Разпореждане № 15646 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15646 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Наказателно дело частен характер № 20251110216953 по описа за 2025 година В Софийски районен съд е депозирана тъжба от М. Л. СТОЯНОВА против А. Н. Я. с твърдения за извършено престъпление по чл.147 пр.2 НК, за това, че на 29.07.2025 г., е входирала Насрещен иск с Вх.№348789/24.10.2025 г. по гр.дело №20251110145426/2025 г. на Софийски районен съд, в който е вписала съдържание, с което е приписала престъпление по чл.290 НК на тъжителката, във връзка с явяването й като свидетел и даване на свидетелски показания на заседание, проведено на 16.12.2021 г. по образувано дисциплинарно дело №173/2021 г. на Дисциплинарен съд - I състав САК, както следва: „Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разменям документи с И.ЦВ. и че съм го консултирала по делата, за които той е образувал от мое име без аз дори да подозирам за тези дела.“ и „След като разпита приключи аз излязох от залата, за да разговарям с М.

Стоянова и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания.“

Съдия-докладчикът намира, че са налице условията за прекратяване на наказателното производство делото на основание чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК поради обстоятелството, че деянието, описано в тъжбата не представлява престъпление, по следните съображения:

В производствата от частен характер функцията на тъжбата е да очертае предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес от гледна 1 точка на твърдените с нея извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81 ал. 1 НПК, тъжбата не само трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, но и следва да описва обстоятелствата на престъплението, като това е необходимо, и с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба.

В конкретния случай се твърди извършено от посоченото като подсъдимо лице престъпление по чл.147 НК - съзнателно разпространяване на информация за определено лице, изразяваща се в позорни обстоятелства или в данни за извършено престъпление, за които деецът знае, че са неистински, респективно, че престъплението не е извършено. Тези обстоятелства следва да бъдат разпространени със специална цел, а именно личността на оклеветения да бъде злепоставена пред обществото чрез засягане на честта, достойнството и доброто му име. За съставомерността на деянието по чл. 147 ал. 1 НК е необходимо съответните твърдения на дееца следва да са били доведени до знанието на трети лица.

Съгласно чл.10 от ЕКЗПЧОС, чл. 45 от Конституцията на република България и принципно практиката на националните съдилища, правото на гражданите да подават жалби, сигнали и молби до компетентните институции е гарантирано. Сезирането на съответния държавен орган за неправомерни действия на друго лице не могат да се считат за действия, целящи накърняването на доброто му име, независимо дали жалбата е основателна или не и дали в нея са изложени негативни твърдения.

Макар в конкретния случай да не се касае за жалба, а за Насрещен иск по гражданско дело, то горепосоченият принцип също е приложим, тъй като реализира правото на защита на ответника /обвинения/ в производство, което той не е инициирал. Този Насрещен иск е депозиран пред държавен орган Софийски районен съд, който е неперсонифициран субект, пред който обективно няма как да бъде осъществено било приписването на престъпление, било разгласяването на позорни обстоятелства.

От друга страна, твърденията на А. Н. Я. не са направени публично устно пред обществеността или чрез разгласяването им в медиите, което в значителна степен е минимизирало засягането репутацията на лицето, срещу което са насочени /в тази връзка и Решение на ЕСПЧ от 12.07.2016 г. по дело Маринова и др. срещу България/.

Това важи изцяло и за настоящия случай, доколкото подаденият Насрещен иск и твърденията в него са станали достояние само и единствено 2 на съответния държавен орган, а именно Софийски районен съд, който в случая е бил натоварен със задължението да реши спора, въз основа на закона и доказателствата, а не да формира лично мнение или да прави оценка на някоя от страните.

Предвид изложеното по-горе, съдия-докладчикът намира, че в тъжбата не е описано престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия, респ. не са налице основанията на чл. 81 НПК, поради което образуваното наказателно производство - следва да бъде прекратено.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 16953/2025 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, образувано по тъжба на М. Л.

СТОЯНОВА против А. Н. Я..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 15-дневен срок от получаването на настоящето разпореждане пред СГС по реда на глава ХХІ от НПК.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на тъжителката М. Л.

СТОЯНОВА.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3