Определение № 12701 от 31.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12701 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110102832 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „*******я“ ЕАД срещу Н. И. К., с която са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3643/2025 г. по описа на РС – ******.

Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС:

„Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство“.

Предвид допълнението на чл. 415, ал. 1 ГПК, извършено с ДВ, бр. 100/2019 г. /т.е. след постановяване на цитираното тълкувателно решение/, предпоставките, при които заповедният съд дава указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и по отношение на които исковият съд извършва самостоятелна преценка за наличието им като условие за процесуална допустимост на предявения установителен иск, вече са две – да е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или заповедта за изпълнение да е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Извършвайки дължимата самостоятелна преценка за допустимост на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, настоящият исков съд намира следното:

1

В случая съдът в заповедното производство е дал указания до заявителя за предявяване на иск за вземанията му по заповедта по чл. 410 ГПК, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Видно е от материалите по заповедното дело, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта на 03.11.2025 г., т.е. още преди да му бъде връчен редовно препис от нея.

Във възражението той е посочил, че не дължи изпълнение, защото е извършвал плащания, за които представя платежни документи, поради което счита, че няма текущи задължения.

Исковият съд намира, че независимо от формалното посочване във възражението, че то се подава по чл. 414 ГПК, с оглед на неговото съдържание то има характер на възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, по което заповедният съд е дължал не даване на указания за предявяване на установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а извършване на действията по чл. 414а, ал. 4 и ал. 5 ГПК.

Следователно настоящото исково производство за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, е преждевременно образувано и следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 2832/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от настоящото определение след влизането му в законна сила да се изпрати за сведение по ч. гр. д. № 3643/2025 г. по описа на РС – ******.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2