Решение № 272 от 15.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120200569 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба от „Х.“ ЕООД, ЕИК: **********, представлявано от управителя

Г.Х. с посочени седалище и адрес на управление:

********************************** срещу Наказателно постановление № 807999F804674/21.01.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.7а ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, с референции за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.52,ал.4 ЗАНН-липса на положени от наказващия орган усилия за всеобхватно и задълбочено изследване на фактите,относими към състава на инкриминираното нарушение,довело до неправилно възприета фактическа обстановка.

Твърди се,че нефискалният принтер се използва за документиран на междинни поръчки към кухнята,но не е издавана информация за текуща сума по сметка на клиент с документа ,събран в хода на проверката и издаден единствено във вр. с разпореждане на проверяващите. В евентуалност се отстоява защитна теза за третиране на случая като маловажен по см. на чл.28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание „Х.“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от законния представител Г.Х. и упълномощената адв.С.Г. - Т., която настоява за отмяна на обжалваното НП, поради недоказаност на нарушението, т.к. при разпита на актосъставителя се изяснява,че в момента на проверката е поискано от проверяващите служители, да демонстрират работата на фискалния принтер, който е намерен в обекта и за който е изяснено, че е предназначен да подпомага само обслужването на кухнята, при поръчките в кухня.Г.Х. поддържа становището на упълномощения представител.

За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт Ч., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Излага аргументи, съгл,.които счита за изпълнено изискването на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н18 /2006г., тъй като приложеният бон по съдържание изключително много наподобява визуално и по съдържание фискален бон,акцентирайки че издаването на служебни бонове съставлява един от най-масовите и лесни начини да се замаскира нарушението 1

„неиздаване“. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.9- НП е връчено на управител на жалбоподателя на 28.01.2025г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60 ЗАНН на 06.02.2025 г.).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател "Х. " ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 06.12.2024 г. проверка от инспектор по приходите, в обект „К. - а. Р“,находящ се в с.К.,общ.К., стопанисван от „Х.“ ЕООД с ЕИК **********, е установено, че в обекта има наличен нефискален принтер за кухня. В хода на проверката бил събран като доказателство документ: бон №06169/06.12.2024г. с информация за междинна поръчка и обща сума за плащане,издаден от нефискалния принтер, наподобяващ по съдържание фискален бон.

Според проверяващите нарушението е във вр. с чл.26,ал.6 Наредба №Н-18/2006 на МФ,който гласи,че при поискване на документ за информация за текуща сметка на клиент, същият не може да наподобява визуално и по съдържание фискален/системен бон.

Според правно-оценъчния извод на актосъставителя поведението на „Х.“ЕООД се субсумира по чл.7а,ал.1 Наредба №Н-18/13.12.2006 г.на МФ във вр. с чл.118,ал.4 ЗДДС, т.к.дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си да не допуска издаване документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален,системен или служебен бон.

АУАН е предявен и връчен на законния представител на жалбподателя в деня на съставянето му – 06.01.2025 г. В АУАН било вписано изявление на управителя,че няма възражения.

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано писмено възражение.

Спецификата на установените факти според актосъставителя намират солидна фактическа опора и доказателствена легитимност в съставения при проверката Протокол за извършена проверка Кд.

184,сер.АА ПИП№0170352/06.12.2024г. и приложените към него доказателства.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят квалифицирали идентично нарушението, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4 ЗДДС.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават непрекъсваема верига от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно приложимостта на чл.28 ЗАНН и относно правоизключващите административнонаказателната отговорност възражения –за обективна несъставомерност на деянието поради 2 непредоставяне на информация за текуща сметка,издадена от нефискалния принтер на клиент.

От правна страна:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. Като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с нормативната рамка на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съдът формира вътрешната увереност, че словното описание на фактическите елементи от състава на нарушението е дисбалансирано. Не са въведени съставомерни факти, съответстващи с елементите от материалната структура на нарушението по чл.7а,ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ. Направеното фактическо описание в елементите на административното нарушение е във формално несъответствие със състава на изпълнителното деяние на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, който "стандартизира", задава модела на съответния вид неправомерна, антифискална дейност, като сам по себе си осигурява база за постигане на фактическа детайлизация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ по императивен ред установява, че не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. В описателната част на АУАН и НП идентично е записано,че в обекта има „наличен нефискален принтер за кухня“. Записано е и,че в „хода на проверката беше събран като доказателство документ: „бон 306169/06.12.2024 с информация за междинна поръчка и обща сума за плащане, издадени от нефискалния принтер, наподобяващ по съдържание фискален бон.“ Липсата на информация, фактически обсъдена в НП, относно времето, мястото и акта по предоставяне на документ с информация за текуща сума по сметка със съответните визуално уподобяващи характеристики и съдържание на фискален бон, е неизпълнение на изискването за съдържателно описание на елемент от състава на нарушението. В случая с неясно административно -обвинително твърдение се вменява противоправно поведение на дружеството жалбоподател, без прецизност за формата на изпълнително деяние, чийто фактически елементи са несъвместими с предполагаемия контекст, обвързан с хипотетичен извод за съставомерност по чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Липсата на яснота за тези съществени елементи на нарушението бележи признаците на съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Функция на съда е да прецени не само, дали фактически извършеното съответства на признаците от конкретен състав на административно нарушение, но и дали носи обществена 3 опасност и дали тя съответства на онова ниво на обществена опасност, което законодателят е имал предвид, въвеждайки съответния състав на административно нарушение.

В този контекст и по приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

С правилото на чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС се предвижда,че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

В чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна забрана лицата по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.

Начинът, по който съставът на нарушението е юридически дефиниран в чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ показва, че цит. разпоредба разглежда съдържанието му като интегрално цяло от два фактора. На първо място, това е действието, форма на активно поведение, с което се предоставя при покупка документ с информация за текуща сума по сметка. На следващо място, са особените визуални отлики на документа с информация за текуща сума по сметка, който създава визуална „имитация“ или аналог по съдържание на фискален бон.Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да измести или да замести другия, компенсирайки липсата му. Правното значение на тези фактически елементи по „предоставяне“ на документа с информация за текуща сума по сметка, представляващ външен аналог на фискален бон, са определени от съдържанието на самата норма на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на съответния състав на административно нарушение. Именно предоставянето на описания документ при покупка влияе върху степента на обществена опасност на посегателството, и предпоставя по арг.на чл.185,ал.2, .изр.2 от ЗДДС, вр. чл.185,ал.1 ЗДДС отреждане на нужното внимание от контролните органи при диференциране на административно-наказателната отговорност.