Решение № 225 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

С. Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.ОВА като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100600959 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 11.12.2025г. по НЧХД № 4887/2025г., СРС, НО, 136 състав е признал подсъдимата В. П. К. за невиновна в това, че на 26.10.2024г., като родител упражняващ родителските права върху малолетното дете К.С. Н.а, с ЕГН **********, не е изпълнила съдебно Решение № III-139-20074116, влязло в законна сила на 22.03.2021 г., по гражданско дело № 1778/2021 г. по описа на СРС, 3-то ГО, 139-ти състав, в частта му, е което е определен режимът на лични контакти на С. П. Н. с детето К.С. Н.а, като на посочената дата не предала детето на баща му С. П. Н. за осъществяване на личен контакт, поради което и на основание чл. 304 от НПК,е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е осъдил ЧТ С. П. Н., с ЕГН **********, да заплати на В. П. К., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 2000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Съдът на основание чл.190, ал. 2 от НПК, е осъдил ЧТ С. П. Н., с ЕГН **********, да заплати 10,00 лева държавна такса по сметка на Софийски районен съд, от които 5 лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист и 5 лева за издаване на справка за съдимост на подсъдимата.

Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба от частния тъжител С. П. Н. чрез повереника му – адв. Г., с която се иска отмяна на присъдата и осъждането на подсъдимата по внесеното обвинение.

В разпоредително заседание на 18.02.2026г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

1

В открито съдебно заседание повереника на ЧТ С. Н. – адв. Г. Г., редовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Не се явява пред въззивната инстанция ЧТ С. Н., редовно уведомен.

Защитникът на подс. В. К. – адв. К. Д. моли съда да остави жалбата на частния тъжител без уважение и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата В. К. редовно уведомена се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното й от съда право на последна дума моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства:чрез обясненията на подсъдимата К. и показанията на свидетелката И.Л.К. ; от писмените доказателстварешение № Ш-139-20074116/ 22.03.2021г., влязло в законна сила на 22.03.2021г., по гражданско дело №1778/ 2012г. по описа на СРС, 3- то Г.О.,139- ти състав ; амбулаторен лист от 21.10.2024г. за извършен преглед в 09.45 часа на К. Н.а от д-р М.А. ; епикриза, издадена от клиника УНГ- ВМА- София за К.С. Н.а; материалите по прокурорска преписка №5781/ 2025г. по описа на СРИ; справка съдимост за подс. К., както и всички останали приети и приложени по делото писмени доказателства приобщени на основание чл. 283 НПК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролиращия съд, и която е следната:

Подсъдимата В. П. К. е родена на ********. в гр. Варна, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с висше образование, по професия юрист, с поС.ен и настоящ адрес: гр. София, ул.“********, с ЕГН **********.

С решение № III-139-20074116/22.03.2021г., влязло в законна сила на 22.03.2021г., по гражданско дело №1778/ 2012г. по описа на СРС, 3- то ГО,139- ти състав съдът е прекратил брака, сключен на 05.08.2000г. в гр. Варна между В. П. К.-Н.а и С. П. Н.. С решението съдът е определил подсъдимата да носи предбрачното си фамилно име „К.“. Пак с това решение съдът е определил родителските права по отношение на родените от брака деца- С.С. Н.а и К.С. Н.а да се упражняват от подс. К., като тяхна майка. С решението си съдът е определил и режима на лични контакти между децата от една страна и баща им С. Н. от друга страна.

Съгласно съдебното решение Н. има право да вижда и взема децата Симона и К., всяка първа и трета събота и неделя от месеца /с преспиване/, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и през първите половини на пролетната и зимна ваканции, както и 30 /тридесет/ дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко време, по взаимно съгласие.

Детето К. Н.а страдало от възпалени сливици. На 21.10.2024г. К. Н.а получила силни болки в ухото. От възпалението на сливиците се възпалявали и ушите й. Това наложило детето К. да бъде прегледано от д-р М.А.. Вечерта на 21.10.2024г. съС.ието на К. се влошило, което наложило на 22.10.2024г. да постъпи на лечение във Военна болница- София, в 2 клиниката по УНГ при доц. Д.. Детето постъпило на лечение на 22.10.2024г. и било изписано на 28.10.2024г. Бащата на детето С. Н. пристигнал в гр. София на 26.10.2024г. с цел да види дъщеря си. Пристигнал в гр. София без личния си автомобил. Срещнал се със свидетелката К.-негова позната и я помолил да го закара до жилището на бившата му съпруга, като остане с него, като свидетел, докато подс, К. му даде детето. Около 10.00 часа преди обед на 26.10.2024г. Н. и св. К. пристигнали на адреса на подс. К.. Двамата пътували с личния автомобил на св. К.. След като пристигнали на адреса, К. останала в автомобила си, а Н. отишъл да вземе детето. След около 5 минути се върнал и казал на К., че ги няма.

Започнал да търси К. по различни приложения на телефона, но без успех. Казал на св. К., че е блокиран и не може да се свърже. Успял да проведе разговор по телефона с голямото си дете П.. Н. попитал сина си къде е майка му и дъщеря му К.. П. казал, че ги няма и че щели да дойдат след малко и да изчака. Н. и св. К. престояли в личния и лек автомобил около един час. Н. отново провел телефонен разговор със сина си. К. чула как синът му го уведомява, че К. е завела дъщеря им К. на лекар. Н. помолил св. К. да обиколят болниците. К. лично го завела до болниците Пирогов, „Св. Иван Рилски“ и „Токуда“, като в тези болници им отговорили, че няма регистрирано дете К. и майка му. Около 14.00 часа на 26.10.2024г. Н. и св. К. се върнали обратно на адреса на К. и децата. Осъществила се кореспонденция между Н. и подс. К.. Тя му написала, че детето е хоспитализирано, че му правят вливки и той да не се притеснява. Н. написал въпрос- „искам да знам, кой е лекарят“; “къде е детето“, при което К. му отговорила нещо от рода да не се притеснява и че детето е под лекарска грижа. След това св. К. и Н. отишли до 04 РУ- СДВР, където той подал сигнал за случилото се, а св. К. дала писмени сведения. След като със св. К. излезли от 04 РУ- СДВР Н. се опитал отново да осъществи контакт с подс. К., но не успял тъй като отново бил блокиран.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.Настоящият въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на ВКС,Iн.о.; решение № 372/2012г. на ВКС,II н.о.; решение № 513/2013г. на ВКС,I .о. и решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

При установяване на относимите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. В. К., първоинстанционният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са обясненията на подсъдимата, писмените доказателства и показанията на св. К., които са еднопосочни, логически, съответни и взаимодопълващи се.

При извършване на собствения си доказателствен анализ въззивният съд като втори съд по фактите на свой ред кредитира писмените доказателства, приобщени по делото – 3 решение № Ш-139-20074116/ 22.03.2021г., влязло в законна сила на 22.03.2021г., по гражданско дело №1778/ 2012г. по описа на СРС, 3- то Г.О.,139- ти състав ; амбулаторен лист от 21.10.2024г. за извършен преглед в 09.45 часа на К. Н.а от д-р М.А. ; епикриза, издадена от клиника УНГ- ВМА- София за К.С. Н.а; материалите по прокурорска преписка №5781/ 2025г. по описа на СРИ.

Изхождайки от това принципно разбиране, въззивният съд след самостоятелен анализ на обясненията на подс. В. К. прие, че няма основание за тяхното дискредитиране.

Обясненията на подсъдимата са консистентни, последователни и намират подкрепа както в гласните доказателствени средства, отнасящи се до същите обстоятелства, така и в писмените доказателства, събрани и проверени по делото. Поради това правилно районният съд е извел въз основа на обясненията на подсъдимата, че на процесната датата дъщеря й К. се е намирала на болнично лечение във Военната болница- гр. София, в клиниката по УНГ, при доц. Д., както и относно това, че актуалните за конкретния случай здравословни проблеми при детето К. са възникнали още на 21.10.2024г. и това е наложило преглед при д-р М.А.. В подкрепа на тези факти са и показанията на св. К. в частта им относно проведената комуникация от страна на подс. К. с ЧТ Н. и че тя го е уведомила, че К. е на лечение, като и се правят вливки.