Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 884 от 18.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2282/2024
Вид
Решение № 884
Подписан
18.06.2025
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100902282 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2282 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207473755, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, бл. 3, ап. 2, срещу „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, ЕИК 204366399, със седалище и адрес на управление: гр.

София, кв. „Кръстова вада“, ***а, представлявано от управителя Г.А.С., искове за връщане на сумата 263696,84 лева, представляваща общ размер на престирани суми по споразумение от 15.08.2023 г. за встъпване в договор за продажба с обект апартамент № 19 и споразумение от 15.08.2023 г. за встъпване в договор за продажба на 1 обект паркомясто с проектен № 396, които споразумения ищецът развалил поради неизпълнение на ответника.

Ищецът твърди, че със споразумение от 15.08.2023 г. ответникът се задължил да осигури сключване на споразумение между ищеца и трети лица, като го замести в качеството му на страна купувач-възложител по договор за продажба на право на собственост на недвижими имот и строителство от 20.03.2023 г., сключен между „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК ” ООД, и „МЕДИСТАР КОРП” ЕООД (чл. 1, ал. 1). В резултат на заместването ищецът следвало да придобие правото на собственост върху следния бъдещ самостоятелен обект, а именно: апартамент № 19 (деветнадесет), разположен на 13 етаж в сграда „А “ с площ от 136.90 кв. м. или 164.28 кв. м. с включени общи части и който обект следвало да бъде изграден в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, район „Витоша“, ***Д. Срещу задължението на ответника ищецът следвало да заплати сумата 59140.80 евро без включен ДДС. Ищецът заплатил общата сума от 148308,55 лева по сметка на ответника, като част от сумата в размер на 138803,22 лева с включен ДДС, съответствала на задължението по чл. 2, ал. 1 от споразумението и е изчислена върху левовата равностойност на сумата от 59140,80 евро без ДДС.

Със споразумение от същата дата - 15.08.2023 г. ответникът се задължил да съдейства на ищеца да го замести в правоотношението със същите трети лица, но по отношение на придобИ.е правото на собственост с обект паркомясто, с проектен № 396, което следвало да бъде изградено на ниво – 6, срещу заплащане на цена от 4050 евро, без ДДС. Тази сума също била заплатена.

С анекс от 15.08.2023 г. ищецът се съгласил да заплати на ответника и възнаграждение от 55498 евро за прехвърлянето на правата по договора за придобИ.е на обекта апартамент.

Тази сума била заплатена на 30.08.2023 г. и на 29.09.2023 г. срещу разписки, а за придобИ.ето на паркомястото уговореното възнаграждение било в размер на 3500 евро и също било заплатено.

Въпреки поетите задължения, ответникът не осигурил заместването на ищеца в договорите за продажба и строителство. Строителство в поземлените имоти не било разрешено, а те били обект на публична продан. Ищецът развалил договорите с ответника с покана връчена на 02.10.2024 г. чрез ЧСИ, поради което претендира връщане на заплатените суми в общ размер от 263696,84 лева.

Ответникът „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД в отговор на исковата молба я счита за нередовна, с оглед известни несъответствия в претендираната сума като общ размер и по пера, което несъответствие подлежи на уточняване и не е основание за даване на съответни указания от съда. Справка по чл. 366 ГПК не е необходима, тъй като предмет на производството са само вземания за главници, които не предпоставят изчисления.

По същество оспорва исковете, като твърди, че задължението му да осигури встъпването на ищеца в договорите за продажба не било изискуемо, тъй като изпълнение е било дължимо в срок до един месец от писменото уведомление от страна на ищеца, а такова уведомление не било получено.

Оспорва сключените от него предварителни договори да са развалени, както и факта, че процесните споразумения били развалени от ищеца.

2

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника и твърди, че поземлените имоти, в които е следвало да се извърши строителството са придобити от „НЮ ЛУКС БИЛДИНГ“ АД и заместването на ответника във вече сключените договори, е станало безпредметно, което сочело, че основанието за получаването на сумите от ответника било отпаднало.

В допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество поддържа оспорванията, съдържащи се в основния отговор. Твърди, че единственото му задължение по споразуменията било да осигури заместването си по сключените предварителни договори в полза на ищеца, но това задължение било неизискуемо. Липсата на издадено разрешение за строеж в един от поземлените имоти и извършената тяхна публична продан не били факти, които да пораждат отговорност за неизпълнение в тежест на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно факта, че на 15.08.2023 г. сключили споразумения, с еднотипно съдържание, с които „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, поело задължението да осигури заместването си като страна купувач-възложител от ищеца „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по договори от 20.03.2023 г. и 10.03.2023 г., сключени с „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК” ООД, с предмет придобИ.е правото на собственост с обект недвижими имоти (апартамент № 19 и съответно паркомясто с проектен № 396).

Ищецът се задължил да възстанови на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД всички вече заплатени по договорите суми, както и до сключване на споразумението за заместване със страната изпълнител („БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК” ООД), да извършва в полза на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД всички плащания на дължимите по договорите вноски или да превежда сумите директно в полза на страната-изпълнител, но от името на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД. В чл. 3, ал. 1 на споразуменията страните се съгласили сключването на сделка за заместване да бъде осигурено от ответника в срок от 1 месец от писменото уведомление от страна на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, но не по-късно от прехвърлянето на обектите с нотариален акт.

Към всяко споразумение е подписан и анекс, в който за прехвърляне правата на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД по предварителния договор от 20.03.2023 г., с предмет апартамент № 19, „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД дължало заплащане на сума в размер на 55498 евро, платима на две вноски с падежи до 31.08.2023 г. и до 30.09.2023 г., съответно за прехвърляне правата по предварителния договор от 10.03.2023 г. с предмет паркомясто с проектен № 396, сума в размер на 3500 евро, също дължима на две вноски със същите падежи.

Видно от разписки от 30.08.2023 г. и 29.09.2023 г., „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, признало получаването на суми от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в размер на 29499 евро, заплатени съгласно анекса от 15.08.2023 г., касаещ споразумението за прехвърляне правата върху апартамента.

Поземлен имот с идентификатор ***, собственост на „БЪЛГАРИЯ

ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД и „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД е изнесен на публична продан по изп. дело № 20248600402795 на ЧСИ В.М., видно от представеното обявление. С оглед този факт, ищецът отправил изявления за разваляне на всяко от сключените споразумения от 15.08.2023 г. и поискал връщане на престираните по тях суми. Уведомленията са връчени на 3

02.10.2024 г. (в едното съобщение отразената дата е 02.09.2024 г., но това е техническа грешка, тъй като уведомлението е предоставено за връчване на 27.09.2024 г.), в приложение на фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като е установено, че на адреса на управление на дружеството-адресат („МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД) не са налице фирмени знаци, офис и служители.

Извлечение от имотния регистър установява, че на 11.02.2025 г. е вписано придобИ.е на поземлен имот с идентификатор *** от „НЮ ЛУКС БИЛДИНГ“ АД. На 20.12.2024 г. между „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК” ООД и „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, е сключено споразумение за заместването на първите две дружества в качеството им на продавачи с лицето, закупило поземления имот „НЮ ЛУКС БИЛДИНГ“ АД.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като съответно на събраните в производството доказателства и въз основа на което приема за установено, че плащанията от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД са в общ размер на сумата 263698,61 лева, формирана, както следва: плащане извършено по банков път с превод № 221R1P*** от 24.08.2023 г. с посочено основание „съгл ф 48/15.8.23 дог 15.8.23“ в размер на 148308,55 лева; плащане, удостоверено с разписка от 30.08.2023 г. в размер на 29499 евро, с левова равностойност 57695,03 лева; плащане удостоверено с разписка от 29.09.2023 г. в размер на 29499 евро, с левова равностойност 57695,03 лева. Вещото лице е констатирало, че съгласно счетоводните записвания по търговските книги на страните, че ответното дружество е получило плащане в размер на 148308,55 лева, срещу което е отчело задължение да извърши услуга на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

В съдебно заседание, проведено на 03.06.2025 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните, е отделен фактът, че е на 13.06.2023 г. е издаден протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво в поземлен имот с идентификатор ***.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Относно исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.

Основателността на предявен осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор, по който са извършени плащания, разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на страната, получила паричните престации и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления договор.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за осигуряване заместване в правоотношение, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти, т. е. наличието на неизпълнение на 4 договорното задължение. Ответникът твърди, че задължението му да осигури заместване не било изискуемо и съответно не дължал изпълнението му.

Сключените на 15.08.2023 г. споразумения са насочени към замяна на страна във вече възникнали правоотношения от сключени предварителни договори, срещу заплащане на възнаграждение за осъществяване на заместването.

В решение № 49/20.06.2012 г. по т. дело № 16/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е разяснено, че облигационното правоотношение е правно отношение между две лица, кредитор и длъжник, въз основа на което кредиторът разполага с претенция срещу длъжника, която му дава право да иска от него осъществяването на един резултат.

Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 – чл. 102 ЗЗД. По силата на постигнато между носителя на едно вземане и трето лице взаимно съгласие кредиторът по правоотношението прехвърля вземането си на трето лице и новият кредитор разполага с правото да го събере от длъжника. Цесията има действие за длъжника, ако му бъде съобщена от цедента.