пряк иск от ищцата А. Н. М. срещу застрахователното дружество, намиращ своето правно основание в чл. 432, ал. 1 КЗ. Отправеното до съда искане е за осъждане ответника да заплати обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди (в посочените в исковата молба размери), причинени вследствие настъпил пътен инцидент на 22.08.2025 г. в гр. Омуртаг, ул. „А.“ № 5, предизвикан от Х.Л.С. като водач на лек автомобил, застрахован при ответника-застраховател.

По делото е изискана информация от ОП – Търговище (л. 164 – л. 169 от делото), от която се установява че за настъпилото ПТП на 22.08.2025 г. около в гр. Омуртаг, на ул. „А.“, при което е пострадала ищцата, е образувано ДП № 283/2025 г. по описа на РУ-Омуртаг. Представено е Постановление от 22.08.2025 г., видно от което като обвиняем по ДП е привлечен Х.Л.С. за извършено от него престъпление по чл. 342, ал.3, б.“б“ във вр. с ал. 1, предл.3то във вр. с чл.116 от ЗДвП във вр. с §1, т.5 от ДР на ППЗДвП.

Налице е формирана константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г.

2 о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о.; определение № 604 от 28.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 713/2023 г., I т. о., ТК и др. /. Постоянна е практиката на ВКС, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) , съответно чл.

432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца – чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по посочените искове за заплащане на обезщетения и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране.

В настоящия случай е налице тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което е образувано досъдебно производство. При горната фактическа установеност настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на делото по чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК до приключване на наказателното дело, присъдата по която би била задължителна за гражданския съд.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 124, ал.5 ГПК установяването на престъпни обстоятелства от гражданския съд може да се осъществи само в изрично посочени хипотези: в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл.

26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав, включително и по повод преюдициално правоотношение.

По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Така мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 77/09.04.2026 година постановено по търг. дело № 1/2026 година, по описа на ТОС, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, 3 ал. 3 т. 1 ГПК при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Да се уведомят страните на посочените от тях електронни адрес, съответно: ********** – за ищеца, *********** – за ответника.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4