Решение № 4054 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4054 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20241100502426 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба от името на Н. Г. В. срещу постановление за разноски от 16.01.2024 г. по изпълнително дело 20237900401371 по описа на ЧСИ Р.М. (съгласно уточнение с молба от 06.06.2024 г.). В жалбата, наречена искова молба, се сочи, че разноските не са ясно обосновани.

В отговор по частната жалба от името на взискателя – „Топлофикация София“ ЕАД, се излага довод за недопустимост при аргумент, че не сочи на конкретен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по смисъла на чл. 435 ал. 2 ГПК. Застъпва теза, че възражения, относими към производства, предхождащи изпълнителното, не следва да бъдат разглеждани в настоящото. По същество смята жалбата за неоснователна.

В мотивите си, относими към подлежащия на разгледане спор, частен съдебен изпълнител Р.М. сочи, че покана за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката на 14.12.2023 г., а цялата сума по изпълнителното производство е постъпила по наложен запор на сметка в ЦКБ АД, след което всички запори са вдигнати. Сочи и след препращане на множество искания с идентично съдържание, получени на 16.01.2024 г., с оглед заявено възражение от жалбоподателката по разноските те да са редуцирани.

По допустимостта на жалбата

С писмо изх. № РД-21-Жг-14 и ЖГ-39/2024 г. от 10.01.2024 г. на ЧСИ Р.М. са препратени искови молби, регистрирани съответно на 29.12.2023 г. и 03.01.2024 г. с придаден от ЧСИ Р.М. вх. № 03778/16.01.2024 г. Съгласно чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК длъжникът 1 в изпълнително производство може да обжалва разноските по изпълнението. Изразеното несъгласие с възложения върху длъжника размер на разноските е достатъчно за извод, че така предвидената защита е и поискана в случая. Искането предхожда акта на съдебния изпълнител, с който, в рамките на своята компетентност, е разгледал възражение срещу предходно определения размер на разноските. Поддържаното искане с молба от 06.06.2024 г. сочи на неудовлетворение от извършената редукция макар и след депозираната жалба. Ето защо съдът приема, че надлежно е сезиран с искане за преценка дължимостта на определените разноски.

Процесуалният закон предвижда различен ред за защита както срещу признато в заповедното производство вземане (чл. 414 ГПК, съответно чл. 423 ГПК), така и срещу преценката на заповедния съд досежно предпоставките за привеждане в изпълнение на издадената заповед (чл. 407 ГПК). Всички тези производства подлежат на администриране от заповедния съд, каквото искане именно жалбоподателката сочи да е отправила с уточнителната молба. Контролиращият съд е ограничен от предпратения му за разглеждане спор и доколкото настоящото производство е образувано по препратено от съдебния изпълнител искане за защита извън предмета на делото остава искането за обезсилване на изпълнителния лист и преценката на предпоставките за продължаване на заповедното производство.

Издаденият изпълнителен лист задължава както съдебния изпълнител, така и настоящия състав да приеме, че удостоверените в него вземания съществуват. Законът предписва ред за защита и срещу несъществуващо, но удостоверено в изпълнителен ред вземане, средство за което е и търсеното спиране на изпълнителното дело, но преценката в тази насока е от изключителната компетентност на съда, сезиран със спор за съществуване на отразеното в изпълнителния лист вземане, което, по изложените вече съображения, остава извън предмета на настоящото производство.

Съдебният контрол предполага предприети от съдебния изпълнител действия, но не включва правомощие за възлагане на такива, определящо за недопустимо и искането за постановяване възстановяване на събраните суми.

Доколкото съдът е сезиран с недопустими искания, невъзможността да бъде разгледано следва да бъде огласена с нарочен акт като безпредметно остава събирането и на заявеното в тяхна подкрепа доказателства.

Разгледана по същество, жалбата досежно разноските в осъщественото изпълнително изпълнение е частично основателна.

Изпълнителното производство е образувано по искане на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист№ 10504/05.05.2023 г. за сумите 569,22 лв. – главница за цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, 128,46 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. – 21.06.2022 г., 13,64 лв. – главница за цена за извършена услуга за дялово разпределение, 2 ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, 3,20 лв. – мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., 25 лв. – държавна такса и 50 лв.

– юрисконсултско възнаграждение.

От писмо по л. 33 от изпълнителното дело се установява, че на 06.07.2024 г. в изпълнение на запорно съобщение задълженото лице – „Централна кооперативна банка“ АД е превело сумата 1710,24 лв.

До жалбоподателката са изпращани съобщения на вписаните постоянен и настоящ адрес, на които не е била установена.

Жалбоподателката признава, че на 14.12.2024 г. е била уведомена от ЧСИ за нейни задължения, а от наличното по делото Съобщение за образувано дело се установява указание жалбоподателката да дължи съответно главница 569,22 лв., законна лихва за периода 12.07.2022 г. – 25.12.2023 г., главница в размер на 13,64 лв. и законна лихва в размер на 2,32 лв. за периода 12.07.2022 г. – 25.12.2023 г., 131, 66 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) 75 лв. присъдени разноски, 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД и такси и разноски в размер на 711,70 лв. в това число 588 обикновени такси и 123,70 лв. – пропорционална такса.

Съдебният изпълнител е обвързан от издадения изпълнителен лист като предявено пред него искане да събере посочените в изпълнителния лист суми го овластява да предприеме предписаните от закона действия в това число и да осигури събиране на сумата и то преди да връчи покана за доброволно изпълнение (чл. 427 ал. 2 изр. първо ГПК). Според чл. 508 ал. 3 ГПК неоспореното задължение ангажира посоченото в запорното съобщение лице да преведе сумата по сметка на съдебния изпълнител, което в случая се установява да е станало преди уведомяването на жалбоподателката за образуваното срещу нея изпълнително производство.

Законът овластява съдебния изпълнител да определи по основание и размер отговорността на длъжника за разноските, произтекли от администрираното от него изпълнително производство. Правилата за разрешаване на този материално правен спор произтичат от чл. 79 ГПК, а съответно приложение следва да намери и нормата на чл. 78 ал.

8 ГПК, доколкото взискателят е предявил претенция за изплащане и на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК признатото вземане за кредитор, ползващ правна защита и съдействие от ангажирано по трудов договор лице подлежи на определяне според правилата на Закона за правната помощ. Понеже вземането е дължимо без оглед на обстоятелството дали такъв разход е направен органът не е обвързан от заявеното искане, а дължи да го остойности според предписаните правила, естеството и обема на осигурената защита.

Правилото на чл. 27 ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ определя размер на възнаграждение за представителство в изпълнително производство от 50 до 150 лв. В случая 3 се установява подадена молба за образуване на изпълнително производство, което не предпоставя значимо усилие. Предвид обстоятелството, че и отразените в изпълнителния лист суми са събрани още преди гарантирания срок за доброволно изпълнение с чл. 428 ГПК, изключени са каквито и да било последващи правни действия. Ето защо съдът приема за адекватно на конкретния случай възнаграждение за юрисконсулт в изпълнителното производство в размер на 50 лв.

Законът обвързва длъжника да възмезди своя кредитор и за всички допълнителни разходи, довели до удовлетворяване на указаното в изпълнителния лист притезание. В тази връзка и чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК изключва от обхвата на отговорност направените от взискателя разноски, относими към неприложени изпълнителни способи. Правилото обуславя еднозначен извод, че и в рамките на изпълнителното производство самостоятелното от правна гледна точка притезание произтича от принципно утвърдената връзка между конкретна вреда и укоримо от правна гледна точка поведение на длъжника.

Нормата на чл. 79 от Закона за частните съдебни изпълнители задължава органа на принудително изпълнение да уведоми длъжника както за размера, така и за основанието на начислените разноски. Както основанието, така и размерът на таксите, съставляващи предвидено от правилата възнаграждение за съдебния изпълнител, подлежат на нормативна регулация, осъществена с Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). От материалите по делото не се установява това да е сторено.

Налични са данни за извършвани множество проучвания и наложени запори в различни банки, съответно възбрана върху недвижим имот, но относими към осъщественото изпълнение са единствено таксата за образуване на изпълнителното дело – 20 лв., справка за банкови сметки – 5 лв., справка до НАП – 5 лв., изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД – 15 лв., ползвани услуги на пощенски оператор – 10 лв. и съобщение за образуваното изпълнително производство – 20 лв. Общият размер на тези следващи се за реализирания способ разноски възлиза на 90 лв., към която сума следва да бъде начислен и дължимия данък добавена стойност или задължението за длъжника за сторените в изпълнителното производство разноски възлиза на 108,00 лв.

По представените материали на изпълнителното дело не се установява взискателят да е заплатил тази сума, но при съобразяване на т. 11 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) несъбраната такса препятства желаната равнопоставеност на взискателите с оглед достъпа им до делегираната от държавата функция, засяга дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител (ако сумата не е събрана предварително), но не освобождава длъжника от отговорност да понесе имуществената тежест от реализираната принуда, заместващо липсващо доброволно изпълнение. Ето защо и в тежест на длъжника следва да бъдат възложени посочените авансово дължими обикновени такси вместо .

Според т. 26 ТТРЗЧСИ частният съдебен изпълнител има право на възнаграждение и з а събрана сума в рамките на воденото от него изпълнително производство. Настоящият 4 състав приема, че в контекста на очертания принцип, че длъжникът отговаря за необходимите за осъществената принуда разноски при нормативно лимитирано основание и размер на таксите, предвиденото самостоятелно вземане възниква от успешно реализиран принудителен способ. В случая се установява, че към принудително изпълнение е пристъпено след развило се заповедно производство. Понеже съдебният изпълнител в тази хипотеза е пряко овластен да пристъпи към принудителна реализация на вземането, изпратеното постъпилата сума въз основа на реализираното изпълнение върху вземане на длъжника обосновава и резултативното възнаграждение за съдебния изпълнител, чийто размер произтича от следващите се за взискателя суми както произтичащи от съдебно признатите му вземания, така и възнаграждените за юрисконсулт в изпълнителното производство превишава размера на указаната в съобщението за образувано изпълнително дело пропорционална такса от 123,70 лв.

По изложените съображения съдът приема, че размерът на дължимите от жалбоподателката разноски според удостоверените в изпълнителния лист нейни задължения възлиза на 231,80 лв. и обжалваното постановление следва да бъде отменено за разликата до пълния признат с него размер на разноските от 406,21 лв.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Г. В. постановление за разноски на частен съдебен изпълнител Р.М. В. по изп.д. № 20237900401371 от 16.01.2024 г. за сумата над 231,80 лв.