Определение № 20336 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20336 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508690 по описа за 2026 година Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.

Подадена е частна жалба от Профи Кредит България ЕООД срещу определение № 3437/26.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 42121/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 26 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, в която жалбоподателят е осъден да заплати на другата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като се поддържа, че определеното от съда възнаграждение не съответства на действителна фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, като делото е приключено в едно съдебно заседание, в което насрещната страна дори не е представлявана. Развиват се съображения за неприложимост на наредба, издадена от Висшия адвокатски съвет, за съпоставимост на адвокатските хонорари с тези на юрисконсултите, които притежават същото образование, като било направено ненужно съединяване на искове за да се постигне по-висок хонорар, което било злоупотреба с право.

В отговора на жалбата се поддържа становище за неоснователността й с доводи определеното възнаграждение да е съответно на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, които включват подготовка, изготвяне на искова молба, извършени действия по изпълнително дело, представителство в три съдебни заседания.Поддържа, че следва да се съобрази и интереса на защитаваната страна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото 1 намира следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Р.Д., с която са предявени срещу Профи Кредит България ЕООД отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК за установяване несъществуването на вземания в общ размер на 12266,39 лв. по издаден в полза на ответника изпълнителен лист поради погасяването им по давност.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете, с доводите относно спиране и прекъсване на давността.

По делото са проведени три открити съдебни заседания, в които ищецът е представляван от упълномощения адвокат Д., като единствените извършени процесуални действия са по събиране на писмени доказателства – преписи от изпълнителното дело, за което делото е отлагано два пъти поради трудности във връзка със снабдяването с доказателствата поради наказание на ЧСИ Г.К..

Исковете са уважени, като ответникът Профи Кредит България ЕООД е осъдено за разноските за държавна такса и за адвокатско възнаграждение от 1500 лв., при претендиран размер от 1750 лв. като районният съдия е преценил средна фактическа и правна сложност на делото и съпоставял адвокатско възнаграждение с други европейски страни.

С обжалваното определение искането за изменение на решението в частта за разноските е отхвърлено без да се отговаря на съображенията на ответника, като е препратено към мотивите за определяне на възнаграждението в решението.

Доводите в жалбата относно неприложимост на наредба, издадена от Висшия адвокатски съвет, за съпоставимост на адвокатските хонорари с тези на юрисконсултите, които притежават същото образование, като било направено ненужно съединяване на искове за да се постигне по-висок хонорар, което било злоупотреба с право нямат връзка със съображенията за определяне на възнаграждението от районния съд, нито с възраженията на ответната страна по жалбата, поради което и съдът не ги обсъжда.

Въззивният съд счита, че с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г. е прието с обвързваща съда сила, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения с наредба, приета от съсловна организация нарушава конкуренцията, съответно националната норма, която го допуска противоречи на европейското право, а съдът е длъжен да откаже да я приложи, дори и когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, поради което и към настоящия момент размерите на адвокатските възнаграждения при възражения за прекомерност следва се определят при спазване на законовите критерии, посочени в чл.78, ал.5 ГПК и чл.36, ал.2, изр.2-ро, предл.1 и 2 и чл.36, ал.3, т.1 и 2 от Закона за адвокатурата, а именно фактическата и правна 2 сложност на делото, засегнатият интерес, обоснованост и справедливост, тъй като именно тези критерии са относими към определяне на възнаграждение като престация на труд и/или резултат.

Посочените в чл.36, ал.2 и ал.3, т.3 и 4 от Закона за адвокатурата критерии - съответствие на възнаграждението с „достойнството на професията“ , „условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им“ и „квалификацията, опита и специализацията на адвоката“ нямат отношение нито към характеристиките на възнаграждението, нито към отговорността за разноски.

Съдът счита, че доколкото възнаграждението е престация за положен труд, то и именно характерът и обемът на същия са единствено определящите критерии за неговия размер, доколкото съразмерността на престациите е общоприето изискване за добросъвестност, като възнаграждението не може да покрива разходи и да се влияе от фактори, които са извън предмета на престацията, включително изискванията за придобиване на квалификация и упражняване на дейност, които са относими към множество професии. Що се отнася до достойнството на професията, то същото не се определя от материалното положение и/или доходите упражняващите я, а от личните им и професионални качества и начина, по които същите се изявяват и възприемат като самооценка и оценка от околните, съответно такъв морален критерий не е относим към определяне на възнаграждението.

По същество предметът на делото не предполага никаква фактическа и правна сложност от гледна точка на ищеца, като защитата му се изчерпва с твърдения за изтекъл срок. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже прекъсване и спиране на давността, като въпреки това събирането на доказателства относно неосъществяване на такива факти е извършено по почин на ищеца, която процесуална активност се свежда единствено до събиране на писмени доказателства – преписи от изпълнителното дело, като адвокатът на ищеца се е явил и в три съдебни заседания.

При тези факти въззивният съд счита, че справедлив и обоснован размер на възнаграждението е 500 лв. или 255,65 евро с ДДС, каквато е действащата понастоящем валута, която сума съобразява релевантните за защитата на страна факти, необходимостта за събиране на относими доказателства за установяването им, обстоятелството относно броя на заседанията и повисокия материален интерес на исковете.

Абсолютно неотносими към определяне на адвокатските възнаграждения са пазарни условия в други държави, в които социално – икономическите условия, правната система, условията за упражняване на адвокатската професия са съвсем различни. Неоснователни са и доводите за съпоставка на адвокатските възнаграждения с присъжданите разноски за юрисконсулт, която възможност е изключение от общото правила за присъждане на реално направени разноски.

3

По изложените съображения обжалваният акт следва да се отмени и да се измени решението в частта за разноските по искането на ответника.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3437/26.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 42121/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 26 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 23661/26.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 42121/2025. на СРС, 26 състав, като го ОТМЕНЯ в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на А.З.Д., за разликата над 500 лв. / 255,65 евро/

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4