Решение № 16544 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16544 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110139039 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу Б. И. К., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1644,64 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № 168, находящ се в ..., аб. № ..., ведно със законна лихва за период от 06.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и 348,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 17.10.2024 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.12.2024 г. по ч. гр. д. № 66986/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура 1 със срок на плащане, поради което ответникът е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез назначения особен представител адв. М. Ц., който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, като твърди, че праводателката на ответника е запазила правото си на ползване върху имота, поради което ответникът не отговоря. Счита, че не следва да отговаря за стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Възразява за изтекла погасителна давност. Твърди, че не изпаднал в забава и по отношение плащането на цената за извършената услуга за дялово разпределение. Оспорва счетоводните записвания на ищеца.

Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 06.11.2024 г. г. срещу Б. И.

К., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 66986/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 03.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на твърдените от ищеца основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу ответницата, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 2 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, както и че ответникът е придобил правото на собственост върху имота на твърдяното основание.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането при оспорване от страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия и дължи ли се стойността на топлинна енергия за сградната инсталация.

В настоящия случай по делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № .... г., че ответникът Б. И.

К., е бил собственик на имота – апартамент № 168, находящ се в ..., за спорния период, като на 24.09.2002 г. е подал молба-декларация (Образец М1) за откриване на партида за имота на негово име, както е декларирал, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се състои от 2 човека. Посочил е, че старата партида е на името на починалия му баща.

Декларирал е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжен да декларира новите данни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетите по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е направило искане за откриване на партида на негово име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата, а не лицето, в полза на което е запазено право на ползване, погасяването на което не предмет на проверка.

3

Ето защо ответникът е обвързан от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в топоснабдения имот има 1 радиатор с монтиран разпределител с дистанционен отчет, 1 бр. щранг лира, за която няма техническа възможност за монтиране на разпределител, като и 1 водомер за топла вода. За периода е извършен реален отчет на показанията на водомера (лист 86-87). За отчетния период е начислена топлинна енергия за отопление на база на отчетените дялови единици от разпределителя с реален отчет, изчислената стойност на ТЕ отдадена от щранг лирата, както и битова гореща вода на база реален отчет. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за топлинна енергия за отопление, топлинна енергия отдадена сградна инсталация и стойност на БГВ за имота е в размер на 1020,52 евро след изравняването.

В СТЕ, допусната във връзка с годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип фабр. № 5197284. Съгласно Заповед А-333/29.05.2014 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка на 11.08.2017 г., след което на 29.11.2021 г. и на 12.04.2024 г., без да е бил демонтиран, ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че топломерът отговаря на изискванията на ДАМНТ, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия за отопление за имота е възникнало.

Съгласно Решение от 23.10.2025 г. на СЕС по дело № 760/23 г. член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

4

В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл.

162 ГПК като се вземе предвид заключението на вещото лице в частта, в която се установява реален отчет (в този смисъл Решение № 4429 от 08.07.2025 г. по възз.гр. дело № 20241100511033 по описа на СГС, II-В въззивен състав на СГС).