Решение № 233 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Анна-М. М. Събева при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора Ч. В. П. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608395 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.

С Присъда № 357 от 05.06.2024 г., постановена по НОХД № 3421/24 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. Х. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева. На осн. чл. 78а, ал. 4, вр. чл.

343г, вр. чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, подс. К. е лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия А. И. Ф. в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на осн. чл.

78а, ал. 1 от НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева. На осн. чл. 78а, ал. 4, вр. чл.

343г, вр. чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, подс. Ф. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, присъдени в различен размер.

Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба, ведно с допълнение към нея, от адв. П. - защитник на подс. К., с които се оспорва правилността на съдебния акт като необоснован и незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. В допълнението към въззивната жалба се подлага на критика заключението на ВАТЕ, което се позовавало изцяло на видео запис, за който не било ясно как бил приобщен и дА. не бил манипулиран.

Алтернативно се моли за намаляване на наказанието и отмяна на кумулативно наложеното 1 наказание по чл. 343г от НК.

С жалбата не се правят доказателствени искания. Срещу въззивната жалба не е постъпило възражение от СРП.

Преди даване ход на делото пред въззивния съд другият подс. А. Ф. с лично изявление по аргумент на чл. 320, ал. 6 от НПК не пожела да се присъедини към въззивната жалба на подс. К..

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода по същество пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подс.

А. Х. К. поддържа въззивната жалба и изложените в нея мотиви. Подчертава, че основното възражение било свързано с приетото заключение на комплексна видео-автотехническа експертиза, По повод иззетите записи от видео-камера, въз основа на което била определена в експертизата скоростта на автомобила на подс. К. към момента на извършване на престъплението, се изтъква, че липсвало посочено лице, което да е предало тези записи, както и не било установено дА. този запис не е бил манипулиран, включително по отношение на самото време, отразено в записа. Алтернативно се моли за по-леко наказание, предимно в частта, с която на подс. К. е отнето СУМПС, предвид младежката му възраст, както и това, че същият работил като шофьор и разяснял стоки, а СУМПС му било необходимо във връзка с неговата работа.

Подс. К., редовно уведомен, не се явява, без да изтъква уважителни причини за това, като неговото участие не е задължително, по смисъла на чл. 269, ал. 1 от НПК.

В хода по същество пред въззивната инстанция представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и моли за потвържаване на първоинстанционния съдебен акт във всичките му части. По отношение на изложените възражения от защитата за допуснато процесуално нарушение, свързано с приемане на необоснована експертиза, представителят на СГП не намира същите за основателни, тъй като експертизата била изготвена чрез използване на съответни научни методи, като вещите лица били обосновА. избрания от тях подход при определяне на скоростта на движение на автомобила на подс. К.. Неоснователно било и възражението за неяснота по отношение на дата и час на възпроизведените от видеозаписа обстоятелства, доколкото липсвА. данни същите водачи да са участвА. и в друго ПТП, на друго място, което също да е било записано и така да се навеждало съмнение дА. този запис бил свързан с конкретните факти по делото.

В своята последна дума неприсъединилият се към въззивната жалба друг подс. Ф. изразява съжаление за случилото се.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна – защитник на един от осъдените подсъдими - А. Х. К..

Разгледана по същество, съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Съображенията на състава са следните:

В рамките на проведеното разпоредително заседание първоинстанционният съд е определил съдебното производство да протече по реда на Глава 28 от НПК, като правилно е преценил нА.чието на всички предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК – предвидено наказание за вмененото престъпление от „лишаване от свобода“ по-малко от три години, чисто съдебно минало на двамата подсъдими и липса на приложени спрямо тях мерки по чл. 78а от НК, както и липса на причинени с деянието имуществени вреди. Основателно е оставено без уважение искането на пострадалата С.А. за конституирането като частен обвинител по 2 аргумент на чл. 376, ал. 4 от НПК.

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подс. А. Х. К. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********, с адрес в гр.София, ул. „********.

Подс. К. бил правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № 284716145, за категория В, вА.дно до 10.09.2030 г.

Подс. А. И. Ф. е роден на ******** г. в гр.Варна, българин, с българско гражданство, неосъждан, с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к .„********.

Подс. Ф. бил правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № ********, за категория В /на отчет в Република Чехия/, вА.дно до 20.05.2025 г.

На 28.12.2021 г. около 13:21 часа в гр. София подс. А. Х. К. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц220Д“ с per. № ********, движейки се по бул. „Свети Климент Охридски’’, с посока на движение от ул. „8- ми Декември”, към бул. „Г. М.

Димитров“, със скорост от 112,9 км/ч. В същия този момент подс. А. И. Ф. предприел излизане с управлявания от него лек автомобил, марка и модел „Мицубиши Лансер“ с рег. № ******** от паркинга на магазин „Фантастико“, в района на бул. ********. При посоченото излизане от паркинга и в нарушение на пътен знак „Г2“, подс. Ф. предприел маневра „завой на ляво“, като не спрял на пътен знак „Б2“, а навлязъл с управлявания от него автомобил на платното на бул. „Свети Климент Охридски”, с посока на движение от бул. „Г. М.

Димитров“, към ул. „8- ми Декември” – обратна на тази на автомобила, управляван от подс.

К.. По този начин подс. Ф. не пропуснал и отнел предимството на движещия се по бул.

„Свети Климент Охридски”, с посока на движение от ул. „8- ми Декември” към бул. „Г. М.

Димитров“, лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц220Д“ с per. № ********, управляван от подс. К..

В резултат на това поведение на всеки един от двамата водачи между двете горепосочени моторни превозни средства последвал удар, като предната страна на управлявания от подс. А. К. лек автомобил „Мерцедес Ц220Д“ с per. № ******** се ударила в лявата задна страна на управлявания от подс. А. Ф. лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег.№ ********. Вследствие на удара управляваният от подс. К. лек автомобил „Мерцедес модел „Ц220Д“ с per. № ******** се отклонил вдясно спрямо посоката си на движение, качил се на тротоара и ударил намиращия се там пешеходец - свидетеля С.С.А..

Видно от заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) пострадалата С.А. получила следните травматични увреждания: открито счупване на левия голям пищял и на левия малък пищял в долната им част /глезенната става/ - трималеоларно счупване на лявата глезенна става, които поотделно и в съвкупност реА.зирА. медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни“; счупване на костите на тазовия пръстен вдясно - кръсцова кост /ос сакрум/ вдясно и дясната срамна кост /горно и долно рамо/, които поради анатомичната и функционална връзка с функциите на десния долен крайник, поотделно и в съвкупност реА.зирА. медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“; остра анемия, проявена със значително намаляване на кръвните показатели за кратък период от време след травмата /брой еритроцити, хемоглобин и хематокрит/ в резултат от излива на кръв в коремната кухина, малкия таз, ретроперитонеалното пространство и в меките тъкани и мускули в зоните на счупванията, включително по хода на десен мускул Илеопсоас, наложило провеждане на интензивно лечение в специА.зирана клиника /КАИЛ/ за възстановяване на загубените обеми течности, неколкократни кръвопреливания и вливане на плазмозаместващи течности, което състояние 3 реА.зирало медико-биологичния признак „разстройство на здравето временно опасно за живота“.

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза (КВТАТЕ), мястото на удара между двата автомобила се намирал в гр. София, бул. „Св. Климент Охридски”, на около седем метра по посока осевата линия на бул. „Св. Климент Охридски” и на около четири метра по дължина на мислената линия, образувана върху лявата пътна лента на платното за движение на бул. „Св. Климент Охридски”, посока от бул. „8-ми декември“ към бул. „Г. М. Димитров“. Скоростта на движение на управлявания от подс. А. Х. К. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220Д“ с per. № ******** непосредствено преди момента на удара между двата автомобила е била около 112,9 км/ч., а скоростта на движение на управлявания от подс. А. И. Ф. лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с рег.№ ******** непосредствено преди момента на съприкосновението между двете МПС е била около 13,5 км/ч.

Според вещите лица, причината за настъпването на инцидента и съответно за причиняването на телесните наранявания на пострадалата А., били както субективните действия на подс. А. Ф., който при излизане от паркинга на магазин „Фантастико“, бил предприел маневра „завой наляво“, в нарушение на пътен знак „Г2“, забраняващ завиването наляво, включително не спрял на пътен знак „Б2“, а навлязъл с управлявания от него автомобил на платното на бул. „Свети Климент Охридски”, с посока на движение от бул. „Г.

М. Димитров“ към ул. „8- ми Декември”, без да пропусне /отнемайки предимството на/ движещия се по бул. „Свети Климент Охридски” с посока на движение от ул. „8-ми Декември” към бул. „Г. М. Димитров“, лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц220Д“ с per. № ********, управляван от подс. А. Х. К., така и субективните действия на подс. А. Х.

К., който се движил с управлявания от него автомобил със скорост над максимално разрешената за населено място, а именно със 112,9 км/ч. Последното водило до извода, че нанесените на пострадалата С.А. телесни наранявания били причинени от подсъдимите Ф. и К. при условията на независимо съпричиняване.

За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на приобщените на съдебното следствие по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК гласни доказателства, изхождащи от показанията на С.С. А., К.Ц.Ц., М.Е.А. и К.Г.Р., дадени на ДП.