Определение № 53 от 15.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Благоевград, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Милена Каменова

ЕмИ. Дончева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20241200501083 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на Л. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **, като законен представител на малолетното си дете Митко И. М., ЕГН **********, против разпореждане №735/26.07.2024г на РСПетрич по гр.д.№1430/23г по описа на с.с., с пр. осн.чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

С атакувания акт е върната подадената въззивна жалба против решението на ПРС, поради неотстранени нередовности в срок от жалбоподателката.

Недоволна от така постановеното разпореждане е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Противната страна оспорва жабата и подържа атакувания акт, който настоява да се потвърди.

Подадена е и частна жалба от И. М. М., ЕГН **********, с адрес: с.** против определение №670/26.07.2024г на РС-Петрич по гр.д.№1430/23г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

С атакувания акт е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските.

Недоволен от определението е останал жалбоподателят, който го намира 1 за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Противната страна не изразява становище по частната жалба въпреки осигурената възможност в тази насока.

Съдът, след като прецени наведените от жалбоподателите доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По частната жалба на Л.М.:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите по делото се установи, че РС е постановил атакувания акт, приемайки за неотстранени в срок констатираните нередовности по въззивна жалба вх.№5817/01.07.24г.При това положение прекратяването се явява функция на ръкописно изписаното на 09.07.24г върху въззивната жалба:

„Р Без дв-е! Д.Т. в р-р на 25лв по сметка на БлОС, в 1-седмичен срок от съобщаването.В противен случай ВЖ ще бъде върната!“.Поради това проверката на неговата законосъобразност е неизбежна в настоящото производство.

Анализа на материалите по делото налага извода за неговата неправомерност. Съдебните актове следва да са с точно определена форма(вж.чл.102а и сл.ГПК) и съдържание(чл.236 ГПК и чл.254 ГПК), за да предизвикат целените правни последици. Според доктрината и константната съдебна практика за разпорежданията меродавни са изискванията досежно форма и съдържание за определенията.

В случая цитираното лаконично отразяване от 09.07.24г върху въззивната жалба не съответства по форма и съдържание на което и да е от известните съдебни постановления, а отсъствието на имената на съдия въобще препятстват охарактеризирането му като валиден съдебен акт на ПРС. Само това е достатъчно основание за отмяна на атакуваното връщане, тъй като страната не е валидно задължена да отстранява нередовности.

Дори горното да се игнорира и въпросният акт да се счете за надлежно издадено разпореждане за оставяне без движение на въззивната жалба, то със 2 същото се указва на жалбоподателката единствено да внесе държавна такса в размер на 25лв по сметка на БлОС в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай, въззивната жалба ще бъде върната.

При тези данни атакуваното разпореждане за връщане на въззивната жалба, отново се явява незаконосъобразно. Въззивната жалба действително е била нередовна по смисъла на чл.261, т.4 ГПК, заради липсата на документ за плащане по сметка на БлОС на дължимата се за разглеждането й държавна такса. За да се върне обаче жалбата, поради неотстранени нередовности по см. на чл.261, т.4 ГПК, съдът дължи изрични указания, както за плащане на държавната такса по сметка на БлОС в точно определени размери по отделните части на обжалваното решение, така и за представяне на платежните документи в същия срок.Още повече, че в случая е налице хипотеза, при която по арг. на чл.83, ал.1, т.2 ГПК жалбоподателката е освободена от държавни такси(вж. Опр.№1074 от 30.11.2012г. на ВКС, по ч.т.д.№151/2012г. на ВКС, ІІ т.о.;Опр.№333/10.05.2013г. на ВКС по ч.т.д.

№1502/2013г., I т.о., Опр. №733/19.12.2009г. на ВКС по ч.т.д.№551/2009г., Iт.о., Опр.№257/8.03.2011г. на ВКС по ч.т.д.№146/2011г., II т.о. и др.).

Едва след прецизно дадени и надлежно съобщени на страната указания, които са останали неизпълнени в законния срок, жалбата подлежи на връщане.След като това в разглеждания казус не е сторено, липсват основания за санкционирането на страната за бездействие(вж. Опр.№391/28.06.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№378/2010 г., IV г. о.и др.).

Обстоятелството, че изпратеното до жалбоподателя съобщение съдържа указания за представяне на доказателства за плащането на държавната такса, не променя горните изводи. Това е така, понеже по вече изложените съображения в казус като разглеждания връщането на жалбата се обуславя от разпореждането за нейното обездвижване.Поради това именно то подлежи на проверка за законосъобразност.

Ето защо указанието в съобщението за представяне доказателства за плащане се явяват ирелевантно. Още повече, че съобщението не е подписано от съдия, а е изготвено от съдебната администрация, която не разполага с правомощия да допълва и/или изменя съдебни актове,вкл. указанията за отстраняване на нередовности.

В контекста на горното, атакуваното разпореждане следва да се отмени и 3 делото върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на въззивната жалба.

По жалбата на Ив.М.:

Безспорно е, че производството по насрещния иск за издръжка за минало време понастоящем е прекратено с влязъл в сила съдебен акт, без произнасяне за разноските.

Такива по силата на чл.78, ал.4 ГПК се дължат на ответника, но от ищеца.

В случая прекратения насрещен иск по чл.150, вр. с чл.149 СК е предявен от детето М.М., чрез Л.М., действаща като неговата майка и законна представителка. Следователно, искането в молбата по чл.248, ал.1 ГПК(л.57 – вж. обстоятелствената част и петитума), поддържано и в частната жалба пред настоящата инстанция(вж. обстоятелствената част и петитума) за осъждането на последната да заплати претендираните разноски, не намира опора в закона и данните по делото. Това е така, понеже последната участва в делото като законен представител на детето и не е отговорна пред ответника за изплатеното от него адвокатско възнаграждeние. Последното се дължи от ищеца, който макар и малолетен, по арг. на чл.130 СК отговаря за разноските в гражданския процес с наличното имущество(вж.Опр.№5025/05.11.24г по гр.д.

№4089/24г, І ГО ан ВКС и др.).

Предвид изложеното атакувания акт от Ив.М., като краен резултат се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му, макар и по съображения, коренно различаващи се от първоинстанционните.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

Разноски в случая не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО разпореждане

№735/26.07.2024г на РС-Петрич по гр.д.№1430/23г по описа на с.с. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на върнатата върнатата въззивна жалба.

ПОТВЪРЖДАВА определение №670/26.07.2024г на РС-Петрич по гр.д.

4

№1430/23г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5