Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 55 от 30.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 1451/2022
Вид
Присъда № 55
Подписан
30.03.2022
В сила
15.02.2023
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 55 от 30.03.2022 г., постановена по НОХД № 1451/2022 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1645/2021 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 38690/2021 г. по описа на СРП против Г. Д. Г., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК – за това, че на 24.08.2021 г., около 15:30 часа, в цех на „**“ АД, находящ се в гр. ***, чрез нанасяне на удар с ръка по тялото на Д.Л.П.., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ребрата в ляво по мишнична линия (7, 8, 9 и 10 ребра), което нараняване е реализирало медико-биологичния признак на трайно затрудняване движенията на снагата.

В хода на съдебното производство пострадалият П. не поиска да се конституира в качеството на частен обвинител или граждански ищец.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен начин и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание по реда на чл.55 от НК при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Защитникът адв. Т. заявява, че събраните по делото доказателства не обосновавали единствено възможен извод подсъдимият да е нанесъл удар с юмрук, с който да е била причинена телесната повреда на пострадалия, поради което обвинението не било доказано по безспорен и категоричен начин. Заявява, че се касаело за бутане с отворена длан, което не можело да причини установените телесни увреждания. Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият Г.Г. не се признава за виновен и заявява, че е бутнал пострадалия с отворена длан. Придържа се към казаното от защитника си и иска да бъде оправдан.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. Д. Г. е роден на **** г. в село П., община П., област П.. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като дърводелец - мебелист, с постоянен адрес: гр. С., ул. „**“ № *****, ап. *** и настоящ адрес: гр. С., ул. ***, с ЕГН: **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Г.

Д. Г. не е осъждан.

Подсъдимият Г.Г. и пострадалият Д.П. били служители в „**“ АД. Подсъдимият Г. изпълнявал длъжността „заместник ръководител обособено производство“, а пострадалият П. му бил служебно подчинен, като изпълнявал длъжността „формовчик“. Двамата полагали труда си в цех на дружеството, находящ се в град ***.

Двамата били във влошени отношения и избягвали да общуват, тъй като пострадалият П. често не изпълнявал поставените му задачи и се опитвал да не върши възложената му работа. Дори имало образувани няколко дисциплинарни производства срещу П. по посочените причини и му били налагани дисциплинарни наказания.

На 24.08.2021 г. в края на работния ден, работниците в цеха предприели дейност по организация и подготовка на следващия работен ден. По нареждане на подсъдимия Г. били закачени леярски каси за вагон, за да бъдат преместени на друго място. При преместването на леярските каси, една от тях паднала и подсъдимият Г. поискал съдействие от работниците, като наредил и на пострадалия П. да се включи в работата по нареждане на касите. Въпреки, че свидетелят П. бил служебно подчинен на 1 подсъдимия Г., той не изпълнил указаното от него и не предприел никакви действия.

Виждайки как пострадалият П. гледа безучастно работата на колегите си, подсъдимият Г. се разгневил и се насочил с бърза крачка към него. Около 15:30 часа свидетелят П. се намирал до машина тип миксер. Свидетелите К.Я. и Д.П. видели как подсъдимият Г. върви бързо в посока към свидетеля П.. В този момент подсъдимият Г. стигнал до свидетеля П., казал му: „Сега ще видиш!“ и му нанесъл удар с ръка (юмрук) по тялото в лявата част на гръдния кош в областта на ребрата. Свидетелят П. вследствие на удара приседнал на каса зад него и се опитал да си поеме въздух. Веднага след нанасяне на удара подсъдимият Г. се обърнал и се отдалечил. Свидетелят П. успял да нормализира дишането си, след което напуснал работното помещение без съществени затруднения.

Няколко минути по-късно, докато бил в банята на фирмата, свидетелят П. изпитал силна болка в областта на ребрата от лявата страна на тялото му, където малко преди това бил ударен с ръка от подсъдимия. Болката затруднявала дишането му, поради което П. преценил, че не е в състояние самостоятелно да управлява автомобила си и се обадил на дъщеря си, за да го вземе от работното му място. Дъщерята на свидетеля П. отишла до работното място на баща си, където той я чакал пред сградата. Същият дишал трудно, държал се за ребрата и изпитвал затруднение да ходи. Тя му помогнала да се качи в автомобила и го закарала до адреса му, а по пътя той й разказал за инцидента.

На 25.08.2021 г. пострадалият П. отишъл на преглед в УМБАЛСМ „**“, където след извършен преглед било установено, че имал счупване на четири ребра - 7, 8, 9 и 10 в ляво по мишнична линия, а също оток и хематом на гръдния кош в ляво по средна и задна мишнична линия. Лекарите поискали да го приемат за болнично лечение, но П. отказал. Взел си болничен и около един месец не ходел на работа, а след случилото се подсъдимият бил освободен от работа, въпреки че останалите работници, сред които свидетелите Я. и П., изготвили подписка в подкрепа на Г..

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите Д.П., Р.Н., К.Я. и Д.П.; заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Д.П., както и от приложените по делото писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение на пострадалия, медицински документи, справка за съдимост на подсъдимия Г.Г., както и от останалите събрани в хода на наказателното производство документи.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д.П., тъй като той не само е бил очевидец, но и потърпевш от деянието. От показанията му се установява, че на процесната дата изпълнявал служебните си задължения като „формовчик“ в цех на „**“ АД, находящ се в град ***. В един момент подсъдимият Г. се насочил към него, казал му: „Сега ще видиш!“ и му нанесъл удар с юмрук в лявата част на гръдния кош в областта на ребрата. Известно време след удара свидетелят П. се опитвал да си поеме въздух и да нормализира дишането си, след което отишъл в банята да се изкъпе, когато усетил силна болка в областта на ребрата от лявата страна на тялото му, където малко преди това бил ударен от подсъдимия. Пострадалият преценил, че няма да може да шофира с тази болка и се обадил на дъщеря си, за да го вземе от работното му място.

Тя го взела с автомобила си и го закарала в дома му, а на следващия ден свидетелят отишъл до УМБАЛСМ „**“ на преглед, където било установено, че имал счупване на четири ребра. Лекарите дори искали да го приемат за болнично лечение, но свидетелят отказал. Свидетелят П. единствено не си спомняше точната дата на случилото се, дали 2 към момента на удара е бил прав или седнал и за момента, когато е изпитал силните болки. След прочитане на показанията му от досъдебното производство за тези обстоятелства по реда на чл.281, ал.5 от НПК със съгласието на страните, свидетелят П. потвърди, че датата на инцидента била 24.08.2021 г., а не заявената от него пред съда дата 25.08.2021 г., когато всъщност бил прегледът в УМБАЛСМ „**“. Сподели, че към момента на удара действително бил прав, а след това приседнал на касата зад него, като в началото болките не били толкова силни и се движел нормално, но вече в банята започнал да изпитва силна болка.

Показанията на свидетеля П. се потвърждават изцяло от думите на дъщеря му Р.Н., която не е била очевидец на удара, но е отишла да прибере баща си от работа, след като той й се обадил, че не се чувства добре. В автомобила свидетелят П. й разказал как бил ударен с юмрук в областта на ребрата от подсъдимия Г.. Свидетелката единствено твърдеше, че баща й е посетил УМБАЛСМ „**“ още на същия ден, а на следващия отишъл до Съдебна медицина, но видно и от приложените документи прегледът на пострадалия П. в УМБАЛСМ „**“ е бил извършен именно на 25.08.2021 г., както твърдеше самият пострадал, а не на посочената от дъщеря му дата веднага след инцидента.

Свидетелят К.Я. е колега на пострадалия и подсъдимия, и на процесната дата е бил очевидец на инцидента. Неговият разказ се припокрива с думите на пострадалото лице как видял подсъдимия да върви забързан към пострадалия, но е категоричен, че Г. не е удрял пострадалия П. с юмрук, а просто го бил избутал с отворена длан в областта на ребрата, след което П. залитнал и приседнал на една каса. По-късно видял пострадалия в автомобила на дъщеря му и по лицето му била изписана болка, а на следващия ден П. не отишъл на работа и си взел болничен. Свидетелят Я. също сподели, че не бил в добри отношения с пострадалия П., тъй като последният не изпълнявал нарежданията на преките си ръководители и дори Я. изготвил докладни срещу П., а въз основа на тези докладни пострадалият бил наказван два пъти дисциплинарно. От друга страна отношенията на Я. с подсъдимия Г. били много добри и даже работниците направили подписка в подкрепа на Г. след този случай, но въпреки това директорът на предприятието го освободил от работа.

Думите на свидетеля Д.П. изцяло се припокриват с казаното от свидетеля Я.. Той също е бил очевидец на това, как подсъдимият с бърза крачка се насочил към П., но също категорично заявява, че Г. избутал П. с отворена длан в областта на ребрата, а не го е удрял с юмрук. След бутането П. седнал на една каса, но не изглеждало да изпитва болка. После пострадалият излязъл от работното помещение и свидетелят не го е виждал повече процесния ден. Този свидетел също потвърди, че впоследствие имало подписка в подкрепа на Г. и той също се бил подписал.

В обясненията си самият подсъдим Г. не отрича за възникналия инцидент, подробно описва неговата предистория, как наредил на П. да се включи в разтоварването на касите и отказа на П. да стори това. Посочва как П. стоял безучастно и гледал колегите си, които работели. Това вбесило подсъдимия и в този момент Г. се насочил към П., но заявява, че го бутнал с отворена длан на ръката в областта на ребрата в ляво, а не го е удрял с юмрук. След бутането П. седнал на една каса.

В обобщение трябва да се посочи, че всеки от обсъдените четирима свидетели потвърждава за конфликтната ситуация на процесната дата и физическото пререкание между подсъдимия Г. и пострадалия П.. Всички разказват как именно подсъдимият е тръгнал забързан към П. и му е нанесъл удар с ръка в лявата част на ребрата. Тук се 3 появява и единственото противоречие, като пострадалият и дъщеря му твърдят, че П. е бил ударен с юмрук в ребрата, а свидетелите Я., П. и подсъдимият Г. говорят само за бутане с отворена длан. За да прецени на коя от двете групи свидетели да даде вяра и кои показания да кредитира относно това, дали е бил налице удар с юмрук или бутане с отворена длан, съдът се позова на заключението на вещото лице изготвило съдебномедицинската експертиза. В съдебно заседание и след като чу показанията на всички свидетели, вещото лице категорично потвърди становището си, че се касае за удар с юмрук, както твърдят пострадалият и дъщеря му, а не за бутане с отворена длан, каквото заявяват свидетелите Я., П. и подсъдимият Г.. Вещото лице защити своя извод с обективни данни и находки, които е установил, а именно кръвонасядане 8 на 3 сантиметра в областта на ребрата на пострадалия, като формата и размерите на това кръвонасядане категорично отговаряли на удар с юмрук, а не на бутане с отворена длан. Освен това експертът заяви, че това увреждане било типично за боксовите мачове, когато се нанася рязък еднократен удар с юмрук в ребрата. Такова кръвонасядане по форма и размери, и такива увреждания – счупване на 4 ребра, според вещото лице нямало как да бъдат получени при удар с отворена длан, а само при удар с юмрук. Според експерта не е възможно да бъде получено такова травматично увреждане при удар с длан, дори ударът да е с основата на дланта. Описаният хематом с размер 8 на 3 сантиметра означавал свити пръсти в дланта. При удар с длан кръвонасядането следвало да е много по-голямо на ширина. Отпечатъкът на травмираното място отговарял точно на удар с юмрук. Именно на база заключението на вещото лице съдът прие, че казаното от свидетелите Я., П. и подсъдимия Г. за бутане с отворена длан не отговаря на истината, а кредитира споделеното от пострадалия и дъщеря му за нанесен удар с юмрук от страна на подсъдимия. Тук става въпрос за обективна находка, а именно установеното кръвонасядане и причинените увреждания, които категорично говорят за удар с юмрук. Възприятията на свидетелите имат субективен характер, показанията им се пречупват през техните емоции, мисли и реално дори да са възприели удар с юмрук, то близките им отношения с подсъдимия, неодобрението към пострадалия и старанието му да не върши възложената работа, подтикват двамата свидетели да защитят подсъдимото лице, като говорят за бутане с длан, без да отричат напълно нападението и конфликта. Показанията на свидетелите обаче малко или много са повлияни субективно, докато вещото лице говори за обективни находки, при които няма субективизъм и обективната находка не лъже. Тя представя нещата така, както са били. След като се съпоставят обективната находка (форма и размер на кръвонасядането, причинените увреждания – счупване на 4 ребра) със свидетелските показания, при които е налице субективният елемент (симпатията към единия и нехаресването на другия), обстоятелството, че и двамата свидетели очевидци Я. и П. са се подписали в подписка за защита на подсъдимия след този случай, категорично говори, че обективните и непредубедени доказателства подкрепят казаното от пострадалото лице и дъщеря му. В случая няма запис от видеокамери на случилото се, но хипотезата щеше да е подобна при такъв запис, който представлява обективно доказателствено средство и пресъздава нещата едно към едно както са се случили, без намесата на някакъв субективен елемент. Реално формата и размерът на кръвонасядането представляват именно такава обективна находка, която няма как да е субективно повлияна. На въпроси на съда вещото лице отговори, че под въздействието на ситуацията и отделянето на хормони на стреса е напълно възможно в първия момент пострадалият да не е изпитвал силна болка. При такива увреждания, след известен период от време болката започвала да се проявява прогресивно и с нарастващ интензитет, което обяснявало факта, че веднага след инцидента пострадалият не е 4 потърсил медицинска помощ, а същата е била оказана едва на следващия ден. Това обяснява и сравнително бързото придвижване на П. до банята, където вече болката е започнала да се усилва и това го е накарало да се обади на дъщеря си, за да го прибере.