Решение № 1643 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1643 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20211100505900 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.02.2021 г., постановено по гр. дело № 75076/2019 г. по описа на СРС, ГО, 55-ти с-в, са отхвърлени предявените от Д. Н. Б. срещу Г.Д. "П. б. и з. на н." – МВР искове с правно основание чл. чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 427. 09 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за 205 часа за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получени след преобразуване на нощен в дневен труд с коефициент 1. 143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 202. 01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 100 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Д. Н. Б.. Жалбоподателят поддържа, че въпреки липсата на изрична уредба през процесния период за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, то тази празнота следвало да се бъде преодоляна със субсидиарното 1 положение на друг акт – Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – чл. 9, ал. 2. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Липсата на изрична норма през процесния период не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР и при липса на специални норми, то следвало да се приложат общите правила, т. е. да се приложи субсидиарно НСОРЗ, като приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1, 143.

В тази връзка следвало да се имат предвид и принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГК. В противен случай държавните служители в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Освен това субсидиарно приложение имал и ЗДСл – чл. 67, ал. 3. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време работодателят отчитал работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период била надвишена, щял да се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9. ал. 2 НСОРЗ/ били извънреден труд. ЗМВР и ЗДСл не регламентирали нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта, както това било сторено в чл. 140, ал. 1 КТ – нормалната продължителност на работното време през нощта била до 7 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица – до 35 часа. Тази продължителност следвало да е приложима и за смесената работна смяна, която включвала дневен и нощен труд, каквато била тази при работа на 12 часови смени. Посочените норми не регламентирали и обратното, т. е. че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа. В чл.

187, ал. 1 ЗМВР било установено нормалното работно време, като продължителността била установена е оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не можело да се приеме, че в чл. 187. ал. 1 и 3. изр. 4 ЗМВР била установена по-голяма нормална продължителност на работното време през нощта на 2 тази категория държавни служители в МВР. По своята правна същност тези норми установявали ограничение на средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд от 8 часа за всеки период от 24 часа. Следователно не била изключена трансформацията на положени часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143. В ЗМВР липсвала разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа.

Нормата на чл. 188. ал. 2 ЗМВР изрично предвиждала, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 и 6. 00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Последната намирала израз в правото на тези служители да полагат нощен труд при условията, предвидени в КТ, а това означавало, че по отношение на тях била приложима нормата на чл. 140 КТ. На следващо място сочи, че работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислявало сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време било форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазвала средно за определен попродължителен период от време, който в процесния случай бил тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не била еднаква, поради което за работодателя не съществувало задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни е коефициент 1, 143 и за тях се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишавал 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/, били извънреден труд – арг. от Решение № 540 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о. В тази насока били и принципите, залегнали в Директива 2003/88/EО. Тази Директива не допускала ограничение на прилаганата закрила на нощния труд спрямо труда на полицаите.

Напротив, в преамбюла се изисквало равнището на опазване на безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на работа на смени да се привежда в съответствие с естеството на тяхната работа, а работата на служителите по ЗМВР през нощта била с несъмнено висок риск. В този смисъл неприлагането на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ щяло да противоречи на действащото европейско и национално законодателство и да доведе до неравно третиране.

Първоинстанционното решение противоречало и на принципа на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и 3 присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Г.Д. "П. б. и з. на н." – МВР " не е подал отговор в законоустановения срок.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "младши инспектор" в сектор "Оперативен център" в отдел "Пожарогасителна и спасителна дейност" към Столична дирекция "ПБЗН" к ъ м ГД "ПДЗН" – МВР " за периода 01.11.2016г.-30.11.2019г. , полагал е труд на 24-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период, както и че полаганият нощен труд/ от 22.00ч. до 06.00ч./ е бил заплащан от въззиваемия – ответник с начислено допълнително възнаграждение от 0. 25 лв. на час.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. / чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. /Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или 4 служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага / Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от

22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.