Решение № 492 от 10.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пазарджик, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220101466 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл.109 от ЗС.

Подадена е искова молба от И. П. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.“***** и П. И. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.“****, чрез пълномощника им адв.Б. Ч. Д., със съдебен адрес за призовки и съобщения: гр.Пазарджик, ул.“***** против Д. М. Д., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.“******, в която ищците, чрез пълномощника им, твърдят, че са собственици на недвижими имоти в с.Варвара, както следва: И. П. В. е собственик на основание дарение на УПИ XIV-577 в квартал 43 по подробния устройствен план на с.Варвара, целият с площ от 1300 кв.м., незастроен, видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №131, том II, д. №277/19.02.1987г. на нотариус Н. Х.

П. И. В. е собственик на основание покупка на УПИ IV-576 в кв.43 с площ от 424 кв.м. по плана на с.Варвара, незастроен, видно от Договор за продажба на общински недвижим имот №25А от 27.01.2011г.

Твърдят, че в качеството им на собственици, възнамеряват да строят сгради в двата имота, като за целта им е необходим достъп до тях, чрез 1 лицето на имотите от към улицата. Собствените им имоти са урегулирани и имат предвидено лице за достъп. Твърдят, че в настоящия момент такъв достъп нямат, тъй като до имотите се стига само и единствено посредством улица тупик с осови точки 59-60, която улица обаче е преградена от метална врата, поставена на пътя пред имот УПИ XVII-292. Този имот е съседен на УПИ XIV-577, видно от представената към исковата молба цветна скица на квартал 43 от 11.09.2020г., издадена от кметство Варвара. В представената към исковата молба актуална скица №37/22.03.2022г. този имот е отразен като УПИ XVI-292, което според тях е погрешно записано /става въпрос за техническа грешка/.

Твърдят, че тази улица тупик е отразена още в плана на селото от 1966г., като не е асфалтирана, но по нея до място на преграждане могат да се движат автомобили. Проблемът е, че в крайната част на улицата има неправомерно поставена метална врата, висока около 2 метра, която напречно се простира по ширина от единия край на улицата до другия. Тази врата е трайно и здраво прикрепена към земята посредством 2 бетонни колони, издигнати от двете страни на улицата и никой не може да премине от там, защото вратата е заключена и ключ за нея има само ответникът Д.. Вратата е поставена като продължение на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достига до УПИ ІІ-298, които имот е съседен на УПИ IV-576, видно от представената скица, издадена от Кметство Варвара. Твърдят, че мястото, което е заградено и което не може да ползват, за да стигнат до лицето на имотите е с площ около 160 кв.м. То е заградено неправомерно само и единствено от собственика, респективно ползвателя на УПИ XVII-292, който е Д. М. Д.. Площта е засята с райграс и храсти. Заградената площ от улицата представлява на практика нейния край и тупик, която площ дава лице на техните два имота и на този на ответника.

Твърдят, че по същата тази улица, включително и в преградената й част, минава действащия водопровод, който обслужва околните имоти. Освен това по улицата са изградени и стълбовете и жиците за пренос на електрическа енергия, които са предвидени и захранват граничещите с пътя недвижими имоти, включително и техните два. Електропроводите от стълбовете стигат само до тази врата, като поставената врата е пречка нормално да имат достъп, за да се снабдят имотите им с електроенергия и питейна вода, поради което те нямат достъп до електроснабдяване и питейна вода за техните два имота.

2

Тази врата се заключвала непрестанно и Д. я използвал, за да стигне в имота си. Преди много години тази врата била поставена в началото на улицата, непосредствено до границата с улица „Четвърта”, но собственикът на УПИ II298 искал да строи и тогава вратата била преместена по-навътре, така че той да може да използва улицата и да има достъп до лицето на имота си от улицата. В момента те имали същия проблем. Желаели да строят и липсата на достъп до улица от лицето на имотите, поради обстоятелството, че същата е преградена от отписаната по-горе масивна врата, ги възпрепятствала да осъществят тези техни намерения. Това била причината ищците да потърсят съдействието на съда. Считат, че поставянето на тази врата и невъзможността за използване на останалата част от улицата, намираща се зад нея, им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на недвижимите имоти, като на тях, като собственици се създавали пречки за ползването на собствените им имоти, по-големи от обичайните. Твърдят, че неправомерно е ограничено правото им на достъп до имотите им от лицето им.

Твърдят, че с поведението си ответникът, без да отнема владението на собствените им имоти, неоснователно пречи да упражняват необезпокоявано правото си на собственост върху притежаваните от тях имоти, съобразно предназначението им, доколкото неправомерно се ограничава достъпа им до лицето на имотите им, заради преградена улица, на практика имотите им нямали излаз на улица в момента и този излаз бил ограничен от ответника.

С оглед гореизложеното за ищците бил налице правен интерес за завеждане на настоящия иск.

Молят съда да постанови съдебен акт, с който на основание чл.109 от ЗС да осъди ответника Д. М. Д. да премахне металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по плана на с.Варвара, като продължение на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ ІІ-298, да преустанови ползването на мястото с площ около 160 кв.м., намиращо се зад вратата до края на улицата и да не възпрепятства достъпа им до техните имоти, посредством улицата тупик до осова точка №59, а в случай, че ответникът Д. М. Д., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.’***** откаже да премахне металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по 3 плана на с.Варвара като продължение на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ ІІ-298 - то да заплати равностойността на това премахване, което да бъде извършено, първоначално за сметка на ищците по делото, заедно или по отделно от И. П. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.

„***** и П. И. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.„*******.

Молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който взема становище, че счита предявените искове с правно основание по чл.109 от ЗС от И. П. В. и П. И. В. за неоснователни и недоказани.

Твърди, че ответникът Д. М. Д. е собственик по наследство на 1/3 идеална част от парцел IV-276, в кв.5 по обезсиления регулационен план на село Варвара, от който е образувано настоящото УПИ XVII-292, кв.43 по плана на с.Варвара, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г. Твърди, че в потвърждение на това представя Скица №57/16.05.2022г., издадена от община Септември за УПИ XVII-292, кв.43 по плана на с.Варвара от съдържанието, на която е видно, че имотът е собственост на М. К. П. /баща на ответника/ на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №194, том I, дело №403/14.03.1966г. по описа на PC-Пазарджик, който също представя с писмения отговор.

Твърди, че видно от този нотариален акт М. К. П. купува от П. К. А. дворно място с площ 875 кв. м., съставляващо парцел IV-276, в кв.5 по регулационния план на с.Варвара /обезсилен сега на основание Заповед №6004/04.11.1966г./, ведно с построената в него жилищна сграда.

Твърди, че парцел IV-276, в кв.5 по регулационния план на с.Варвара е идентичен с УПИ XVII-292, кв.43 по плана на с.Варвара, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г., като различното изписване на имота е поради факта, че сделката е изповядана преди издаването на одобряващата Заповед №6004/04.11.1966г.

Сочи, че видно от представените сега Удостоверения за наследници с изх. №117 и 118 от 21.06.2022г. по описа на община Септември, ответникът Д.

М. К. и двете му сестри А. М. К. и К. М. П. са собственици по наследство на парцел IV-276, в кв.5 по обезсиления регулационния план на с.Варвара /УПИ 4

XVII-292, кв.43 по действащия план на с.Варвара/.

Посочва, че с регулационния план, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г. действително е предвидено част от парцел IV-276, в кв.5 да се отреди, съответно да се отчужди и след това въз основа на разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект да се изгради въпросната улица тупик с осови точки 59-60.

Твърди, че към настоящия момент, обаче, това не било сторено - не е отчуждена частта от имота от поземления имот, собственост тогава на бащата на ответника и същият продължавал и сега по наследство да бъде собственост на ответника и двете му сестри. Също така не бил одобряван инвестиционен проект и издавано разрешение за строеж на въпросната улица - тупик с осови точки 59-60.

Твърди, че към момента по силата на Закона е прекратено отчуждителното действие на ПУП, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г. в тази му част - относно улица с осови точки 59-60, кв.43 по плана на с.Варвара, като частта от поземления имот, отреден за въпросната улица към настоящия момент, а и преди това, е частна собственост.

Сочи, че съгласно чл.208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл.64 от ЗУТ публична собственост на държавата и общините.

Твърди, че това, че дадена улица „съществува” по ПУП /Подробен устройствен план/ не означава, че същата е налична и съществуваща и че собствеността вече е станала общинска.

Сочи, че отчуждаването на даден имот за публични общински или държавни мероприятия, в случая изграждане на улица, става въз основа на така наречената „отчуждителна преписка”, по която се оценя имота, подлежащ на отчуждаване и съответно се заплаща на лицето, от което се отнема.

Посочва, че съгласно §22 ал.1, т.1 от ЗР на ЗУТ, подробният 5 устройствен план се счита за приложен: 1.(изм. - ДВ, бр.82 от 2012г., в сила от 26.11.2012г.) по отношение на регулацията: а/ с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16; б/ със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; в/ с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства.

Тоест, в настоящия случай, поради липса на изплатено обезщетение и незапочнала отчуждителна процедура е налице така наречената „неприложена регулация”, а това възпрепятства и издаването на разрешение за строеж, съответно и изграждането на въпросната улица - тупик.

Твърди, че именно и поради това не е налице и твърдяното в исковата молба „неправомерно ползване и заграждане” на площ около 160 кв. м. от въпросната улица, находяща се зад процесната метална врата.

Този факт, според ответника, се установява и от сега приложеното Удостоверение №246/22.06.2022г. по описа на кметство с.Варвара, общ.Септември - относно собствеността и идентичността на парцел IV-276, в кв.5 по обезсиления регулационния план на с.Варвара с УПИ XVII-292, кв.43 по плана на с.Варвара, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г.

Твърди, че металната врата е изградена в този си вид от бащата на ответника преди около 60 години и същата се намира в частта на имота му, която все още не е отчуждена за изграждането на въпросната улица. При това положение ответникът няма задължение за премахване на процесната метална врата и съответно и задължение да осигури достъп на ищците през имота си.