Решение № 13963 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13963 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110160932 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*******************“ ЕАД, чрез юрк. Евгения И., срещу Н. Е. И., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 4907,84 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******** от 25.10.2019 г., сключен между ответницата и ******** ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1663,34 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 19.01.2020 г. до 20.10.2021 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1069,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 20.01.2020 г. до 05.08.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 25.10.2019 г. между ******** ЕАД и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит № ********, по силата на който на Н. И. бил отпуснат кредит в размер на 4907,84 лева. С предоставянето на посочената сума на кредитополучателя кредиторът изпълнил основното си задължение по договора за кредит.

Ответницата от своя страна се задължила да върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 24 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 300,30 лева в срок до 20.10.2021 г. Н. И. не била извършвала плащания по кредита. На 23.08.2021 г.

1 по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г. кредиторът ******** ЕАД прехвърлил на ищеца вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. За извършената цесия до ответницата било изпратено писмо, което се върнало в цялост като неполучено, поради което към исковата молба е приложено копие от уведомлението. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.08.2022 г. по ч. гр. д. № 42615 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Н. Е. И. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Н. И..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място оспорва действителността на договора за цесия, сключен между ищеца и ******** ЕАД, тъй като липсвало уговорена насрещна престация. Второ, процесният договор за кредит бил нищожен поради липса на съгласие за сключването му от страна на ответницата. Освен това последната не била усвоила предоставената сума.

Възразява, че процесният договор за кредит бил сключен в нарушение на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 5, т. 9а, т. 11, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК, поради което същият бил недействителен съгласно чл. 23 ЗПК. Уговорената възнаградителна лихва била неправомерно завишена по размер и противоречала на добрите нрави. Нищожността на клаузата за договорна възнаградителна лихва влечала след себе си недействителност на целия договор, тъй като същият не би бил сключен без тази клауза. Поради неоснователност на иска за главницата, следвало да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът „*******************“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. А., в която заявява, че поддържа изцяло исковата молба по съображенията, изложени в нея. Оспорва отговора на ответницата и направените в същия възражения като неоснователни и недоказани. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, тъй като процесният договор за кредит отговарял на изискванията на чл. 22 ЗПК. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата Н. Е. И., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. И.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявените искове. В хода на устните състезания адв. К. моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции, тъй като от събраните по делото доказателства не се 2 установявало при условията на пълно и главно доказване, че ответницата изразила съгласие за сключване на процесния договор. Освен това последният бил нищожен по подробно изложените вече съображения. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ******** от 25.10.2019 г., сключен между ответницата, в качеството й на кредитополучател, и ******** ЕАД, по силата на който дружеството се задължило да предостави на Н. Е. И. потребителски кредит, в размер и при условия, посочени в договора, при условие че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено от кредитора. Съгласно чл. 5 от договора сумата по одобрения кредит се усвоявала по посочения в заявлението на кредитополучателя начин. С подписването на договора последният декларирал, че му е известно, че всички негови изявления, направени чрез средства за комуникация от разстояние, в т.ч. по e-mail, чрез sms, по телефон, попълване на полета в сайта на ******** ЕАД и др., са валидни и го обвързват съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Кореспонденцията между страните ще се считала за узната/получена от кредитополучателя, ако бъде доставена на адресите за кореспонденция, попълнени от страните в договора, съответно в профила на кредитополучателя (чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от договора).

Съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит страните договорили следните условия на потребителския кредит: общ размер на предоставения кредит – 4907,84 лева; срок на кредита: 24 месеца с падеж на последната погасителна вноска 20.10.2021 г.; брой на погасителните вноски: 24; размер на погасителните вноски: 300,30 лева всяка; лихвен процент по кредита: 40,00 %; годишен процент на разходите по кредита: 48,21 %; общ размер на всички плащания по договора: 7207,20 лева. Същите характеристики на отпуснатия кредит били посочени и в представения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Съгласно т. 3 от последния кредитът се усвоявал по избран от потребителя начин, съгласно възможностите, предвидени от кредитора за тази цел и посочени подробно в заявлението за кредит и т. VI.1 от Общите условия.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити на ******** ЕАД (ОУ). Съгласно т. ІІІ.1 от същите кредитополучателят кандидатствал за кредит, като подавал заявление до дружеството – кредитор по образец лично. Кандидатстването се извършвало на сайта, чрез профила на кредитополучателя или по телефон по реда, указан в т. ІІІ.4 ОУ. В посочената точка от общите условия било предвидено, че когато кредитополучателят кандидатствал по телефона, съответните данни се съобщавали от него на служител на ******** ЕАД, който ги попълвал в онлайн формата на заявлението. В този случай кредитополучателят бил длъжен да провери попълнените в заявлението данни и да потвърди верността и пълнотата им, както и подаването на заявлението с така попълнените в него 3 данни. В случаите, когато служителят на ******** ЕАД установял, че кредитополучателят имал профил и не е предоставил снимка от валидна лична карта, заявлението не можело да бъде подадено. Служителят на ******** ЕАД насочвал кредитополучателя да влезе в профила си и да предостави снимка от валидната си лична карта. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и срокът на кредита, ******** ЕАД изпращало на кредитополучателя по е-mail Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит. В допълнение към предвиденото в предходното изречение, когато кредитополучателят кандидатствал за кредит по телефона, съответният служител на ******** ЕАД му предоставял задължителната по закон информация, като уведомявал същия, че при поискване може да му бъде предоставена допълнителна информация (т. ІІІ.6 ОУ). Ако кредитополучателят бил съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и общите условия и кандидатстването за кредит се извършвало по телефона, заявлението се считало подадено с потвърждаването от кредитополучателя на предоставените му по телефона условия на договора за кредит пред служител на ******** ЕАД по телефона (т. ІІІ.9, б. „б“ ОУ). С извършване на посочените действия се считало, че общите условия и договорът за кредит били приети и подписани от кредитополучателя. След подаване на заявлението ******** ЕАД предоставял на кредитополучателя на посочения в заявлението, респ. в профила е-mail актуалните общи условия и договора за кредит на български език (т. ІІІ.11 ОУ). Усвояването на сумата по одобрен кредит можело да стане по един или повече от следните начини: 1. чрез превод към посочена от кредитополучателя банкова сметка; 2. чрез предаване на сумата в брой на кредитополучателя в някой от офисите, посочени на сайта на дружеството; 3. чрез превод към издадена на кредитополучателя Credissimo карта (т. VІ.1 ОУ).

На 23.08.2021 г. между кредитора ******** ЕАД, в качеството му на продавач, и „*******************“ ЕАД, в качеството му на купувач, бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който страните се споразумели, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за кредит по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите, които щели да бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия (чл. 2.1 от същия). Съгласно чл. 4.1 и чл. 4.3 от договора за цесия моментът на подписването му се считал за надлежна дата, на която вземанията били валидно прехвърлени, след която купувачът придобивал всички права върху тях. В тридневен срок след заплащане на първата вноска от покупната цена по договора, продавачът се задължавал да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия съгласно императивната разпоредба на чл. 99, ал, 3 от Закона за задълженията и договорите (чл. 4.4 от договора за цесия). А купувачът се задължавал от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия. С подписване на последния продавачът упълномощавал купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително в срок до два работни дни след заплащане на първата вноска от покупната цена по договора щял да издаде и изрично пълномощно (чл. 4.5 от договора). Видно от представени по делото 4 потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД с № Д-21-00119-1 от 23.08.2021 г. и пълномощно, страните изпълнили поетите с чл. 4.4 и чл. 4.5 от договора за цесия задължения.