Решение № 623 от 27.09.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Благоевград, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101017 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И. Г. К., ЕГН **********, М. Р. С., ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН **********, против „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375.

Навежда се в молбата, че въз основа на издаден на 26.05.2011 г. изпълнителен лист по частно гр.д. № 1589/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, ищите по настоящото производство са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, сумата от 21 505,22 лв., представляващи неиздължена сума договор за кредит текущо потребление, от която сумата 16 811,88 лв. главница, 4693,34 лв. лихва за периода 20.02.2010 г.-25.05.2011 г., 35 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението 26.05.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. С договор за цесия, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответника „ЕОС МАТРИХ“ ЕООД вземането по описания по горе изпълнителен лист, обстоятелство, за което ищците не са уведомявани. Въз основа на заявление от „ЕОС МАТРИХ“ ЕООД, депозирано пред ЧСИ М. В. е образувано изпълнително дело № 232/2022 г. твърди се, че ищците по настоящото производство са длъжници по това изпълнително дело по описа на ЧСИ М. В. с per. № 797, а ответникът „ЕОС МАТРИХ“ ЕООД и взискател по това дело, като същият черпи правата си на такъв по силата на договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД.

Поддържа се, че видно от приложения към настоящата искова изпълнителен лист е, че същият е издаден на 26,05,2011 г.

Прави се довод, че с изтичането на предвидените в закона различни срокове се погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания. Погасяването на 1 възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111,6. "в" от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания. Съобразно правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според което ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога петгодишен, то в обсъжданата хипотеза давностният срок за погасяване на вземането на ответника е петгодишен, доколкото това вземане е съдебно признато - издаването на изпълнителен лист въз основа на някой от визираните в чл. 417 ГПК документи, и има характера на съдебно признато вземане - такъв характер има вземане, предмет на успешно проведено исково производство.

Прави се довод, че срокът е започнал да тече от датата на издаването на заповедта за изпълнение постановена по ч. гр. дело № 1589/2011 г. по описа на P C Благоевград 26.05.2011 г. Съобразно изложеното по - горе през 2022 г. ответникът, в качеството му на кредитор по това вземане е инициирал образуването на изпълнително производство /изпълнително дело № 232/2022 г. по описа на ЧСИ М. В., с per № 979. Времето, изтекло от началния ден на вземането 26,05,2011 год. до образуването на изпълнителното дело 19,12,2022 г. е повече от 10 години, което означава, че е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД 5 годишна погасителна давност.

Поддържа се, че във връзка с гореизложеното се налага изводът, че погасителна давност по отношение на вземането по издадения на 26,05,2011 г. изпълнителен лист по ч гр. д. № 1598/ 2011 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград е започнала да тече от 27.05.2011 г. и същата е изтекла на 27.05.2016 г.

Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че И. Г. К., ЕГН **********, М. Р. С., ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН ********** , не дължат по отношение на ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, общо сумата от 21505.22 лв., съгласно изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1589/ 2011 г. по описа на Районен съд — гр. Благоевград, поради изтекла погасителна давност. Претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който оспорва предявените искове. Поддържа се, че в случая вземането е установено с влязъл в сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение, поради което според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Във връзка с твърденията, че процесното задължение е погасено по давност, то същото е неоснователно, като се сочи, че не са съобразени с фактическата обстановка и не корелират с данните по изпълнителното дело.

Навежда се, че в исковата молба не се споменава, че първоначалният кредитор на 07.06.2011 г. е образувал за вземането изпълнително дело № 321/ 2011 г. по описа на ЧСИ М. В.. По така образуваното изпълнително дело многократно са прекъсвани давностните срокове, като са искани или предприемани изпълнителни действия, като последното валидно 2 такова е било на 15.11.2018 г.

Сочи се, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение Ns 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. Ns 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. Ns 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/.

Поддържа се, че в случая е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което същият не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Навежда се, че към момента на образуване на и.д. № 321/2011 по описа на ЧСИ М. В. е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., където е изрично постановено, че „ Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването от ВКС на ново разрешение на правния въпрос с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. което започва да се прилага от 26.06.2015 г., занапред - така Тълкувателно решение Ns 3/28.03.2023 г. по тълк. дело N s 3/2020 г., според чието задължително тълкуване ..Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/6.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“.

Прави се довод, че давността за вземането по изпълнителния лист от 26.05.2011 г. е започнала да тече на 26.06.2015 г. Твърди се, че след тази дата е налице процесуална активност на взискателя, като последното изпълнително действие е било от 15.11.2018 г. От своя страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувало в срок ново изпълнително дело № 232/2022 г. по описа на ЧСИ М. В.. По новообразуваното изпълнително дело многократно е искано и са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.

Прави се довод, че по образуваното изпълнително дело многократно са прекъсвани давностните срокове. Изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са погасени. От момента на образуване на изпълнителното дело до сега са извършвани периодично изпълнителни действия, прекъсващи давността, от което следва, че исковата 3 претенция е неоснователна.

Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищците не се явяват лично, делегират представител, който поддържа иска.

Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, оспорва иска.

Съдът в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че въз основа на издаден на 26.05.2011 г. изпълнителен лист по частно гр.д. № 1589/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, ищите по настоящото производство са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, сумата от 21 505,22 лв., представляващи неиздължена сума договор за кредит текущо потребление, от която сумата 16 811,88 лв. главница, 4693,34 лв. лихва за периода 20.02.2010 г.-25.05.2011 г., 35 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението 26.05.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. С договор за цесия, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответника „ЕОС МАТРИХ“ ЕООД вземането по описания по горе изпълнителен лист.

Установява се от писмена молба от „Банка ДСК“ ЕАД от 07.06.2011 г., че въз основа на нея ЧСИ М. В. е образувала изпълнително дело № 321/ 2011 г..

С писмена молба от „Банка ДСК“ ЕАД от 07.06.2011 г., е направено искане, под условие – ако са налице банкови сметки и движими и недвижими вещи, да се наложи запор или възбрана.

С покана за доброволно изпълнение о 15.12.2011 г., връчена на длъжниците, е насрочен опис на движими вещи за 19.01.2012 г. от 14.00 часа.

С молба от 14.01.2014 г. от „ОТП факторинг България“ ЕАД, е направено искане за конституиране по делото на дружеството като взискател, поради извършена цесия на вземането по изпълнителното дело.

С постановление от 29.12.2014 г. на ЧСИ М. В., е конституиран „ОТП факторинг България“ ЕАД като взискател по изпълнително дело № 321/ 2011 г. по описа на ЧСИ М. В..

С постановление на ЧСИ М. В., е насрочен на 20.01.2015 г. от 10.00 часа опис на движими вещи на длъжниците.

С молба от 02.06.2016 г. от „ОТП факторинг България“ ЕАД, е направено искане за налагане на запор върху трудови възнаграждения на И. К. и Ф. Б., който запор е реализиран с постановление на ЧСИ М. В. на 10.06.2016 г.

С постановление на ЧСИ М. В. на 10.06.2016 г. е реализиран запор на банкови сметки на Ф. Б. и М. С..

С молба от 05.07.2016 г. от „ОТП факторинг България“ ЕАД, е направено искане за вдигане на запор върху трудови възнаграждения на Ф. Б.,

4

С постановление от 01.11.2018 г. на ЧСИ М. В., е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 321/ 2011 г. по описа на ЧСИ М. В., поради перемция.

С молба от 19.12.2022 г. от „ОТП факторинг България“ ЕАД е направено искане до ЧСИ М. В. за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден на 26.05.2011 г. изпълнителен лист по частно гр.д. № 1589/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, срещу длъжниците И. Г. К., ЕГН **********, М. Р. С., ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН **********. Въз основа на молба е образувано изпълнително дело № 232/ 2022 г. по описа на ЧСИ М. В..

Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на Ф. Б..

Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор върху ППС, собственост на М. С..

Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки, собственост на М. С..

Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на И. К..

Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки, собственост на И. К..

След тези дати са извършени множество действия по поисканото принудително изпълнение от ЧСИ Велева, но съдът намира за ирелевантни за настоящето производство, поради което не обсъжда.