Присъда № 14 от 31.03.2026, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14 / 31.03.2026 Г. ПО НОХД №

20261320200180 / 2026 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия З.

И. М. , ЕГН: **********, роден на **********, живущ в **********, ***********, българин, с българско гражданство, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан (реабилитиран), в това, че за времето от 13.10.2022 г. до 17.04.2024 г. в гр. Видин системно навлизал в нежелана комуникация с П. М. В. чрез профилите „З.“, „*******“ в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез изпращане на текстови съобщения в приложението мейсинджър, звънене на мобилния й телефон от различни телефонни номера, а именно ********** и изпращане на имейли на служебната й електронна поща „*********”, проследявал я до дома й в ************, оставяйки бяла роза и заплашително съобщение, хвърлял различни предмети по прозорците на жилището й, ходил до работното й място „********“, находяща се в *************, и това би могло възбуди основателен страх за живота и здравето й, както и това на нейните ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление -престъпление по чл.144а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

Подсъдимият лично и чрез защитника си заяви в с.з., че се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и съжалява за стореното.

По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.

Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

Пострадалата - св. П. В. живее поС.но в гр. Видин. Същата имала създаден Фейсбук профил - „***********”, към който ползвала приложението „Мейсинджър“. През месец октомври 2020 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ св. В. се запознала с мъж с профил „Персиян Калоянов“, с който започнала да контактува чрез приложението „Мейсинджър“. Същият се представил с имената от профила и казал, че е от гр. София, като постепенно двамата започнали да си споделят лични неща. След няколко месеца мъжът и дал мобилния си номер - ****** и постепенно започнала комуникация по между им и чрез телефонни разговори, а след това през 2021 г. се срещнали в гр.

Видин. Два или три месеца след това започнали проблемите на св. В., тъй като мъжът започнал да мисли, че връзката между него и свидетелката е нещо повече от приятелство. Започнал да я обвинява, че има интимни отношения с приятелите си от „Фейсбук“ и я карал да изтрие приложението си. Още тогава св. В. му обяснила, че иска да приключат приятелството си, но мъжът поС.но измислял различни поводи, за да не случи това. След това още няколко пъти той идвал в гр. Видин и се срещали със св. В.. През месец май 2021 г. св. В. видяла във „Фейсбук“ снимка на мъжа, която била от гр. Видин и под нея 1 имало коментар, че на нея е снимано лице, което се казва З.. Тогава тя го попитала как всъщност е истинското му име и той и отговорил, че наистина се казва З.. Искал отдавна да и каже, но не набрал смелост. Казал й, че имената му са З. И. М., а именно подсъдимия З. И. М., дал и личната си карта и тя се уверила в това. Видяла още, че е от с. Л., роден през **** година. М. не отговорил защо е било необходимо да не разкрива истинската си самоличност.

През пролетта на 2022 г. приятели на пострадалата от „Фейсбук” започнали да и показват, че от различи „Фейсбук“ профили - „Д.М.“, „З. М.“, „С. М.а“, „*******”, ****” и „*****”, получавали съобщения, свързани с нея, а именно, че и дължат пари и че няма да и върнат парите. Св. В. била сигурна, че това било дело на подсъдимия М., тъй като той не искал тя да има приятели във „Фейсбук”. В един момент подсъдимият М. започнал да и пише по „Мейсинджър“, че ще я застреля нея и семейството й, че ще ги гръмне, че може да стреля, че ще живее във Видин и ще ги дебне, /копие от комуникация по „Мейсинджър“ стр. 23/ Стигнало се дотам, че подсъдимият М. започнал да пише и на децата й и на съпруга й, с който била разделена. Тъй като пострадалата блокирала телефонния номер на подсъдимия З. М., то той започнал да и се обажда от други номера - **************** Последно се видяла с подсъдимия З. М. през лятото на 2022 г., когато той дошъл в гр.

Видин. Понеже пострадалата блокирала и телефонния номер и профила на подсъдимия З. М. във „Фейсбук“ и „Мейсинджър“ до пролетта на 2023 г. нямала никакви комуникации с него, поради което решила, че всичко е приключило. През пролетта на 2023 г. във „Фейсбук“ група „Видински обяви“ от профил „**********“, св. В. видяла качена обява за продажба на агнета, като бил оставен за връзка нейния телефонен номер ******** и телефонен номер *******, на ****** в която същата работи. Било записано за контакт нейното име и място ******“ на ул. „Широка“. Така започнали да и звънят различни хора и да я питат, а колежките й и казали, че хора са звънели и на служебния номер, идвали и на място да питат за продажба на агнета. Св. В. била принудена да смени мобилният си номер с нов - № *********. След около месец във „Фейсбук“ група „Видяно във Видин“ имало качена нова обява от същия профил, но този път за набиране на работница за бране на череши, като за връзка пак бил оставен телефона на аптеката - *******, имената П. В. и място ******“ и отново звънели хора във връзка с тази обява.

Последвали обяви за дъщерята на св. В., както и за нея, като тя била сигурна, че това е дело на подсъдимия М., тъй като спряла да контактува с него. В един от случаите подсъдимият З. М. бил оставил бяла роза на пощенската кутия на жилищния вход, в който живее пострадалата и бележка, че нещо може да и се случи и да внимава, ако получи бяла роза. Ходил и няколко пъти до работното и място. От всички тези действия пострадалата била силно притеснена за живота си и за живота на нейните близки, тъй като подсъдимия М. бил непредвидим в своите действия и заплахи. Същият знаел къде работи и живее и при всеки шум изпитвала страх да не би да е подсъдимия. Децата и започнали да я придружават, когато се прибирала от работа, тъй като 2 изпитвала страх. На 23.11.2022 г. подсъдимият М. идвал до дома на свидетелката В., където хвърлял предмети по апартамента и и свидетелката В.А. - нейна дъщеря подала сигнал на тел. 112, след което подсъдимия т бил задържан от органите на МВР. От изискани справки от мобилните оператори се установява, че мобилните номера, от които се е обаждал подсъдимият М. на пострадалата са регистрирани на св. Р.П. - майка на подсъдимия, св. Д. М. и М. М. - братя на подсъдимия и лично негови, в каквато насока са показанията на свидетелите Р.П. и Д. М.. На 24.07.2024 г. е извършено претърсване и изземване на имот, находящ се в **********, обитаван от подсъдимия З. И.

М., откъдето е иззет мобилен телефон „Нокиа“, модел „ТА-13 52“ със СИМ карта с № ****, като в него са установени потребителско име на електронна пощенска кутия, Gmail и фейсбук профил. Назначена и изготвена е компютърна-техническа експертиза. Според заключението в мобилния телефон са установени следи от програми „Фейсбук“ и „Фейсбук мейсинджър“ с потребител ********* с Facebook ID ********, свързан с електронен адрес *********. Анализът на данните показва, че ползвателя на телефона е имал достъп и работил с електронни адреси ******. ********* използвани за регистрация на профилите

„З.

М.,, https://www.facebook.com/profile.php7id

******** и

„З.

М.,, https://www.facebook.com/profile.php7id *********, като към момента на заключението профила, свързан с Facebook ID******** е достъпен. Според заключението снимките от двата профила са на един и същи човек, който е и притежател на активния профил в устройството „*********“. Според изследването е установена изтрита комуникация от 13.05.2024 г., в която ползвателя на телефона иска от друг потребител във фейсбук да му изпрати снимка от профила на ***********. Анализът показва наличие на запазен Facebook Messenger контакт с ***********. Установени са наличие на 57 бр. писма от и до пощата на ********* за периода от 08.03.2024 г. до 14.05.2024 г.

Назначена е психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия, според заключението на която за инкриминирания период от 13.10.2022 г. до 17.04.2024 г. подсъдимия М. е бил в съС.ие да разбира свойството и значението на извършеното от него, бил е в съС.ие правилно да възприема фактите.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите П. М. В., В.В.А. , В.К.Д., В.В.Ц., Р.М.П. - ***********, М. И.

М., заключенията на вещите лица Ц.А.А. - вещо лице СГС - гр. София, В.П.К.

- гр. Видин, МБАЛ „Света Петка“; Б.Г.Г., приобщените веществени доказателства - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, модел „ТА-1352“, тъмносин на цвят с IМЕI: *********** и IМЕI-2: ********, с поставена в него СИМ - карта на мобилния оператор „Виваком“ е № *********** /отговаряща на телефонен номер ****, иззет при претърсване и изземване на 24.07.2024 г. от къща, находяща се в ********** с координати ********, обитавана от подсъдимия З. И. М./ както и от приетите писмени доказателства.

Между посочените гласни доказателства, писмени доказателства, 3 заключенията на вещите лица няма противоречия, същите взаимно се допълват и подкрепят, поради което Съдът ги кредитира.

Подсъдимият З. И. М. се признава за виновен, съжалява за стореното и се разкайва, съдейства на разследването, което следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Обект на престъплението по чл.

144а, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК е личната свобода и психологическа неприкосновеност на личността. От обективна страна е необходимо да се наблюдава системност на преследването, повторяемост и устойчивост във времето /многократни опити за контакт - обаждания, съобщение, имейли, физическо следене/, нежелано появяване на работното място, злоупотреба с лични данни, като съвкупността от всичко това води до страх или силно безпокойство за живота, здравето, свободата на пострадалия и неговите близки. Не е необходимо страхът да е реализиран в конкретна вреда достатъчно е да е реален и обективен. От събраните по делото доказателства е видно, че М. в продължителен период от време /от 13.10.2022 год. до 17.04.2024 год./ е осъществил системно и настойчиво преследване спрямо пострадалата В., изразяващо се в многократни и нежелани телефонни обаждания, изпращане на съобщения и физическо следене. В резултат на тези действия у пострадалата е възникнал основателен страх за личната и сигурност, изразяваща се в трайно безпокойство, промяна в обичайния и начин на живот, поради което е налице съставомерност по чл. 144а, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.Извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите , които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

При това положение съдът счита, че подсъдимият З. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.144а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Видно от приложената справка за съдимост, подс. З. И. М. не е осъждан за престъпление от общ характер (реабилитиран), същият е пълнолетно лице, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за престъплението законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване и не са налице забранителните разпоредби на чл. 78а, ал. 7 от НК.

От субективна страна подсъдимият З. И. М. е съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия З. И. М..

4

От обективна страна подсъдимият З. И. М. , ЕГН: **********, роден на **********, живущ в **********, ***********, българин, с българско гражданство, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан (реабилитиран) , за времето от 13.10.2022 г. до 17.04.2024 г. в гр. Видин системно навлизал в нежелана комуникация с П. М. В. чрез профилите „З.“, „*******“ в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез изпращане на текстови съобщения в приложението мейсинджър, звънене на мобилния й телефон от различни телефонни номера, а именно ******, ****,