Решение № 48 от 14.01.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1387/2023
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 14.01.2024
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1, ал.1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.1, ал.1, т.2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.4, ал.1, т.6 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.5 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.5, ал.2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.6, ал.1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.10, ал.6 · Кодекс за задължително обществено осигуряване
- чл.119, ал.2 · Търговски закон
- чл.6 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Кюстендил, 14.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520101387 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Л. Р. срещу ТП на НОИ – гр. Кюстендил, с която е предявен иск по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ с правно основание по чл.1, ал.1, т.2 ЗУТОССР.
Ищецът твърди, че за периода от 04.07.2000г. до 10.02.2005г. е бил управител на „Диагностично-консултативен център I – Кюстендил“ ЕООД, – гр. Кюстендил, въз основа на Договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с общинско участие, сключен между ищеца и Община Кюстендил на 04.07.2000г., с месечно възнаграждение в размер на 230% от средната месечна брутна заплата на дружеството, изплащано от средствата за работна заплата на същото. Бил посочен като управител на посоченото дружество и ДВ бр.57/14.07.2000г., стр. 90. Дружеството прекратило дейността си и нямало правоприемник, видно от решение от 27.03.2006г. по ф.д. № 206/2000г. на ОС – Кюстендил. Било подадено от страна на ищеца заявление № 5506-0901085/11.03.2019г. до ТП на НОИ – гр.
Кюстендил за издаване на Образец УП – 13 за периода от 2000г. до 2005г.
Последвал отказ за периода от 01.08.2000г. до 01.07.2001г. поради липса на 1 данни, съответно на ищеца му била издадена осигурителна книжка № 344419/09.09.2019г., удостоверяваща осигурителния стаж на ищеца за периода от 01.07.2001г. до 10.02.2005г., но не и за периода от 01.08.2000г. до 01.07.2001г. Предвид гореизложеното, искането към съда е да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че през периода от 01.08.2000г. до 01.07.2001г. е заемал длъжността „управител“ на „Диагностично-консултативен център I – Кюстендил“ ЕООД – гр.
Кюстендил и това време да му бъде зачетено като осигурителен стаж.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. На първо място, се счита, че предявеният иск е недопустим поради следното: липсвало писмено доказателство докога е работил ищецът в процесното дружество и проведен ли е бил изобщо конкурс, доколкото от представения Договор за възлагане на управление на ЕООД с общинско участие № 716/04.07.2000г. бил сключен до провеждане на конкурс. В исковата молба не била посочена системата и начина за изчисляване на трудовото му възнаграждение – според времетраенето на работата или според изработеното, съгласно изискването на чл.4, ал.1, т.6 ЗУТОССР. Следвало да се отбележи, че за периода от 01.08.2000г. до 01.07.2001г. не бил заверен осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на ищеца, тъй като за него не били представени документи, удостоверяващи размера на изплатеното възнаграждение на периода. На следващо място, условие за допустимост било наличието на удостоверение по чл.5 ЗУТОССР, като в случая такова не било налице. На следващо място, счита се, че предявеният иск е неоснователен поради следното: Доколкото разпоредбите на трудовото законодателство били неприложими към договора за управление и контрол, лицата, работещи по такъв договор нямали правата и задълженията, регламентирани в КТ, като за процесния период относно възникване и времетраене на осигуряването за такива лица приложима била разпоредбата на чл.10, ал.6 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване /КЗОО/, съответно Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/. Съгласно посочените разпоредби за процесния период ищецът бил подлежал на осигуряване за всички осигурени социални рискове за ДОО върху осигурителен доход, определен от изплатено възнаграждение по договора, след намаляването му с 2 нормативно признатите разходи по ЗОДФЛ. Съответно, за да бъдел признат като осигурено лице по договор за управление и контрол за периода от 01.08.2000г. до 01.07.2001г. ищецът следвало да докаже изплащане на възнаграждение по този договор, по който да се определи размерът на осигурителния доход, което не било направено в производството по заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка, не било доказано и в настоящото производство. Първичен документ, в който се съдържали данни за осигурителния стаж на лицето, били ведомостите или други документи – сметки за изплатени суми по чл.39, ал.1 ЗОДФЛ. Ищецът не бил фигурирал в изплащателните ведомости на осигурителя „Диагностично-консултативен център I – Кюстендил“ ЕООД – гр.
Кюстендил, поради което осигурителният му стаж за процесния период не можел да бъде зачетен. Противопоставя се на искането за разпит на двама свидетели на страната на ищеца поради липса на законовите предпоставки на чл.6, ал.1 ЗУТОССР. Искането към съда е да прекрати производството поради недопустимост на иска, в условията на евентуалност – да го отхвърли като неоснователен.
Съдът, като съобрази по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от копие на уведомително писмо № 5506-09-1085-2/03.04.2019г., издадено от Началника на отдел „ООА“ с. Невестино към ТП на НОИ – гр.
Кюстендил, с него ищецът е уведомен, че исканият от него образец УП- 13 за периода от м. 8.2000г. до м.12.2005г., не може да му бъде издаден. Причина за това била, че в отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП на НОИ – гр. Кюстендил, където е приета разплащателната документация на осигурителя „Диагностично-консултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр.
Кюстендил съгласно Приемо-предавателен протокол № 19-09/17.11.2006г. липсвали данни за ищеца за процесния период. Отдел „ООА“ с. Невестино към ТП на НОИ – гр. Кюстендил не може да даде отговор дали му е била предадена цялата документация на осигурителя, доколкото не разполагала с информация за обема на същата.
Видно от удостоверение с изх. № 5506-09-3583-1/07.09.2023г. на ТП на НОИ – гр. Кюстендил, същото е издадено на основание чл.30, т.1 б. „а“ от 3
Инструкция № 5/03.06.2005г. за приемане и съхранение на ведомости за заплати и трудово-правни документи за прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл.5, ал.2 ЗУТОССР, в уверение в това, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен труд от страна на ищеца за периода от 01.08.2000г. до 01.07.2001г. при работодател/осигурител „Диагностично-консултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр. Кюстендил.
Видно от копие на осигурителна книжка № 344419/09.09.2019г. се удостоверява осигурителен стаж на ищеца за периода от 01.07.2001г. до 10.02.2005г., като липсват данни за периода от 01.08.2000г. до 01.07.2001г.
Видно от копие на Договор за възлагане на управление на ЕООД с общинско участие № 716/04.07.2000г., сключен между кмета на Община Кюстендил и С. Л. Р., ищецът е назначен за управител на „Диагностичноконсултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр. Кюстендил с общинско имущество. Съгласно чл.2 от Договора същият е сключен със срок до провеждането на конкурс. В раздел IV от Договора са уговорени всички права и задължения на управителя в това му качество /като например: да определя управленската и организационната структура на дружеството, капитала му и пр./. Съгласно раздел V от Договора е уговорено месечно възнаграждение на управителя в размер на 230% месечна брутна заплата на дружеството.
Съгласно чл.9 от Договора управителят се осигурява за всички осигурителни случаи върху изплатеното възнаграждение, като облагаемият доход за календарния месец се намалява с вноските за социалните, здравните, пенсионните и другите осигуровки, които управителят е длъжен да прави за своя сметка съгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Размерът на осигурителните вноски е определен в чл.5 за Закона за бюджета на ДОО за 2000г.
Видно от копие на Официален раздел на бр.57 на ДВ от 14.07.2000г. на основание чл.6 във вр. с чл.119, ал.2 ТЗ, с решение от 16.02.2000г. по ф.д.№ 206/2000г. на КОС, „Диагностично-консултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр. Кюстендил, е вписано в Търговския регистър, като за управител, който да управлява и представлява дружеството е посочен С. Л. Р..
Видно от копие на Решение № 339/27.03.2006г. по ф.д.№ 206/2000г. по описа на КОС е уважено искането на ликвидатор на „Диагностично4 консултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр. Кюстендил за вписване в Търговския регистър на заличаване на Еднолично дружество с ограничена отговорност „Диагностично-консултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр.
Кюстендил.
Видно от копия на Заповед № 760/14.09.2000г., Заповед № 781/16.10.2000г., Заповед № 820/30.11.2000г., Заповед № 832/12.12.2000г., Заповед № 1/04.01.2001г., Писмо изх. № 1087/14.02.2001г. до директора на Районен център по здравеопазване – гр. Кюстендил, Заповед № 75/29.03.2001г., Заповед № 116/04.05.2001г., Заповед № 240/27.06.2001г., всичките са подписани от ищеца в качеството му на управител на „Диагностично-консултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр. Кюстендил.
Съдът е допуснал събирането на гласни доказателства – разпит на двама свидетели – д-р Й. К. К. и д-р П. П. П., предвид наличието на т.нар. „начало на писменото доказателство“, приложено по делото – копие от Заповед № 781/16.10.2000г. и копие от писмо изх. № 1027/14.02.2001г., видно от които последните са били членове на комисия при процесния работодател, както и част от ЛКК при процесния работодател, както и копия от трудови книжки на последните /находящи се на л.27-29 в кориците на делото/.
От показанията на разпитания по делото свидетел д-р П. П.П. се установява, че същият познава ищеца много добре. Свидетелят работил заедно с него в „Диагностично-консултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр. Кюстендил, където през периода месец юли 2000г. до месец август 2005г. ищецът е бил управител, а свидетелят – като лекар – гастроентеролог и зам. управител. Твърди, че през цялото време на съществуване на дружеството ищецът е бил управител на същото. Посочва, че ищецът всеки ден е ходил на работа, на пълно работно време, от 8:00ч. до 17:00ч. Посочва, че в дружеството е имало счетоводител и касиер, съответно, месечното си възнаграждение ищецът е получавал от касиера. Осигурителните вноски върху възнаграждението са плащани от дружеството за целия период – от 2000г. до 2005г. Свидетелства, че дружеството е учредено през 2000г., като тогава са започнали работа по договор със Здравната каса.
От показанията на разпитания по делото свидетел д-р Й. К. К. се установява, че същият познава ищеца като колега. Свидетелят работил заедно с него в „Диагностично-консултативен център I Кюстендил“ ЕООД – гр.
5
Кюстендил, където ищецът заемал длъжността на управител от лятото на 2002г., през цялото време на съществуване на дружеството, като твърди, че само той е бил управител. Посочва, че ищецът ежедневно е полагал труд, на пълно работно време, от 8:00ч. до 16:00-17:00ч. Посочва, че на всички заплатата е била давана от касиерката в запечатан плик. Смята, че осигурителните вноски за всички служители са били плащани от счетоводителката.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като не противоречат на останалите доказателства по делото и няма данни за тяхната заинтересованост от изхода на спора. Съдът следва да отбележи, че не счита за съществено противоречие в показанията на свидетеля д-р Й. К. К. с останалите доказателства, твърдението му, че ищецът е започнал да заема длъжността на управител от 2002г., а не 2000г., както твърди ищецът, доколкото свидетелят изрично посочва, че през цялото време на съществуване на дружеството не е имало друг управител. Наред с това, същият дава показания за събития, отдалечени във времето от датата на депозирането им с почти двайсет години, съответно, съдът отдава това противоречие на естествената способност на човешката памет да забравя събития, случили се в отдалечен с години минал период.
Предвид гореизложеното, съд счита, че на първо място, е бил сезиран с редовна искова молба, предвид надлежно представеното удостоверение по чл.5, ал.2 ЗУТОССР, доколкото стаж по чл.1, ал.1 ЗУТОССР може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. В тази връзка напълно неоснователни са възраженията на ответната страна, че предявеният иск е недопустим. След като не са налични въпросните документи в архива на ТП на НОИ – гр. Кюстендил в с.