Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 859 от 02.11.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2278/2024
Вид
Решение № 859
Подписан
02.11.2025
В сила
11.03.2026
Състав
Стелла Светозарова Моллова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.130, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. гр. Хасково, 02.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102278 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от С. Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, срещу Н. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** , с която се иска осъждането на ответника на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на непозволено увреждане на здравето, извършено от ответника на 21.03.2020 г. около 08:00 ч. в гр. Хасково, изразяващо се в болки и страдания в резултат на причинена травма в областта на дясното око и охлузвания на двете колене, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането на 21.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че той и съпругата му Т. Д. А.а са съседи с ответника Н.

Б. Х., тъй като същият живее в апартамент на втория етаж на къщата, находяща се в ***, а те обитават първия етаж на същата жилищна сграда.

Апартаментът на първия етаж на жилищната кооперация, заедно с 1/3 идеална част от дворното място е лична собственост на Т. А.а.

В исковата молба е изложено, че страните по делото са във влошени 1 отношения по повод съсобствеността, която притежават. По същество се сочи, че на 21.03.2020 г. сутринта ищецът и неговата съпруга били в къщата в ****, като тя се приготвяла да отиде на работа, а той от своя страна я чакал в автомобил пред къщата, за да я откара. В този момент възприел, че ответникът Н. Х. излязъл от гаража си и през входната врата влязъл отново в двора на къщата. От мястото, където бил позициониран автомобила на ищеца, нямало пряка видимост към вътрешността на двора, поради наличието на плътна ограда и затворена входна врата, но след около 2-3 минути, след като Н. Х. се прибрал, ищецът чул женски писък, идващ от вътрешността на дворното място.

По тази причина насочил поглед към външната входна врата, като буквално след няколко секунди видял съпругата си Т. А.а в полицейска униформа тичешком да излиза през входната врата на тротоара, а ответникът Н. Х. я застигнал и хванал за китката на лявата й ръка. Захватът на ответника бил с неговата лява ръка, като хващайки я за китката видял, че прави опит да й отнеме дамската чанта, в която съпругата му носела лични вещи и служебни документи.

От силния захват за лявата ръка, Т. А.а се завъртяла и преминала от лявата страна на ответника, но тъй като дясната му ръка била свободна в този момент, ищецът много се уплашил да не я удари с нея по лицето или тялото.

По тази причина веднага излязъл от автомобила и се насочил към тях, но след като приближил ответника Н. Х., последният го посрещнал с юмручен удар, който му нанесъл с дясната си ръка косо в посока отгоре-надолу в областта на дясното око и слепоочие.

От удара в окото ищецът изпитал много силна болка в областта на дясната очна област и слепоочие. Вследствие същия този удар му причерняло и неусетно се озовал паднал по колене на земята, строполил се от собствения си ръст и тежест до краката на ответника Н. Х..

Инстинктивно както бил паднал на колене ищецът хванал за краката ответника и го дръпнал с ръце, което действие довело до загубата на равновесие и Н. Х. паднал странично по гръб на земята, повличайки и съпругата на ищеца Т. А.а, която също паднала след него на земята.

Ищецът твърди, че на 21.03.2020 г. поради изпитваните от него болки в дясното око, което било почервеняло цялото от наличие на външен 2 кръвоизлив, както и от болките в областта на двете колене, които били силно ожулени и разкървавени, посетил Спешно отделение при МБАЛ-Хасково, където причинените му от ответника Н. Х. телесни увреждания, описани погоре били освидетелствани и документирани от дежурния доктор, който му издал фиш за извършения преглед и му предписал необходимото лечение.

Излага се, че по тъжба на ответника е образувано НЧХД № 602/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково, по силата на което същият предявил обвинение за това, че на 21.03.2020 г. в гр. Хасково в съучастие като съизвършители си ищецът и съпругата му причинили лека телесна повреда на ответника, а именно: охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата ръка, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Сочи се, че с присъда № 260026/19.05.2021г., постановена по НЧХД № 602/2020г., Районен съд – Хасково, ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, затова, че на 21.03.2020г. в гр.Хасково е причинил на Н. Б. Х. лека телесна повреда, а именно: охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата ръка. изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето, като веднага и на същото място пострадалият Н. Б. Х. отвърнал на дееца със също такава телесна повреда по чл.130. ал.2 от НК, причинявайки на С. Й. А. охлузвания на двете колена и контузия на дясното око, след което и на основание чл.130, ал.З от НК съдът прилагайки института на реторсията е освободил и двамата от наказание.

Въз основа на две въззивни жалби, подадени от С. Й. А. и от страна на ответника Н. Б. Х. е образувано ВНЧХД № 520/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като въззивната инстанция по отношение на С. Й. А. е потвърдил първоинстанционната присъда № 260026 от 19.05.2021 г„ постановена по НЧХД № 602/2020г. на Районен съд гр.Хасково, като е изменена единствено в частта, в която е признат за невиновен и оправдан за това да е извършил престъплението в съучастие /съизвършителство/ със съпругата си Т. Д. А.а, вместо което съдът го признава за виновен за извършването на престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като по отношение на приложената реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК първоинстанционната присъда е потвърдена от страна на ХОС.

В исковата молба се поддържа, че на 21.03.2020 г. ответникът е 3 причинил на ищеца телесни увреждания в областта на дясното око, което било с външен кръвоизлив, както и охлузванията и раните на двете колене били изключително болезнени, като физическото му възстановяване продължило повече от две седмици, а психическата травма останала за много по-дълъг период. Посочва се, че в началото ищецът изпитвал силни болки в главата, както и в областта на двете колене, което наложило приемането на болкоуспокояващи медикаменти. Окото е лекувано с изписани капки за очи, а на двете колене са налагани компреси с йодасепт за лечение на външните рани.

През нощта ищецът изобщо не можел да спи не само от болките, но и от преживения стрес, имал и високо кръвно налягане, ускорен пулс, което наложило и консултация с кардиолог. През този период не бил в състояние да работи, като основно грижи за него полагала съпругата му Т. Д. А.а. От външния кръвоизлив в дясното око, който не можел да бъде скрит изпитвал голямо неудобство, доколкото същият станал достояние на много негови приятели и роднини, които узнали, че е причинен от побой, нанесен от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че не отговаря на истината твърдението, че по време на инцидента на 21.03.2020 г., ответникът - Н. Б. Х., е нанесъл най-тежките като степен на увреждане и последици върху здравословното му състояние телесни увреждания на ищеца. Сочи се, че липсват ангажирани доказателства относно твърдените увреждания, както и че същите са претърпени в резултат на поведението на ответника. Оспорва се механизма на причиняване на твърдените от ищеца увреждания, като се прави коментар на приетата в наказателния процес съдебно-медицинска кореспонденция. Поконкретно се оспорва наличието на удар по ищеца в областта на дясното око и слепоочието му, нанесен от ответника. В подкрепа на изложеното в отговора на исковата молба се обсъждат материали от проведено наказателно производство между страните по делото във връзка с настоящия казус. По същество се излага, че не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди се, че липсва конкретно установено деяние от страна на ответника, в резултат на което да са причинени твърдените увреждания на ищеца, както и че не се доказва наличието на вина. Отделно се сочи, че претендираният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишен. Направено е искане за 4 отхвърляне на предявения иск като неоснователен и за присъждане на сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че по тъжба на ответника е образувано НЧХД № 602/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково, по силата на което същият предявил обвинение за това, че на 21.03.2020 г. в гр. Хасково в съучастие като съизвършители ищецът и съпругата му причинили лека телесна повреда на ответника, а именно: охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата ръка, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. От представената присъда № 260026/19.05.2021г., постановена по НЧХД № 602/2020г., Районен съд – Хасково, се установява, че ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, затова, че на 21.03.2020г. в гр.Хасково е причинил на Н. Б. Х. лека телесна повреда, а именно: охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата ръка. изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето, като веднага и на същото място пострадалият Н. Б. Х. отвърнал на дееца със също такава телесна повреда по чл.130. ал.2 от НК, причинявайки на С. Й. А. охлузвания на двете колена и контузия на дясното око, след което и на основание чл.130, ал.З от НК съдът прилагайки института на реторсията е освободил и двамата от наказание.

Установява се, че въз основа на две въззивни жалби, подадени от С. Й.

А. и от страна на ответника Н. Б. Х. е образувано ВНЧХД № 520/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като въззивната инстанция по отношение на С. Й. А. е потвърдил първоинстанционната присъда № 260026 от 19.05.2021 г., постановена по НЧХД № 602/2020г. на Районен съд гр.Хасково, като е изменена единствено в частта, в която е признат за невиновен и оправдан за това да е извършил престъплението в съучастие /съизвършителство/ със съпругата си Т. Д. А.а, вместо което съдът го признава за виновен за извършването на престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като по отношение на приложената реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК 5 първоинстанционната присъда е потвърдена от страна на ХОС.

От приетия лист за преглед на пациент в спешно отделение № 3895 от 21.03.2020 г. от МБАЛ Хасково се установява, че ищецът С. Й. А. е постъпил с обективно състояние „РСД ясни тонове, наблюдават се охлузвания в областта на двете колена и хеморагия на дясно око“, като е напуснал на същата дата болничното заведение. Назначена му е очна консултация при специалист и е насочен към личен лекар.

От приетата полицейска преписка, постъпила с писмо с рег. № 1970003293/05.05.2025 г. от РУ-Хасково (л. 99 – л. 117) се установява, че се съдържат обяснения, дадени от ищеца А. във връзка с жалба на ответника № 812102416. В обясненията на А. (л.103) от 31.03.2020 г. се съдържа следното изявление „Т. и Х. бяха с лице към мене, аз го блъснах в гърдите, за да я остави, в този момент той се опита да ме удари с юмрук в лицето, но аз се наведох и той не можа да ме удари, като се навеждах паднах на колене. За да се защитя, го хванах за краката, от което той падна по гръб“.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че въз основа на представената по делото медицинска документация охлузванията на двете колене са причинени от действие на твърд тъп предмет и са с характер на теренна травма, като могат да се получат в условията на побой, както е отразено в предварителните сведения. Вещото лице е посочило, че понятието „хеморагия“ означава кръвотечение, а в документа, издаден от Спешно отделение, няма описано нараняване на дясното око, което да обясни понятието кръвотечение, освен това пациентът не е съобщил за намаление на зрението. Уврежданията, получени от ищеца са му причинили страдание без разстройство на здравето, като срокът за възстановяване е около 15 дни.