Определение № 2972 от 04.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2972 гр. София, 04.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Частно касационно гражданско дело № 20268003102127 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. П. К. против определение № 1714/02.04.2026г. постановено по ч.гр.д. № 1256/2026г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 от ГПК е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 20496/13.02.2026г. подадена от З.

П. К. срещу определение № 1276/19.01.2026г. по ч.гр.д. № 13466/2025г. по описа на Софийски градски съд.

Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено в противоречие със закона и в резултат на недопустимо разширително тълкуване на ограничителни процесуални норми. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на частната жалба за допустима и за разглеждането й по същество.

Частният жалбоподател поддържа, че неправилно съдът е възприел, че касационното обжалване е недопустимо поради цената на иска, без да съобрази че конкретният спор няма материалноправен, а изцяло процесуалноправен характер. Въпросът по делото не е „колко струва претенцията“, а кой съд е компетентен да я разгледа. Счита, че това е въпрос на достъп до съд и прилагането на критерия „цена на иска“ е несъвместимо с принципите на гражданския процес, израз е на прекомерен формализъм и съставлява отказ от правосъдие – отказ за контрол на преграждащ акт, въз основа на неприложим критерий, вследствие на което е лишил страната от възможност за защита срещу неправилно определена 1 компетентност в противоречие с основни принципи на правовата държава.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

С обжалваното определение състав на Върховен касационен съд, III ГО е оставил без разглеждане подадената от З. П. К. частна касационна жалба вх. № 20496/13.02.2026г. срещу определение № 1276/19.01.2026г. по ч.гр.д. № 13466/2025г. по описа на Софийски градски съд.

С това определение Софийски градски съд е потвърдил определение № 36044/29.08.2025г. по гр.д. № 73081/2024г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 15, ал.

1 от ГПК е прекратено производството пред този съд по предявени от З. П. К. срещу Столична община искове за установяване несъществуването на публични задължения за местни данъци и такси за 2014г. за конкретен имот на ищеца и делото е изпратено на Административен съд – София град по компетентност, с извод, че от естеството на спора, подчинен на метода на правно регулиране в правоотношение на власт и подчинение, следва, че той е административноправен, а не гражданскоправен.

За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел същата за недопустима на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение, постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Съобразил, че в случая съдебното производство е образувано по претенция за признаване за установено спрямо ответника, че задълженията на ищеца на обща стойност от 2618.83 лева са погасени, съответно, че за този период не дължи тези суми – поради плащането им, евентуално поради погасяване на вземанията по давност.

Съставът на Върховния касационен съд приел, че е налице хипотеза, при която цената на иска е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Заключил, че определението на въззивния съд е изключено от обхвата на касационния контрол и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба.

С оглед предмета и приложимият по делото закон – чл. 280, ал. 3 от ГПК, настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че по делото са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК. Служебно известен на съдебния състав е фактът, че с определение от 10.03.2026г. по конст.дело № 5/2026г., Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционността на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото 2 закон.

На това основание производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на Конституционния съд.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК производството по ч.гр.д. № 2127/2026г. по описа на ВКС, III ГО до произнасянето на Конституционния съд на Република България по конст.дело № 5/2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3