Определение № 3161 от 18.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3161 гр. Варна, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100102074 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е въз основа на обективирано във въззивна жалба с вх. № 36831/15.12.2025 г. искане, уточнено с молба с вх. № 16600/21.05.2026 г. от „КЕЙТ СПЕШЪЛ“ ЕООД, за изменение в частта за разноските на Решение № 1136/05.11.2026 г. постановено по гр.д. № 2074/2021 г. по описа на ВОС.

Молителят твърди, че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Излага, че в акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията посочва, че не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Намира, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Посочва, че в мотивите е изложено, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. С оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери.

Излага, че въз основа на посочените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по- нисък от минималния и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по – нисък от минималния трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъл на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Намира, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените от Наредба № 1

1/09.01.2004 г. минимални размери не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката по чл. 78, ал.5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Намира, че съдът може да определи размера на следващото се по чл. 38, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 38, ал.1, т.1 ЗА, адвокатско възнаграждение и без да се съобразява с размерите определени в Наредбата. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. възнаграждението на адвоката е за положения труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Намира, че присъденият от съда размер не е съобразен с приетото в решение С-438/22 г. и моли да бъде изменен.

В законоустановения срок по чл. 248 ГПК, насрещната страна Т. В. Н., чрез адв.

Петър Гетев е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че делото е с фактическа и правна сложност, с висок материален интерес, депозирани са множество възражения и писмени молби, проведени няколко съдебни заседания. Предмет на разглеждане са били две отделни граждански дела, целящи прогласяване недействителността на две поредни сделки.

Излага, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа може да бъде ползвана и да служи като ориентир за съда относно справедливия и обоснован размер на адвокатските възнаграждения, гарантиращи и правото на труд на адвоката. Твърди, че присъденият размер е обичайният такъв за съдебните производства и представлява 10 % от материалния интерес.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

С Определение № 4535/22.12.2021 год. по гр.дело № 2074/2021 год. по описа на ВОС, съдът е съединил за разглеждане в едно производство, гр.дело № 2074/2021 год. по описа на ВОС и и по т.д.№ 831/2021 год. по описа на ВОС, като производство по двете дела е проведено по гр. дело № 2074/2021 год. по описа на ВОС.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда, да постанови решение, с което:

ПРОГЛАСИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 135 ал.3 от ЗЗД по отношение на ищцата Т. В. Н. ЕГН:**********, адрес: ********** сключения между ответника „ТЕДИ 2007" ЕООД, ЕИК: 148118908, представлявано от управителя К. Марков и ответника "КЕЙТ СПЕШЪЛ" ЕООД ЕИК:203766668, представлявано от К.Ст.А., сделката обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване № 187 том.III, рег. № 6351, дело № 522/2018 год. сключен на 20.07.2018 год. на Нотариус Александър Ганчев с рег. № 194 на НК и район на действие РС-Варна, вписан в Служба по вписвания гр. Варна с Дв.вх. рег. № 19104/20.07.2018 год., Вх. Рег. № 19278/20.07.2018 год. акт. № 18, том. XLVIII, дело № 10260/2018 год.

ПРОГЛАСИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на ищцата Т. В. Н. сключения между ответниците "КЕЙТ СПЕЙШЪЛ" ЕООД ЕИК 203766668, гр. Варна, ул. *** представлявано от К.Ст.А. и „МК СТРОЙ ИНВЕСТ ММ" ЕООД ЕИК:206648187 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „*** разпоредителна сделка с недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт № 18, том IV, рег. № 3462, дело № 328/2021 г. на Нотариус Елена Дионисова с рег. № 190 на НК и район на действие РС-Варна, вписан Дв.вх.рег. № 6 27803/15.09.2021 год., Вх. Рег. № 28117, с акт. 47, том. LXXV дело № 16728/2021 год. на СП-Варна.

2

С постановеното по делото решение, съдът е уважил така предявения иск и с оглед изхода от спора е присъдил в полза на ищеца сторените по делото разноски, както и е присъдил в полза на адв. Петър Гетев адвокатско възнаграждение за осъществената по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатска помощ в размер на 15 000 лева, съобразно посоченото в представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.558, том 2).

В мотивите на постановения краен съдебен акт, съдът е мотивирал извода си за присъждане на така посочения размер на адвокатското възнаграждение като за пълнота и с оглед въведените от молителя твърдения, намира за необходимо да посочи и следното:

Съгласно последователната практика на ВКС, формирана след решението на СЕС по дело С-438/22, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Макар в случая в мотивите си съдът да не посочил задължителното решение по дело С-438/22 на СЕС, то правните му изводи са съобразени с него. От една страна съставът се е позовал на незадължителния характер на Наредба № 1/2004 г., но е отчел и всички критерии, посочени в решението на СЕС, като е отчел фактическата и правна сложност на повдигнатите по настоящото дело правни въпроси, дължимото по тях правно разрешение, както и спецификата на адвокатския труд, въз основа на което намира, че размерът на определеното по делото възнаграждение е справедлив и не са налице основания за неговото изменение.

Въз основа на изложеното, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективирано във въззивна жалба с вх. №

36831/15.12.2025 г. искане, уточнено с молба с вх. № 16600/21.05.2026 г. от „КЕЙТ СПЕШЪЛ“ ЕООД, за изменение в частта за разноските на Решение № 1136/05.11.2026 г. постановено по гр.д. № 2074/2021 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3